20-годишната Павлина Бялчева от Гоце Делчев заплаши, че ще обяви гладна стачка пред отдел "Социално подпомагане", ако институциите продължават да нехаят за здравословните и социалните й проблеми.
"Нищо не губя, вече ми е все едно и ми идва да последвам примера на хората, които изгоряха като факли в знак на протест, та да се отърва от мъките, които ми причиниха най-вече моите родители", оплака се пред ИНФОМРЕЖА младата неврокопчанка.
Родителите й се развели, докато двамата с брат й били още малки. Майка й отишла да работи в Гърция, а баща й се отдал на алкохола.
"И двамата не ги е грижа, че децата им са болни и оставени на произвола на съдбата. Брат ми все още живее при баба, но там няма място за мен. Поне държава да имахме, която да ни подкрепи и да ни помогне. А какво искам - покрив, работа и лечение", заяви през сълзи Павлина.
Девойката ходила няколко пъти в дирекция "Социално подпомагане", разпитвала дали има право да получава поне хранителни помощи, но се оказало, че не отговаря на условията.
"Като гледам циганите как имат право на всичко, се питам защо и аз нямам такива права. Те и работят, и къщи си имат и пак получават помощи, а аз нямам нито дом, нито семейство, без работа и доходи съм, а на всичкото отгоре съм и болна", споделя младата жена.
Тя и брат й са епилептици по рождение. Павлина има и астма. "Претърпяла съм тежка операция, в момента имам пластмасова тръба в гърлото, за да мога да дишам. Никой не ме взема на работа заради припадъците. Пробвах в едно предприятие, но от отровните изпарения припадъците ми зачестиха и шефовете ме изгониха. Цялото ми тяло е с белези, защото след всеки припадък се наранявам. Не се лекувам, защото нямам пари за лекарства. С тези заболявания имам право на пенсия по болест и безплатно лечение, но не мога да получа нищо, защото не съм здравноосигурена", разказва още Павлина Бялчева.
Жената живее на квартира. По думите й, не се храни пълноценно, а припадъците й с всеки изминал ден зачестяват, тъй като не се лекува.
"За 20 години от родната ми майка съм получила само 200 евро, с които си предплатих квартирата, за да не съм по улиците през зимата. Преди дни баща ми се обади по телефона, че до някакъв контейнер видял изхвърлени железа и ми нареди да му ги занеса. Той все за такива неща ме търси, за да изкара някой лев за ракия, на мен нищо не дава. Майка ми пък ме пребиваше като малка. Тя ми изби предните зъби. От години ми помага с храна и дребни суми семейство Янузови от Дъбница, благодарение на тях сега съм жива. От време на време чистя оборите на Мехмед Янузов, помагам в сеитбата и отглеждането на зеленчуци и той ми дава по нещо за ядене и ми плаща част от наемите. Искам да живея като нормален млад човек. На 20 години съм, а нямам един тоалет като хората, нямам и обувки, за бельо да не говорим. За последен път ще отида до Социални грижи и ако отново не ми подсигурят някаква пенсия по болест и покрив над главата, ще обявя гладна стачка", категорична е Павлина Бялчева.
