Мартеницата е израз на старобългарска, древна традиция - превърнала се в обичай и разнолик амулет, носи ухание от времето на Хан Аспарух и Хан Кубрат.
Затова и до днес съществуват и се разказват три основни легенди, които се преразказват от уста на уста от народа ни и се превръщат в повече легенди – по-украсени, по-разширени и по-одухотворени.
Българската мартеница е символ на здраве, щастие, на мир и любов, а белият цвят символизира чистотата, искреността в отношенията между хората. Червеният цвят изразява топлината на огъня, на любовта, на обичта, на приятелството, на братството, както и на взаимопомощта.
Вярва се, че той пази къщата, за да не влизат в нея злини, немотия, нечестиви хора и болести. Със закичване на агънцата, теленцата и други животни българите са вярвали, че и за тях важи божествената сила на мартеницата да ги опази живи и здрави.
На първи март всеки българин се закичва с мартеница и подарява с любов на свои близки, приятели и най-вече на децата с пожелание за здраве, ученолюбие, мир и щастие и така поддържа своята стародавна традиция, възникнала в хубави моменти, когато птица донесла писмо от Хан Аспарух, че е открил райско кътче на юг от река Дунав, където българите ще се заселят.
И още един радостен момент, когато дъщерята на Хан Кубрат, красивата Хуба, която била пленена от хуните, успява да избяга с помощта на сокола, на чието краче била завързана бяла копринена нишка. Птицата успява да я заведе на 1 март в новата й земя, наречена по-късно България, но в този момент Хуба била пронизана от вражеска стрела и кръвта от раната й обагря в аленочервен цвят част от конеца. Тя сплела белия и червения конец за ново начало.
Оттогава българите оплитали бели и червени конци с пожелание никога да не се разделят от близките си.
”Бели и червени нежни в утринта и не ги разделя нищо на света!“. Това беше написал един български поет след години, когато се появяват вече Пижо и Пенда. Както всичко има развитие, така и българската мартеница претърпява развитие и с всяка изминала година се усъвършенства, та и до днес.
Българката, находчива с изразено чувсво за красота и творчество, успява да създаде нови оригинални модели на мартеницата, за да се превърня тя в картина, брошка, сувенир или в изтънчено бижу.
В чест на нашия български празник направихме анкета сред кюстендилци, които творят и изработват мартеници, вече изложени за продан в центъра на града.
Мартин Захариев – 38-годишен, баща на две деца, работи в зоомагазин. Заминава се със земеделие, но за да покрие текущите си нужди, си подпомага бюджета и с изработване и продажба на мартеници. Синът му Юлиян – състезател по карате, му помага. По-малкият – който е на две години и половина, също „помага“, като обърква преждата.
Николина Василева – 65-годишна пенсионерка. Сама през цялата зима се занимава със сътворяване и изработване на нови модели мартеници, за да прибави по някой и друг лев към пенсията си. Всички знаем колко нищожни са пенсиите в днешно време като суми за обикновените хора и не само.
Василка Станкова – 67-годишна пенсионерка, обича да използва природни материали и по собствена фантазия и творчество работи или както казва тя: „Сам издат“. След като поразпродаде в Кюстендил, отива в Дупница, за да изложи и там за продан мартениците си, защото смята, че дупничани са по-богати от кюстендилци, тъй като получават парични помощи от децата си, които са в чужбина. Така, с прехождане до най-близкия град, поддържа дните си. Тя пожела на всички хора да им върви по вода и да са усмихнати като Баба Марта, когато грее слънце.
Антоанета Котева – 61-годишна, пенсионер. Работила е като стрелочник в БДЖ, а по-късно е била оператор в Хлебозавода. Синът й станал поръчител на някакъв „приятел” и сега му изплаща заемите на банките, а тя като майка се чувства длъжна да му помогне. Внуците й били още малки и не можели все още да помагат за изработването на мартениците. Освен това поела и разноските на леля си за неплатени сметки за телефон. Помагала й само свакята и тя като майка се чувства длъжна да му помогне. Внуците й били още малки и не можели да и помагат за изработването на мартениците.
Докато разговаряме, едно дете поиска да си купи мартеничка, но паричките не му стигнаха, но въпреки това тя му даде. На детето очите му светнаха и не забрави да и благодари. Когато я попитах: „Ти помагаш на другите, а за себе си какво ще си купиш?” ”Вероятно за мене нищо няма да си купя, но обичам на 1 март да подарявам на децата мартенички - без пари и да им пожелавам нещо хубаво". Нейните мартеници се отличаваха с особено творчество, в тях имаше втъкани символи за щастие почти всички, каквито са ни познати, като детелинка, конска подкова, паричка, дървена лъжичка с боб люта чушка и леща в нея, т.е. едни от нашите най-национални продукти и др.
Елена Гъргарова - 70 годишна – пенсионерка, бивша пощенска служителка завършила Пощенският институт в София, но обича да твори и от 30 години изработва и продава мартеници. Нейните артикули наистина бяха изпипани и изработени с фантазия и естетика. Личеше, че наистина има голям опит в изработката на бялата и червена мартеница. Нанейният щанд се виждаха Пижо и Пенда облечени в национални носии, както и големи мартеници за домове и офиси с втъкнати в тях синьо манисто, да пази от уроки, конска подкова за щастие, гъдулка за веселба, паричка или четирилистна детелина също за щастие. Гривнички за завързване за ръце с бяло зелено и червено, цветовете на българското знаме, и много други.
Щандовете, изложени в центъра на града, са над 40. Не може всички да се покажат, но повечето от стопаните им, които са се включили в изработването на мартеници, споделиха, че трудно свързват двата края и са клиенти на банките, но така, благодарение на своя труд и хубавата българска традиция, си помагат с по някой и друг лев.
