„Ансамбъл "Пирин" отдавна е осиротял. Няма ги най-добрите танцьори, защото ги пенсионираха, а на тяхно място дойдоха хора от улицата. На сцената ги няма най-блестящите спектакли. Отиде си и златната ера на легендарния проф. Кирил Стефанов - бащата на някогашната гордост на цяла България”, убеден е хореографът на състава Кирил Апостолов. Той има право на мнение, защото е сред живите легенди на културната институция. Има зад гърба си 42 години творческа дейност, по-голяма част от които като главен художествен ръководител на общинския ансамбъл в Благоевград. Преди години кметското ръководство го уволни с обвинението, че пиел. После съдът го възстанови на работа и той се върна в състава като хореограф.
„Прецених, че имам още какво да дам на ансамбъла, защото, за разлика от някои самозванци, аз мога да правя изкуство”, казва Апостолов. А самозванците, според него, са превзели целия състав и го водят към гибел. „Вътре ври и кипи. Това е едно врящо гърне, което всеки момент може да гръмне. Аритистите не могат да се гледат, всички са се разделили на лагери. Ако не се вземат мерки, ансамбълът си отива”, предупреждава той.
Страстите сред танцьорите и музикантите се нажежиха още преди Коледа, когато ансамбълът подари три концерта на благоевградчани. Зала „Яворов” в областния център се напълни, но представленията „На мегдана”, „Пирински полъх” и „Празнични танци” не взривиха публиката така, както това се случваше преди години. Хората заговориха, че славата на легендарния състав си отива, а в средите на танцьорите и музикантите се усети брожение. Първи дойдоха упреците, че главният художествен ръководител Петьо Кръстев залага на стари постановки, но изпълнени на самодейно ниво.
За последните седем години съставът успя да представи само едно ново произведение - спектакълът "Старо имане" по музика на самия Петьо Кръстев с хореография на Тодор Бекирски и Георги Гаров. От репертоара изпаднаха класическите постановки, правени по времето на проф. Кирил Стефанов.
"Три години на хората се предлагаше само „Старо имане”, което така и не успя да докаже качествата си. Хората не го харесват, то не се приема и не се вписва в художествения облик на ансамбъла", категоричен е Кирил Апостолов. Според него постановката няма сърце, няма душа, нито пък съдържание. Веднага след като бе поставена на сцена, се заговори, че дори и музиката не е автентична и е взаимствана от македонски сватбарски оркестър.
„Няма нищо лошо, ако композиторът е искал да разруши с музиката границите между България и Македония. Важното е, че в „Старо имане” е изпусната художествената мяра. Има една поговорка, че песен синор няма, а хоро не остарява. Но при този спектакъл мярката не е спазена и това не може да бъде лицето на ансамбъл "Пирин", възмущава се Апостолов и допълва, че няма нищо срамно и обидно да напишеш музикално произведение, което да се получи художествен брак. "Но да твърдиш, че си направил нещо велико и да го предлагаш на публиката, без тя да го харесва, е непростимо", категоричен е дългогодишният хореограф.
Според него напрежението в състава идва от липсата на приемственост между творческите поколения. По-опитните артисти недоумяват защо ансамбълът залага единствено на „Старо имане”, а забравя в репортоара си класически произведения, спечелили отдавна симпатиите на публиката като „На мегдана”, „Пирине мой” и „Пуста младост”, с които танцьорите и музикантите вдигаха зрителите на крака и взривяваха залите по цял свят.
Критиците на на спектакъла „Старо имане” твърдят, че в него има твърде силно залитане към помашката музика. „Да, това е българска музика, при това изключително красива. Но тук е премината художествената мяра и това звучене не се вписва в стилистиката на ансамбъл „Пирин”, който залага на динамиката и на шоуто. Когато в една манджа сложиш повече сол, тя губи вкуса си”, обяснява Кирил Апостолов.
Според него другото слабо място на сегашното ръководство на състава е слабата кадрова политика. Преди няколко месеца бяха пенсионирани девет от най-добрите танцьори, а на тяхно място дойдоха млади хора, завършили ЮЗУ „Неофит Рилски”, макар че всички очакваха новите попълнения да дойдат от специализираните хореографски и музикални училища.
„Няма нищо лошо, че идват от благоевградския университет, но с тях не се работи. Няма кой да ги научи, а старите хора казват, че глината трябва да се омеси, за да я превърнеш в произведение на изкуството”, казва Апостолов. През последните три години той е свидетел, че се взимат буквално хора от улицата и се качват веднага на сцената. „Да, има бездетни хора, които осиновяват сираци и след това и ги правят свои деца. Но тук никой не учи новите попълнения”, казва той и допълва, че именно затова ансамбълът заприличва на самодеен състав.
За дългогодишната си творческа дейност той се е уверил, че рибата мирише откъм главата и че структурата на ансамбъла вече старомодна и неефективна. Според дългогодишния творец, ансамбълът има нужда от структурни промени- не съкращения, а замяна на самодейците и самозванците с професионалисти.
„Питайте Ани Цокова. Тя е една от най-старите танцьорки, която в момента е гардеробиерка на ансамбъла. Да, и тя не е завършила хореографско училище, но беше професионален танцьор. Защо няма приемственост? Защо не се използват тези хора да обучат младите и неопитните?”, пита реторично Апостолов.
„Ами мен защо ме махнаха? Станах неудобен, защото се противопоставях на всичко гнило и пагубно за състава. Вътре ври и кипи. Положението е взривоопасно. Отиваме към самодейността. Разберете, бе хора- в момента не се работи. Репетира се по час-два дневно. Три години, откакто съм се върнал на работа, не мога да разделя мъжете и жеите да репетират поотделно. Това е прецедент. Съставът няма втори акореон, няма зурна. Това ли е някогашната гордост на цяла България? Защо нямаме успехи? Защото ръководството вижда себе си в ансамбъла, а не ансамбълът в себе си”, не спира да критикува дългогодишният хореограф. В изповедта си той не споменава нито един път думата пари и казва, че не безпаричието е най-големия проблем на ансамбъла.
„Разберете, че ако си сваля гащите ще стане страшно. „Ама нали ме обвиниха, че съм пияница. Обиколил съм целия свят, сътворил съм произведения, които не са слизали години от сцената. Нищо че пия, нищо че пуша. Разликата е, че аз мога да правя изкуство. Казвам го съвсем отговорно - нямам мераци за управленски постове. Единственото, което искам е да запазим гордостта на България. Представяте ли си Русия да се лиши от болшой театър? Ами то е същото”, уверява той.
Според него спешно трябва да се вземат мерки за спасяване на ансамбъл „Пирин”.
„Общината трябва да тропне по масата. Същото важи и за цялата благоевградска общественост. Едно дете докато не заплаче, майка му не му дава цицка. Ако хората не вземат мерки, съставът ще загине. Вътре е врящо гърне”, предупреждава Апостолов и допълва, че не може още дълго да се лежи на лаврите на проф. Кирил Стефанов.
„Три години откакто съм се върнал на работа като хореограф в ансамбъла, няма нито едно свикано събрание, нито един художествен съвет. Кой ги решава нещата - Тодор Живков или Владимир Путин?!”, откровен е хореографът и открито обвинява главния художествен ръководител на състава Петьо Кръстев в некомуникативност и липса на организаторски качества. „Може да си много добър композитор, но за художествен ръководител се изискват и други умения”, категоричен е той. Апостолов и част от по-дългогодишните изпълнители не могат да се примирят, че златната ера на ансамбъл „Пирин” е отминала и че вече никой не си спомня класическите, доказани спектакли.
„Без тези постановки в репертоара си, ансамбълът заприлича на библиотека без книгите на Вазов и Ботев. Нито един млад творец не смее да зачеркне двамата гении, а в нашия ансамбъл зачеркнаха всичко велико, което е правено и си мислят, че нещата започват от тях”, въздъхва Апостолов.
Хора с ретроградно мислене пречат на развитието на ансамбъла, смята главният художествен ръководител Петьо Кръстев. Според него няма никакви трусове в състава, напротив, някогашната фолклорна гордост на Благоевград се възражда.
„Там, където има изкуство, винаги има големи страсти. Не мога да приема, че някой толкова яростно ще се обяви срещи всичко ново, което се опитваме да направим. В крайна сметка не е ли важен продуктът. Предишният ръководител беше обвиняван, че не е направил нито една нова постановка. Сега мен ме упрекват, че съм направил нов продукт”, казва Кръстев, който от 14 години работи в общинския ансамбъл.
Според композитора „Старо имане”, чиято музика е негово дело, има своите качества и винаги е била приемана добре от публиката. Той не приема и обвиненията, че в произведението има залитане към помашката музика. „Та нали спектакълът „Пирински полъх” от 1986-а година е правен именно по байрамската музика от село Рибново?”, казва композиторът.
Той е категоричен, че съставът успява да запази нивото си, нищо че новите попълнения не идват от специализирани хореографски и музикални училища.
„Как да привлека професионалисти при заплати от 400 лв. Аз не съм уволнил никого, не съм се скарал с никого. Ако някой има нещо против моята личност, мога да го приема, но да се плюе ансамбъл „Пирин” не съм съгласен”, казва главният художествен ръководител.
