Да се поклоним дълбоко и да поднесем венци и цветя пред паметниците на героите!
Уважаеми българи, скъпи съграждани,
Нека си припомним 147-годишнината от Шипченската епопея през жарките августовски дни на 1877 г.! Шипченската битка се оказва с решаващо значение за изхода на Руско-турската война и Освобождението на България. Тя заслужено и изстрадано е наречана българското военно чудо.
Нека застанем на колене и дълбоко се поклоним пред костите на беловласите опълченци и на младите руски воини – неизброими жертви във войната, които в пукотевица, в страшна сеч, в жега и пек, в жажда и глад, катерейки се по чутовния връх, сътвориха българското военно чудо, за което заговори света и написа безброй книги.
В неравен бой - с камъни и дървье, с труповете на убитите, сътвориха една уникална победа след пет века гнет и робия, достойна за преклонение. Руските генерали Радецки, Столетов, Скобелев и много други пристигат тук с ясната цел - да сложат костите си за освобождението на България, но да не се забравя и заслугата на руския граф Милютин, който подписва заповедта за създаването на българското опълчение и така се дава ход на военния процес.
Тук е мястото да споменем и достойния син на България с изумително мъжество - Никола Корчев, който под дъжд от куршуми и насочени шикове спасява и съхранява Самарското знаме - светиня, подарена на страната ни с Иверската Богородица, която извършва чудеса.
Нашият поет и писател Иван Вазов, наречен Патриарх на българската литература, успява по гениален начин да предаде геройския час в боевете в стихотворението си „Опълченците на Шипка“.
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
Слава вам, знайни и незнайни герои! Ние трябва да знаем и помним историята си, никога да не забравяме миналото си, защото то определя бъдещето!
Да се поклоним дълбоко и да поднесем венци и цветя пред паметниците на героите!
Димитър Бръчков
Кмет на община Петрич
