Как благодарността към героите и творците на България ни вдъхновява да пазим родната култура и идентичност
11 януари е важна дата. На нея светът празнува вълшебната думичка "благодаря".
Думата „благодаря“ произлиза от корена благ (който означава "добър", "доброжелателен", "положителен") и се свързва с идеята за благодарност и признание към някого за нещо добро, което е направено. Семантиката й се върти около понятието за израз на признателност.
Тя може да бъде разгледана както в лексикален, така и в социален и културен контекст, като носи различни нюанси в зависимост от обстановката и ситуацията.
Разглеждането на „благодаря“ през призмата на съставните му части — благо и даря — ни води до дълбочинно разкриване на смисъла й и на нейния езиков корен.
1. Благо:
Коренът „благо“ идва от старобългарски и има следните значения:
Добро, добро дело — „благо“ означава нещо добро, полезно или положително. Това може да бъде както външен акт на доброта, така и вътрешно чувство на удовлетворение от нещо добро, което се е случило. В същността си, думата благо носи идеята за положително, добро и пожелание за добро. Това е много важен елемент в разбирането на думата „благодаря“, защото „благодарността“ произлиза именно от това желание за добро и признателност.
2. Даря:
Коренът „даря“ произлиза от старобългарския глагол „дарити“, който има значение на да дам, да подаря, да предоставя. Той носи концепцията за дар — нещо, което се дава от сърце или с намерението да се направи добро на друг.
Дар означава не само физическо нещо, което се дава, но и подарък, жест, услуга, както и безкористно отдаване.
Даряване предполага акт на щедрост, жест на доброта или помощ, без задължително да се очаква нещо в замяна.
Как се съчетават „благо“ и „даря“ в „благодаря“?
Когато разгледаме съставните части „благо“ и „даря“, можем да разберем, че думата „благодаря“ буквално означава „да даря добро“ или „да давам благодарност“. Тя носи идеята, че благодарността е вид „дар“, който се отдава в знак на признание за нещо добро, което сме получили. Изричайки „благодаря“, ние буквално „подаряваме добро“ на другия човек — признание за това, което той е направил за нас. Това също така показва взаимност: в отговор на извършеното добро, ние също „даваме нещо добро“, което може да бъде не само думи, но и емоции, уважение или други положителни действия.
„Благодаря“ е основна част от социалния етикет, особено в култури, които поставят акцент върху взаимно уважение и доброта. Това е начин на социална комуникация, който изразява признателност за нещо, което сме получили, независимо дали става дума за физическа помощ, внимание, или дори за приятелски жестове.
Благодарността е не само формален акт, но и израз на емоции. Чрез „благодаря“ ние изразяваме не само думи, но и емоционално отношение към хората, които са ни помогнали или направили нещо за нас.
Благодарността укрепва социалните връзки, създава атмосферна позитивност и взаимно уважение. Това е основна част от съвременните взаимодействия и често носи не само личен, но и социален смисъл.
Благодаря“ има и психологически измерения. Изреченото "благодаря" може да предизвика положителни емоции у този, който го получава, което води до по-голяма мотивация за бъдещи положителни действия. За този, който казва „благодаря“, това също може да носи вътрешно удовлетворение и дори да подобри собственото му психоемоционално състояние.
Когато благодарим, ние не само изразяваме признателност, но и стимулираме поведението на другия човек. Благодарността служи за позитивно подкрепление. Тя е и функция на социално свързване, защото създава близост и взаимно доверие.
Благодарността, с множеството си функции, откриваме в българката поезия. Например, в стихотворенеието "Събитие" на Радой Ралин, в което той казва:
"...Благодаря ти, сняг, дошъл
с присъщата настойчивост на живата природа,
напомнил на града,
че има право на събитието "Красота",
пробудил поетичното начало в хората...."
Това стихотворение е пряко свързано със сезона, в който честваме вълшебната думичка "благодаря". А благодарността може да бъде събитие, а може да бъде и ежедневие.
Поетът Михаил Лъкатник в своето стихотворение "БЛАГОДАРЯ" ни връща към ценните нам неща:
"Как е звучна и красива
българската реч !
Като билка ме опива,
водиме далеч.
...
Аз учителко, със цвете
днес ще те даря
и целувам ти ръцете,
и благодаря,..."
А Асен Босев е посветил стихотворение на майката, в което той изразява и своята благодарност към нея:
"Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.
Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.
За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!"
Хората благодарят на Господ чрез молитвите си. Патриархът на българската литература, Иван Вазов, отправя своята благодарност към Бога, като преди почти 110 години в своето стихотворение "Благодаря ти, боже!" казва:
"Благодаря ти, вишний Боже,
че ми живота съхрани
до днес, душата ми да може
на тез да се порадва дни...."
11 януари е важна дата и по друг повод. Светозар (Светлозар) Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин, е български писател. Роден е на 11 януари 1905 г. в Русе. 120 години след рождението му, не можем да не се замислим за ценността на неговото творчество и за благодарността, която трябва да изпитваме към героите и творците на България. Неговите текстове често са изпълнени със силни национални и човешки ценности, които не само че отбелязват важни моменти в българската история, но и изразяват дълбока благодарност към тези, които са дали нещо за общото благо — било то чрез патриотизъм, лични жертви или вяра в общото добро.
Възпявайки героизма и саможертвата на българските бойци, Змей Горянин се утвърдил като един от най-важните представители на българската литература, оставяйки ни богатото си наследство. В този контекст благодарността е начин да оценим и съхраним всичко, което предците ни са направили за нашето благоденствие и свобода. Чрез думата „благодаря“, ние не само изразяваме признателност, но и укрепваме своите социални и културни връзки, така както Змей Горянин е направил в своите произведения – насаждайки патриотичен дух и чувство на взаимно уважение към родината.
Думата „благодаря“ може да се свърже със съвременната ни оценка на героизма на тези хора. Именно чрез тяхната саможертва и отдаденост ние, днешните потомци, можем да се наслаждаваме на свободата и благоденствието си, от една страна. От друга страна, благодарността към писатели като него не е само въпрос на признание за тяхната работа, но и за тяхната роля в изграждането на националната съвест и памет. Чрез тях можем да осъзнаем важността на литературните произведения и на културното наследство, които ни помагат да разберем и оценим нашата история и култура.
Думата "благодаря" има дълбоко и многопластово значение. Тя не е просто израз на признателност, а важен елемент от социалната комуникация, емоционалната връзка и социалния етикет. Когато казваме "благодаря", ние не само че показваме уважение към действията на другите, но също така укрепваме взаимните ни отношения и изграждаме позитивна среда, която насърчава добротата и човечността.
Думата "благодаря" присъства в много езици. Като отзвук от френското влияние в България през миналия век е останал любезният благодарствен отговор "мерси". А популярното й английско звучене шеговите бе използвано в реклама, превърнала се в нарицателно: "Кажи, баба, тенкю".
„Благодарна съм, че през лятото на 2018 г. имах възможността да участвам в обменна програма, финансирана от ЕС, в която се обучавах с ментор, Ричар Д. Къртис – поведенчески психолог и треньор по лидерство. Подаръкът, който получих от н его по време на нашата работа е „Дневник на благодартността“, на който той е автор. Този професионалист и неговият жест промениха живота ми към по-добро, което аз се старая да разпространявам в ежедневната си работа“, споделя председателят на НЧ „Пробуждане-2022“ – с. Шипочано, д-р Ирина Йовчева. Тя благодаря за чудесните картички, изработени от учениците в Клуб "Творческата работилница" с ръководител г-жа Елена Аначкова към ОУ "Проф. Марин Дринов" в гр. Кюстендил, чиито картички стоплиха сърцата на членове на читалището отправи своя призив към хората да изразяват благодарност всеки ден, не само на 11 януари.
Автор: д-р Ирина Йовчева
