Тя е иранската журналистка Наргес Мохамади
Осъдената на 30 години затвор иранска активистка Наргес Мохамади получава Нобеловата награда за мир заради битката за правата на жените в Иран.
Това бе съобщено в Осло при обявяването на наградата. Според Норвежкия Нобелов комитет Мохамади получава наградата за "борбата си с потискането на жените в Иран и да насърчи човешките права и свободата за всички в Иран".
Мохамади и в момента се намира в затвора, след 13 ареста и пет присъди, включващи и 154 удара с камшик. Тя получава наградата малко над година след смъртта на Махса Амини, задържана от моралната полиция. Случаят на Амини доведе до масови протести, превърнали се в сериозно предизвикателство за режима.
Попитана какво очаква да промени наградата в Иран, председателят на Норвежкия Нобелов комитет изрази надежда, че тя ще насърчи движението за правата на жените и демократичните свободи в Иран да продължи работата си. "Ако иранските власти вземат правилното решение, тя ще бъде освободена, за да получи наградата, както се и надяваме", каза още тя, попитана как фактът, че Мохамади е лишена от свобода, ще се отрази на церемонията през декември.
От януари 2022 г. над 860 затворници са осъдени на смърт в Иран. От затвора Мохамади изразява подкрепа за другите осъдени и за участващите в демонстрациите в подкрепа на Амини, заради което е наказвана от администрацията на затвора. Дори лишена от свобода, "тя работи, за да се увери, че протестите няма да отмрат", продължава Норвежкия Нобелов комитет.
С тази награда приключва и Нобеловата седмица; остава само наградата за икономика, често наричана Нобелова за икономика, но връчвана от шведската централна банка.
Общо 110 души и 30 организации са получавали Нобеловата награда за мир от 1901 г., когато започва връчването ѝ. Броят им е по-голям от възрастта на наградата, тъй като тя неведнъж е давана на двама или няколко носители.
Подобно на наградата за литература, и тази за мир се оказва трудна за прогнозиране; 2023 г. не бе изключение.
Сред появилите се имена в списък от над 350 души бяха - включително на сайтове за залагания - имената на украинския президент Володимир Зеленски (слабо вероятно, докато страната му е във война), шведският активист Грета Тунберг (която често фигурира в подобни списъци), но и други климатични активисти като като Виктория Таули-Корпус (Филипините), Хуан Карлос Хинтиач (Еквадор) или Ванеса Накате (Уганда); геералният секретар на ООН Антониу Гутериш; и други.
Обикновено Нобеловата награда за мир - единствената, обявявана в Осло - предизвиква най-много спорове. Сред носителите ѝ са правозащитници от Украйна, Русия и Беларус (миналата година), главният редактор на "Новая газета" Дмитрий Муратов и филипинската журналистка Мария Реса (2021-ва), етиопският премиер Абий Ахмед (2019-а), а в края на по-миналото и началото на миналото десетилетие - американският президент Барак Обама Европейският съюз.
"Смелата ѝ борба бе съпроводена от огромна цена в личен план", каза председателят на Норвежкия Нобелов комитет Берит Рейс-Андершен. "Тя е в затвора дори докато говоря." /dnevnik.bg/
