Благоевград между четири лапи: Какво повелява Законът за защита на животните?

Колаж: Infomreja.bg

Не е заложено в закона разяснение как се случва „предотвратяването на агресивно поведение“

Три кучета са мъртви след отравяне в центъра на Благоевград – случаите пък са след нахапване на млад мъж.

Две от четириногите са бездомни, едно е домашно куче, чийто стопанин присъства на среща, инициирана в Община Благоевград между ръководството и пострадали жители след нахапване.

ИНФОМРЕЖА „влезе“ в Закона за защита на животните и Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Благоевград. В Закона, по която нормативна база се изготвят и общинските програми, има доста питанки, най-вече свързани с агресивните животни и защита на хората от тях.

В Благоевград – точно за три дни, хората бяха разделени на два лагера „зоолюбители“ и „кучевредители“. Нивото на действие е първично: „Има куче – има проблем, няма куче – няма проблем“.

В Програмата на Общината е посочено, че:

Безстопанствените кучета се делят на няколко групи:

  • кучета, родени и живеещи на свобода
  • кучета, които са били домашни и са изоставени на улицата от стопаните
  • кучета в индустриалните зони, фирмени дворове, по строежи и гаражи
  • кучета в ромските квартали, които имат най-голям дял в увеличението на популацията на безстопанствените кучета.

С цел прилагането на адекватни мерки за овладяване и решаването на проблема с бездомните кучета в Община Благоевград е редно да се осигури надежден мониторинг върху броя на кучетата: от една страна - безстопанствените, а от друга – броя на домашните кучета, тъй като не кастрираните от тях също увеличават популацията на бездомните.

Какво повелява Законът за защита на животните, който е в сила от 31.01.2008 г.:

Според чл. 7. (1) се забранява проявата на жестокост към животните, а като такава се приема и изоставянето на животно, както и пускането на свобода на животни, които са отглеждани от хората, в случай, че предварително не са подготвени за оцеляване в естествена среда;

За жестокост се приема още и „извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на насилие към животни“. В този смисъл биха се приели и всички публикации в социалните мрежи, които гласят, че кучетата трябва да бъдат изтребени, тровени и т.н.

По чл. 11 ал. 2 от 2-ра глава на закона: (2) Когато собственикът на животно не може да полага грижи за него, го предава в приют, спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик, който да го отглежда в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености.

Най-силно обаче ни интересува в случая Глава пета, отнасяща се до безстопанствените животни.

Спрямо чл. 40. (1) Общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им.

Чл. 47. (1) гласи, че „Кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс. Кучетата по ал. 1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50.“

Това връщане на кучетата по чл. 47, ал. 3 обаче не може да бъде в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали и летища.

Следователно в по-голяма част от градската среда кучетата не могат да бъдат върнати.

В същото време в член 55 е написано: След блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане.

Спрямо чл. 50. „организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.“

Не е заложено в закона разяснение обаче как се случва „предотвратяването на агресивно поведение“.

По темата за хуманния метод за усмъртяване на куче в чл. 51. „евтаназия на настанени в приюта кучета се допуска след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания.“

В Наредба на ОбС Варна за обществения ред (редакция от 03.05.2019 г.), Раздел 5, чл. 21 (5) Ред за отглеждане на домашни и безстопанствени животни обаче е записано: Безстопанствени животни, страдащи от остри заразни заболявания или чието поведение представлява опасност за живота и здравето за хората и животните, след установяване на здравния им статус от компетентните длъжностни лица от общинския приют за безстопанствени животни, подлежат на евтаназия.

Връщаме се на ЗЗЖ и глава седма „Административнонаказателни разпоредби. Принудителни административни мерки“. Според чл. 62. (1) Който прояви особена жестокост към животно по смисъла на чл. 10, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.

Не е ясно обаче дали под „жестокост“ законът тълкува и неизхранването на безстопанствено животно – следователно причиняване на глад и потенциална смърт.

Относно агресивността според Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Благоевград (2020 г. - 2023 г.):

Здравите и неагресивни кучета подлежат на кастрация, обезпаразитяване, ваксиниране, трайна маркировка, връщане по обитаваните от тях места под надзор, съгласно чл. 49. от ЗЗЖ;

Неизлечимо болни животни в напреднала фаза на болестта се подлагат на евтаназия след провеждане на необходимите изследвания и след решение на комисия по чл. 45, т.8 от ЗЗЖ;

Кучета, за които е доказано, че са агресивни – по преценка на комисия определена от Съвета за сътрудничество, след четиринадесет дневен карантинен период се предоставят на организации или осиновители, които отговарят за тях съгласно чл.172-175 от ЗВМД.

Явор Гечев – бивш член на Съвета за сътрудничество към Община Благоевград, коментира във Фейсбук: „От встъпването си в длъжност новият кмет на Благоевград прекрати диалога с неправителствените организации и активистите. Съветът за сътрудничество, който стартира миналата година и имаше доста амбициозни цели, на практика вече не съществува; - В приюта без конкурс или каквото и да било изискване за някакъв опит е назначен екип, който досега е гонен от два общински приюта заради лоши практики - Дупница и Перник. След запитване от Съвета за сътрудничество, от Перник дойде писмо с доста категорични констатации относно качеството на работа на този екип, което беше игнорирано от общинската администрация на Благоевград и се оказа една от причините за спирането на работата на Съвета; - Не се упражнява какъвто и да било контрол върху собствениците на домашни кучета и върху развъждането и търговията с кучета. Така вече нещата изглеждат по малко по-различен начин, нали?“.

ИНФОМРЕЖА се свърза с Гечев, който заяви:

„Законът е „копиран“ от други държави, където обаче е ефективен. В българския му вариант обаче има „мъртви текстове“. Според Гечев Община Благоевград може да вземе като пример добрите практики на Община Перник и да реши един основен проблем – източник на всички останали – кастрацията на бездомни и домашни животни.

Глобите за хранене на бездомни животни: Темата е свързана с различни наредби, издавани в общините в страната, а някои от тях обжалвани и премахнати.

Най-напред през 2016 г. Община Благоевград определя глоба от 150 лв. за всеки, който храни бездомно животно.

„Има редица причини, заради които следва да предприемем подобни действия. Ще дам пример – хората, които хранят кучетата често носят храната в найлонови чанти. Ето защо не са малко случаите, в които животни нападат, когато видят човек торба. Те инстинктивно приемат, че в нея има нещо, което ще задоволи глада им. Когато се грижиш за животно, това означава да поемеш и съответната отговорност както за неговото здраве, така и за неговото поведение. В тази връзка ще посоча, че за миналата година, например,  няма нито едно лице, в това число и от самопровъзгласилите се за природозащитници, което да е подало декларация, че поема подобна отговорност за куче, което живее на улицата. Смятам, че този факт е изключително красноречив сам по себе си, без да навлизам в подробности“, коментира кметът Илко Стоянов на 16 февруари на срещата с граждани.

До 1 000 лева ще достига глобата за човек, хванат да храни безстопанствени котки и кучета.

Мярката бе приета за община Смолян. Според новата Наредба за кучетата всеки нарушител ще подлежи на санкция, ако бъде хванат да храни улични животни. Глобата за физически лица е между 20 до 300 лв., а за юридически лица - от 300 до 1 000 лв.

Глоба от 50 до 500 лева за всеки, който храни бездомни животни предложи и кметът на Кричим.

На 10 октомври 2013 г. в Административен съд – Варна, гледа за трети път жалба на четири неправителствени организации срещу въведена глоба от 50 лв. за всеки, който храни котки.

Забранява се храненето на безстопанствени животни на разстояние 30 метра от детски, учебни и лечебни заведения, по улици, тротоари, площади, обществени и административни сгради. Забранено е и храненето им с храни, които съдържат вредни субстанции или храни, неподходящи за вида, възрастта и здравословното им състояние.

Това са промените в Наредба №26 за притежаване, отглеждане и контрол на животни на територията на община Русе, приети през 2021 и отменени през 2022.

17 февруари - когато е създадена публикацията, се отбелязва Международният ден на добротата. 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xd

FACEBOOK