Античност, Средновековие и съвременен Кюстендил в общ кадастър

Юлий Фърков, снимка: Нора Василева, infomreja.bg

Регионалният исторически музей и Археологическият институт към БАН правят кадастър на периодите на Античността и Средновековието в Кюстендил. „Всички паметници на културата са нанесени върху съвременния кадастър. Тук са крепостните стени на Пауталия, резервата „Пауталия-Велбъжд-Кюстендил”, улична мрежа на античния град, средновековни, късносредновековни, възрожденски и следосвобожденски паметници. Всич са в едно, в един план. Те си имат текст и идентификация, за да може, когато общината издава виза, да знае, че в дадения парцел има крепостна кула фрагмент и по Закона за резервата, който е от 1977 г., трябва да се направят разкопки. Това го правим и сега всъщност. Всеки получава от главния архитект задължения на собственика, какво трябва да направи. В музея специалистите във всеки един момент могат да посъветват собственика за европейските програми, по които може да кандидатства”, каза арх. Юлий Фърков, който се е заел с отговорната задача.

Начинанието е финансирано чрез проект по европейските програми. Той позволява със специален фотохеликоптер експертите да снимат незабелязано в Кюстендил.

„Това е малко съоръжение, като детска играчка, но компютърът към него струва 60 000 долара. До 600 метра можем да снимаме Кюстендил. За първи път това го прави Антоан дьо Сент Екзюпери в Африка. Той е бил там летец. Той прави първите снимки, снима със самолета отгоре и така започва аерофотографията на античните обекти. Той снима цялата укрепителна римска система. Този кадастър ще се завърши и ще отиде в общината и когато се издават визи, общината ще казва какво има в определен имот–улица, сграда и т.н. Така че въпрос на избор на собствениците на имоти е да създават музеите и да печелят”, допълни арх. Юлий Фърков.

„Върху дигиталния план, който се направи на съвременния град или под него, слагаме античните улици, античните сгради. Там, с всяка една кампания, се нанася мозайката на античното или средновековното строителство. Така ще можем да видим цялата градоустройствена, териториална картина, планирането на квартирите – филите. Нашите археолози откриха страхотна фила на Херакъл, мозайка на Херакъл. Уникални неща има отдолу. Под земята има за 100 световни музея богатство. Кюстендил може да печели много при възстановяване и съживяване на руините в съвременната градска среда. Собствениците трябва да го видят”, каза арх. Фърков.

По проекта на музея по фонд „Научни изследвания” за изграждане на модел за картиране на географска информационна система са документирани над 150 обекта и сред тях има разкрити редица неизвестни досега археологически обекти – 31 на брой, които са включени в археологическата карта на България. Реализира се и вторият етап на проекта, събира се необходимата допълнителна информация за обектите – например за вида собственост, каза преди време и директорът на РИМ Валентин Дебочички.

Изграждането на археологическия кадастър на антична Пауталия по фонда за научни изследвания е един от най-важните акценти в дейността на регионалния музей. През пролетта се очаква и представянето на изключително ценния кадастрален план на Кюстендил, обхващащ няколко епохи.
 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 7jk

FACEBOOK