Равна сметка - усмивки и тъга по равно за 12 месеца
Година на сълзи, трупове, смачкани коли, смачкани жени, убити деца, бити лица, политици и комици, избори и демокрация, пълна деградация, позитиви и негативи, хора заядливи, увеличение на сметките, някой гледа зад решетките, имаме си прокурор, няма държавен балансьор, Цветанов с асансьор движи нагоре – надолу, кметица показва тяло голо, хвърляме вино на помен, от актьорите остана само спомен, търсим утеха в дома, но все не достига пара, трудна е и тази година, хора останаха самина, а довчера бяха двамина, липсва морал и възход, на Щабла се появява параход, носи кокаин и опиати, извадиха се гадни компромати, изборите ни разказаха играта, а млади хора от дърветата висят в гората, други пак избраха Европа, ходят в Англия ягоди на копАт, носят парички за къща, прибират се – няма кой да ги прегръща, търсят спасение на чуждо, съвет у никого не се пробужда, има много тъга, защото трудна е тая съдба, в България за да живееш, трябва да оцелееш, джунглата тук е голяма, затова и това изречение край няма…
2019 приключи, ще видим какво ще се случи, но прочетете какво стана през тази трудна година – не се срамувайте, знаем, че беше такава, затова остана ни само едно – да си пожелаваме да сме живи и здрави.
Уважаеми читатели, 2019 не бе лека, не знам какво ни предстои и през 2020. Със сигурност - далеч от оптимизма и по-близо до реализма, трябва да признаем, че всяка следваща година не се уповава на мистична сила или съдба, а на личните ни качества, морал и работа. Никой – ни крал, ни роб, търси нещастието, а както стана ясно – в България хората сами си ковем щастието, а късметът го търсим в лотарийните билетчета, защото остана капка надежда, че ще ни бъде подарено глътка въздух до следващата вноска по кредита. Все пак онези реклами за „парите навреме“ доказват, че почивката в Бали, телефонът и колата са по-важни, отколкото развитието и надграждането. Нацията интелектуално е казала „Стоп!“ на всякакъв вид устои, за които от Средновековието, през Просвещението до преди век хората са се борили. Тук идва мястото на историята – такава, каквато е – но каквато управляващите не знаят. Може би с третия път ще се научим на чия страна да сме – ПСВ и ВСВ ни дадоха примери. Може би на третия път ще разберем, че без вода и хляб не можем. Може би с третия път ще се научим, че по-страшното от бежанската криза е емиграцията на българи в чужбина, носещи имена като Джон Георгиефф. 2020 няма да донесе промяната, която децата от 90-те чуват през целия си живот под названието „преход“. Българите не прехождат – преходното идва си отива, ние, уважаеми сънародници, сме на поход… не като рицарите тамплиери, не като османците, тръгнали на свещена война. Нашият поход е в търсенето на нормалния живот, поход на живота на път към смъртта, но винаги в името на децата!
Бъдете здрави, нека лекарските кабинети и ТЕЛК-овете останат по-безлюдни от българските села в Странджа, Родопите, Пирина и Северозапада.
Бъдете щастливи не само за мига, когато Стояна и Ламбо ви веселяха.
Не изпадайте в клишета, каквито Царя едно време разказваше.
Не лъжете, защото не обичате вас политиците да лъжат.
Не убивайте, защото българският съд ще ви оневини, но Господ – не!
Не пожелавайте злото на другите, не знам дали ще ви се върне, но със сигурност няма да забогатеете от една изречена клетва в повече!
Образовайте се, защото всяка вечер се подигравате по телевизора на необразовани люде, а ние ги избрахме донякъде.
Гласувайте, гласете, говорете – но не глупости, мислете, търсете истината, движете се напред!
Заедно вървим в похода.
Честита нова и единствена 2020 година.
Екипът на ИНФОМРЕЖА ви пожелава да сте героите на бъдещите добри новини!
ЯНУАРИ
В началото на годината загубихме Иван Ласкин – точно ден след имения му ден.
Негативната гледна точка през месеца продължи с множеството битови пожари. С падането на снега – отново, обстановката в страната се усложни.
Смолянско остана изолирано от света. Снегът предизвика и лавини, една от които погуби двама туристи в Пирин.
Постоянните предупреждения за грипа и как да се предпазим също не помогнаха, защото едва няколко области в страната не паднаха в плен.
Най-тежкото бе, че си отидоха много хора след усложнения от болестта. Две дечица – в Благоевград и Пазарджик, също бяха сред жертвите.
Носенето на маски не помогна да не вдишваме и мръсен въздух, който бе акцент и през изминалия декември през 2017. Познато?
На 9 януари изгоря сърцето на Скребатно, а след ударния старт на рубриката „Коледа в Мрежата“, ИНФОМРЕЖА организира кампания заедно с Община Банско за набиране на книги за възстановяване на библиотечния фонд в селото.
В политически план можем да отбележим последните събития: Йончева извади запис от 2016, "Ало, Банов съм", Пловдив - еврепейска столица на 2019.
ФЕВРУАРИ
5 февруари сутринта започна обляна с кръв новата отсечка на магистрала „Струма“ при село Дамяница.
Предсрочно си отиде и шофьор, слязъл от колата си, за да сигнализира за масовото автомеле, при което имаше множество ранени – тела и душѝ.
Много преди „да трябва“ си отиде и 35-годишен мъж от Кюстендил, чийто живот завърши тъжно, нелепо, не заради мъглата на пътя, заради високата скорост, а заради един 19-годишен момък, който днес е с белезници.
Отвратителен край на два живота. Поредното бдение, поредните цветя, оставени на пътя – за мир и покой на ангелите.
Магистрала „Струма“ се оказа злокобна и за ЮЗДП след разследване на бТВ. Нарушения, уволнения и разкрития по построяването на така бленувания „път към ада“, където явно загиват хора.
Заразата в обществото изпъкна наяве по детските телца и човешките лица.
Седмица след затишието на грипа дойдоха неканени морбилито. Най-много са случаите в Югозапада.
Рила остана без една жаба, Беър Грилс оцелява по институциите в България, плащайки си глобата, че яде, спа и …. там, където не трябва.
МАРТ
Апасртаментгейт или как на Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Ваня Колева и Вежди Рашидов март 2019 ще стане в спомените им като: „Къща се строи, дом се създава“.
Голям скандал, толкова голям, че доведе до оставите на двама от изброените четирима. Цветанов пък си тръгна, но остана.
Розалина Кьосева е другото име на любовта и претъплението. Дознателка помага на затворник, задържана е след три години, обича го. „С мен ли си или не“, пита тя… отговор няма.
АПРИЛ
Април е равен на Апартаментгейт безспорно, безусловно и неоспоримо.
Оставките започнаха с Цецка Цачева, която си харесала дупка, преди да изгрее „Златният век“ за Българската държава.
И след това молби за напускане колкото щеш – Ваня Колева, Делян Добрев, Красимир Първанов, Вежди Рашидов.
Валери Симонов внесе сигнал срещу Ангелкова, а пък после самият собственик на „Скат“ бе проверен.
Крум Зарков и Йончева от БСП също не бяха подминати от окото на закона.
Пламен Георгиев и заместникът му Антон Славчев бяха „погнати“ за тераси, балкони и барбекюта. И Каракачанов пекъл паржоли там!
И изведнъж „Бум!“ – строежът на семейната кооперация, носеща историческото име „Златен век“ спря, а „Артекс“ обжалва.
Междувременно Цветанов се движи с частния си асансьор между оставката и поста си…
От апартаментите се насочваме към къщите за гости. Александър Манолев падна от стола, на който стоеше в къщата за гости край Сандански.
Парична гаранция бе наложена и на Лютви Местан – той е вероятният убиец на дете, но обстоятелствата около катастрофата останаха мътни.
За Местан съдът определи 10 000 лв., същата сума плати и Беър Грилс, който изяде жаба в Рила – ‘ми че то пак е убийство!
И докато в България гори пламъка от европарите, в Европа пламна Нотр Дам и тогава човек се запита: Как милиардерите събраха еди-колкото си за 24 часа, а в Африка все още има глад и жажда.
Все пак „Европа ни чува“. Зелен светлина блесна за предизборната кампания в цяяяяла Европа.
И запознаха политическите страсти, и започнаха едни митинги, и започнаха едни говорения…
МАЙ
Преди да го наречем май, месецът носил старобългарското име тревен.
След 2019 най-коректно би било да „му викаме“ „цветен“ – кръстен на Цв. Цв.
Май – месец на развръзките на силно скрепените през годините връзки.
Май миришеше на избори и мастило по бюлетините.
Няма друга дума, с която да се опише месеца, през който политиката засенчи всичко. Слънцето изгря на нечия друга улица и залезе за апартамента с личен асансьор, където животът бе по-красив и всичко се гледаше по-отвисоко.
Грандиозната раздяла между Борисов и дяната му ръка заприлича на ампутация, от която един организъм е имал нужда за да не умре – ръката или властта – така де, парите или живота, май се казваше.
ЮНИ
Краят на месеца даде началото на голямото преселение на народите отново на юг, както 17 века назад. Хората неистово търсят топлина, вода и палмова сянка, защото лятото е веднъж годишно, а мисълта за него трае 356 дни.
ЮЛИ
Юли се оказа така горещ месец – от към метерология и други летни страсти.
Уж ваканционно, а средата на лятото е по-работно за множество институции.
Трите основни събития, бележещи жаркия юли безспорно са: НАП, чумата и Гешев.
Започваме отзад напред, защото в края стана най-интересно.
Първо, чумата засегна множество стопанства в различни области в страната. 100 000 прасета не стават за мезета, плачат се хората, а клането можем да сравним с Вароломеевата нощ, но уможена по 30.
Слави Трифонов пък се закле, че ще се справи с чумата, но не свинската.
Чист от заразата си тръгна шефа на Антикорупционния фонд, а от един друг фонд – този на земеделието, си отидоха още петима, начело с началника. Били помагали на Миню Стайков да си изкара парички.
Криминалното не спира до тук. Главата на тялото, наречено прокуратура, се оказа само една – Гешев няма конкуренция. Казано иначе – той е уникат, перла в короната.
И сега за великата излагация – НАП! Господи, какъв скандал. Спрямо статистиката българите сме под 7 млн. – демек клоним към отличен 6. Изтеклите данни са на 5 млн. -демек хакнаха ни държавата.
Първо беше руски хакер (В Русия съм, казва се в един лаф), после дойде Кристиян Бойков (не, не е роднина на премиера) и в края шефа на Крис отиде в ареста. Не иска да дава „вълшебните думички“ и не стига тая наглост, ами и хакнал пръскачките пред парламента, за да си пръска 240 човека вътре. Не сме сигурни за Пеевски, защото слухове казват, че той не ходи на работа.
Най-голямата трагедия беше, че Галя Димитрова – шефката на НАПиЛийкс, си прекъсна почивката. Тежко решение било, но дългът я зове.
Няма как да не подчертаем, че Галя не иска и оставката да си подаде. Трябва да се учи от попадналите в аферата „Апартаментгейт“, която в последния ден от юли се възобнови.
На кантар е кое е по-страшно – загробването на хилядите прасета или изтичането на данните в НАП… Изводът е, че „НЕма таква държава“, както Слави си кръсти партията.
Трагедията е друга, че едно дете бе хвърлено от мост в Габрово. Незаслужило съдбата си, защото каквото и да се случва в държавата, няма нищо по-ценно от нейните най-малки граждани. Дано те поправят и пръскачките, и компютрите.
АВГУСТ
Август е черен с дъх на кръв и смет.
Трупове от човеци и останки от лекарства, непомогнали никому. Черен август, топъл и нагъл да отнема. Като онези разкази за жътвата, по време на която измират хорат, а и слънцето започва да препича още повече за да направи смрадта още по-непоносима от болката.
Негативно!
Август в България беше чума, Сотиря, Негован, Дупница.
Събития, които остават в медиите като статистика, така че при следващото престъпление да припомним какво стана преди няколко години. Как престъпността се видоизменя в жестокост в нечовешки размери… и тук се замислих, че всъщност всичко „си е по хората“ (както се казва), защото животно не би разчленило себепободно, за да му вземе бърлогата. В природата също така съществата бягат от шума и мърсотията, а в България живеем на метри от нея.
Все още ми е твърде неясно как така заради един апартамент можеш да влезеш в банята и да разфасоваш двама човека. Чумата и препоръките да избиваме прасетата си по предписание се прехвърли и на хората. Дали на тия от Негован ще им дадат по 300 лв. обезщетение – те после са си и изчистили.
В депутатската ваканция, докато хората се готвят за избори и варят лютеница, депото в Дупница разказва историята за една болна система. Както констатирахме: 1. Замърсяване на въздуха от горящите боклуци не е имало; 2. Боклуци не е имало; 3. Виновен не е имало.
А Сотиря отвори старите рани и ги посоли обилно, за да си спомним за Виктория Маринова и всички деца в България, дадени като жертвени агнета. Изнасилване на първокласничка бие рекордите по гнусота и низост.
Аз нямам какво позитивно да кажа за август, силно се надявам и вие да се засегнете и да сте черногледи, защото морето и отпуската биха били в пъти по-приятни, ако не миришеше на трупове и много боклуци.
Коментарът на ИНФОМРЕЖА за септември го написа наш читател, следейки рубриката:
Спретнати и засмени, политици и бизнесмени влязоха в играта, за да разпределят парата.
Ама да не си помислите за корупция – държавата ни тия ги подлага на редукция!
Става дума за бюджет, който създават работните граждани – като пчеличките мед.
Сладък е бурканът, не се знае какво се случва и под юргана – дали спят спокойно в това преизборно време усойно.
Важно е да пуснем бюлетина, ние двама – вие трима.
И на 27-и октомври – насред есен, някой кмет да седне на стола с песен.
Късмет, уважаеми кандидати!
Автор: Пеньо Буюклиев - Бюлетин Преизборен
ОКТОМВРИ
„О, будители народни, цял низ светли имена, чисти, сяйни, благородни, вий сте нашите знамена…“
Тази музика звучи на фона на тоталната неграмотност, изразявана най-често в мрежата. Под тотално объркания грешнопис на профила има рояк будители обаче, които публикуват снимки на правописния речник или буквар за първи клас като намек.
„Незнам, незнам“, „Обекта е под видео наблюдение“… тъжно е! Толкова е тъжно, че има индивиди, които не знаят къде живеят и затова предпочитат да напишат „република България“.
Може би грешката е вярна, защото държавата на народа я няма. Тамън в изборно време е време да си го кажем.
Политически анализ не можем да направим, защото резултати все още няма. Ясни са обаче наблюденията – изключително гнусна, подмолна, лицемерна и ниска преизборна и изборна игра в цялата страна.
Голи снимки на жени и кандидатки за кметици, палежи на коли, цветни бомби по къщи, заплахи, купуване на гласове и доброволно продаване. Това не са престъпления, защото не се наказват. Разговаря се в множествено число: „Те заплашват“, „Те купуват“, или пък в единствено: „Той се моли за подкрепа“. Лицето на политиката е замъглено до припадък, главата на политиката страда от шизофрения, а тялото на държавата умира по пътищата – пореден ден от поредния месец измина с поредица смърт на пътя. А тези „мъртви души“ ще гласуват ли?!
И разбира се, любимото ми, което събира цялата агресия – протест във фейсбук как държавата трябва да се промени и как нищо не върви или платен протест на улицата. То си е същото – и в двата случая липсва „протестът“.
НОЕМВРИ
Предпоследният месечен отчет за предпоследния ноември звучи леко носталгично и тъжно.
Ще започна с края на една епоха. Стефан Данаилов – описван последните три дни като Голям, а преди да се случи неизбежното – сякаш бе малко позабравен.
От петък по телевизията се въртят негови интервюта и интервюта за него. И както се казва „За мъртвия или добро, или нищо“ – е, докато той беше жив също никой не можа да каже нищо.
За кое да упрекнеш човек с толкова много хубост в себе си.
Не млъкнаха и някои си там хора, наричащи го комунист. Смее ви се отгоре, бе хора!
Стефан Данаилов не е клишето, в което го поставят медиите с откъсите от „Дами канят“, „На всеки километър“ и т.н. Господин Данаилов е един от последните войни на българската култура, интелигенция и политика. Всички останали са просто „добри актьори“…
В профила си неговата ученичка Ралица Паскалева сподели, че професорът плащал тайно семестриалните такси на закъснелите студенти от класа му.
За да премина към следващата тема плавно, бих искала да попитам: Колко от наскоро повишените доценти в ЮЗУ ще направят това за студентите си? Дайте ми отговор! Настоявам!!!
И говорейки за носталгията… Ех, колко бе хубаво времето, когато си четяхме „Под игото“ без превод. Какви безгрижни дни имахме, разбирайки значението на чучурче, което вероятно е пресъхнало, така както пернишката чешма.
Говорейки за миньорския град – бих казала, че в Сомалия проблемът с водата е решен, а в Перник тепърва ще разследват „теча“ на водата извън „чучурчета“ на жителите.
И докато в Ловеч също бяха на сухо, Б. се потопи в Белия дом, където посочи на батко си българските журналисти – подчинени, и гордо каза: „Е тия тука всичките ги познавам!“.
„Булгар, булгар…“ – не говоря за газта!
Връщайки се хронологично към началото на ноември, припомням, че имаше местни избори.
Един падна, друг ще го смени… и толкоз!
Бих искала новите управници да имат съзнанието, че листата не се метат при ветровито време, улиците не се мият при дъжд, цветя не се садят в кал, боклукът не се изхвърля в час пик, асфалт не се полага преди ВиК ремонт и най-важно извинения не се поднасят след загуба.
ДЕКМВРИ
Хората пазаруват като за последно, започвам да се притеснявам, че народът се подготвя за нещо, което не знам. И влизаш в голям магазин и едни колички, препълнени, ти казвам. Немотия било, страшно било, но чувам заветния тон на мъж, загащил се до ушите с „официален“ анцуг – „Е*и му майката, един път е Нова година, после КИ го мислим!“.
Е, добре де, има я и другата ситуация – жени, основно, гледат цените и премятат на ум по-бързо от данъчен. Защото има живот и след края на 2019.
По темата храна мога да кажа само едно – гледам и плача. Бабите и дядовците останаха гладни! Доброволци, бъдете благословени!
Хубавото на декември е, че е празнично, навсякъде, освен в Перник. Всички по традиция се струпаха да обясняват кой е виновен, че няма вода. Борисов на Коледа мина през Перник, после и Нинова, новоизбраният кмет на миньорския град стана известна личност месец след като бе избран, и то по неприятния повод. А какво искат хората – вода! Това е толкова просто и логично.
