На 2 юни се навършват 117 години от рождението на проф. Асен Василиев /2 юни 1900 – 21 юни 1981/ - един забележителен човек, вдъхновен художник, изтъкнат и неуморен изследовател на българското културно-историческото наследство.
Трудно е да се опише труда на живота му: многобройните му книги, стотици статии и беседи, неуморната му изследователска и събирателска дейност в продължение на половин век /в мраз и пек, с раница на гърба/ на паметниците на художественото ни наследство от Средновековието и Възраждането, емблематичните му произведения – портрети, пейзажи, натюрморти, битови и исторически композиции.
Роден и отраснал в град Кюстендил, е оставил знакови следи в него. До края на живота си е запазил неизменна обичта си към родния край и Майстора. Десетки са писмата между двамата, започващи винаги със сърдечното: ” Драги майсторе,…”
„…Затова, само произведенията на най-даровитите хора вълнуват болшинството от хората и ги съединяват, и им внушават, че са единни и безсмъртни във Вселената, че смърт няма…” /Майстора/
