ОТ РУБРИКАТА "СТАНИ АВТОР"
В днешния суров и напрегнат живот ние, хората, някак си се отчуждихме един от друг, станахме по-затворени в себе си и чужди за проблемите на околните. Все по-рядко ставаме свидетели на безкористна и човечна постъпка. И в противовес на това изпъкват прекрасните човешки взаимоотношения между хората в една махала в гр. Белица, Благоевградска област.
Хората от Банкова махала са не само съседи, но и добри приятели. Те с удоволствие сядат заедно на масата, но и често си помагат в нужда. Често, когато строиш или правиш нещо в градината си, получаваш добър съвет или помощ, дори и без да си се обърнал за помощ. Това е нещо много рядко срещано в днешни дни и това прави тези прекрасни взаимоотношения все по-ценни.
Близостта на красивата беличка природа кара хората от Банкова махала често да предприемат съвместно походи в красивата Рила планина и после на масата дълго споделят впечатленията си. Банкова махала носи името си от ул. „Н. Банков”, около която е разположена махалата, както и от факта, че в миналото тук, в къщите едни до други са живеели много семейства от рода Банкови – един от най-големите родове в Белица. Днес много от тях са напуснали града, продали са къщите си и отдавна живеят в София, големите градове или чужбина.
Съседите и приятелите подеха една страхотна инициатива – да се събират периодично на богатата трапеза, приготвена от тях самите. И много бързо за хората от задружната махала това се превърна в една хубава традиция. Тя започна съвсем случайно от една идея – махалата да направи курбан за здраве на цялата махала на хубавия български празник „Сирни заговезни” известен сред беличени повече като „Прошчи” (Прошки”). Задружно всички взеха участие в местната традиция, набраха хвойна и направиха голямо гаро в махалата.
Тази неделя една от най-задружните махали в Белица – Банкова махала се събра за пореден път тази година на празник на махалата. Всяко семейство изнесе от дома си маси, пейки или столове, които отрупаха с приготвени от тях самите вкусни ястия. Всяко семейство даде своя принос. Едни направиха вкусни баници, мариновани гъби, набрани от тях самите, боб и какви ли не хубави домашни местни ястия.
Не липсваше и скарата с цвърчащите ароматни пържоли, наденици и кюфтета. Хубавият български фолклор огласяше махалата. Събирането мина във веселба, смях, шеги и интересни истории. Извиха се и кръшни хора. Гецата похвали ракията, която донесе и рекламата доведе до това, че тя свърши доста бързо. Гъбите на бай Сав се оказаха много подходящо мезе за нея, а доматеният му сок, направен от „домати, които не се поливат”, бяха много хубаво и здравословно безалкохолно.
Едни обикновени хора от едно малко, но много красиво планинско градче сякаш ни казват, че и днес е възможно да запазим взаимно уважение с хората около нас, човешките взаимоотношения между нас и ценностите си. Дано такива отношения не са рядкост в нашата хубава България. До следващия празник. Честит празник!
