Близо 50% от подрастващите - жертва на емоционалното или психическото насилие в училище

Снимка: Пресслужба

Това стана ясно на форум при омбудсмана за агресията сред деца

Въвеждане на специализиран модул в часа на класния ръководител за дискусия с учениците по темите за агресията и тормоза в училище – това е една от препоръките на омбудсмана Диана Ковачева, която обяви на инициираната от нея обществена дискусия „Психичното здраве в училище – необходими мерки“.

„Трябва да престанем да възприемаме този час единствено и само като време, в което да се обсъждат отсъствия, такси, общи организационни въпроси. Този час би могъл да бъде пространството, в което децата и тийнейджърите да споделят своите мнения, проблеми или да коментират случващото се в живото им. Интересно ми е например, колко класни ръководители поставиха в своите часове като тема случилото се с пребитото момче в кв. „Лагера“ или боят между момичета в столичен МОЛ. А повярвайте ми, темата запали не само родителските форуми, но и социалните мрежи, предпочитани от тийнейджъри“, каза омбудсманът.

Над 150 души проследиха дискусията, посветена на проблемите, свързани със зачестилите случаи на детска агресия и психичното здраве на подрастващите. В нея взеха участие министърът на образованието и науката акад. Николай Денков, преподаватели, директори на училища, ученици, младежи, психолози, началници на РУО, ДАЗД, УНИЦЕФ-България, местни обществени посредници, експерти, родители, неправителствени организации и др.

В рамките на форума проф. Ковачева включи родител, който разказа как цяла година се е борил с училището на своето дете, жертва на жестока агресия от страна на свой съученик.

„Не получих никаква подкрепа и разбиране и се принудих да преместя сина си в друго училище“, сподели бащата.

„За съжаление, един от основните изводи е, че т.нар. утвърдени механизми за справяне с детската агресия изобщо не сработват на терен. Те са добре структурирани, звучат прекрасно, но само на хартия. И често пъти именно това е работещото решение - децата, които са тормозени и бити от други деца, просто ги преместват в друго училище“, подчерта общественият защитник. Същата позиция застъпиха и ученичките от гимназиален курс - Анна – Мария Богданова, Ния Балчева, Савина Куртева и Ния Атанасова.  

Омбудсманът посочи и ключовото значение на родителите в изграждането на среда, нетолерантна към насилие чрез активни канали за обратна връзка, групова работа на ниво класна стая в училище, родителски дискусионни формати и др.

„За огромно съжаление бих казала, че много малко се работи с родителите, които търсят помощ, много от тях водят децата си отделно на психолози, тъй като изобщо не разчитат на училището. Мисля, че трябва да търсим начини да възстановим тази скъсана връзка с училището, защото всъщност там се разиграват всички случаи на насилие и когато излязат от училището, това са тези случаи, които не са дебатирани, дискутирани и разяснени по правилния начин“, подчерта проф. Ковачева.

По думите й санкциите към учениците трябва да бъдат последната мярка, когато напълно са изчерпани всички други начини. Тя настоя още да се въведе  инструмент за ранна оценка на негативните ефекти от продължителни периоди на онлайн обучението и социалната изолация върху психичното здраве на децата. Подчерта необходимостта от механизъм за текуща психологическа подкрепа в училище за децата за преодоляване на дефицитите от социална изолация и за развитие на важни социални умения в часа на класния ръководител.

Образователният министър съобщи, че психолозите и педагогическите специалисти у нас към момента са общо 2 195, от които 1 394 - психолози и 801 - педагогически съветници. 

„Това е над 50% покритие, което очевидно не е достатъчно“, заяви министър Николай Денков и добави, че училищната мрежа разбира необходимостта от такъв тип специалисти. Той подчерта, че има финансиране за психолози и педагогически съветници, но проблемът е, че няма достатъчно подготвени кадри, които да се включат в тази дейност.

Според него дори наличните специалисти усещат липсата на добре уреден статут и обеща активно съдействие за промяна на нормативната база.

„Направихме всичко, което можехме през тази една година да удължим присъственото обучение, но това, което трябва да имаме предвид и да не забравяме, че желанието за сто процента присъственото обучение на децата се сблъсква с два проблема - единият е заболеваемостта сред децата, а вторият - сред учителите“, каза още Денков.

От УНИЦЕФ-България изнесоха тревожни данни, според които 11,2% от подрастващите в страната на възраст между 10 и 19 години или 73 808 момчета и момичета са с психично разстройство. Близо 50% от децата са били жертва на емоционалното или психическото насилие в училище през 2021 г.

Експерти, психолози и директори на училища се обединиха около тезата, че трябва да се работи за доверителна връзка и превенция, а не когато проблемите ескалират.

В заключение омбудсманът пое ангажимент да изпрати на МОН още този петък обобщените препоръки на всички участници от дискусията, включително с паралелните предложения от онлайн платформата.

 

КОМЕНТАРИ

Жестоката истина за училищата02:37 - 09.02.2022
Децата на богатите родители тормозят по-бедните си съученици. Особено, ако по-бедните деца са умни и ученолюбиви, стават мишена на злоба и агресия отстрана на богаташчетата.Това е силно изразено в елитните училища като езиковите гимназии. За всички училища, задължителни униформи ще са добра превантивна мярка. Иначе, паралийчетата всеки ден ходят на училище с различни скъпи дрехи и подлагат на психотерор, а често и физически тормоз, съучениците им, които не могат да си позволят скъпи тоалети и аксесоари. Ако нямам достатъчно пари, не бих си пратила детето да учи в училище с богаташки изроди, защото последствията ще са катастрофални!
Код за сигурност, въведете кода ae5