Алпийски спортен клуб на ветераните от Банско със съдействието на общината проведе седмия колопоход: „По стъпките на четите на Христо Чернопеев, Пейо Яворов, Михаил Чаков, Йонко Вапцаров за освобождението на Банско и Беломорска Тракия”.
След полагане на цветя на паметника „Банско помни героите”, групата потегли за Кавала. Цветя бяха поставени още и на местата, където четите и армията на генерал Ковачев са водели сражения – Зърнево ( Кати Неврокопи), Драма. Групата благополучно премина 120-километровия маршрут.
На всички участници беше разказано за велия и славен подвиг на дедите ни. Още от месец февруари 1912 г., в района на Банско действат четите на Христо Чернопеев, състав около 20 души. След обявяване на мобилизацията, четата нараства на 70 – 80 души. През този период донасят на българската армия сведения по куриери за движението и дислокацията на турския аскер в региона и скъсват телеграфните жици.
В това време в Банско влизат и четите на Михаил Чаков, Георги Занков, Асен Хадживасилев, Андон Кьосето, така че сборните чети достигат до 140 човека. На 5-ти октомври сутринта рано чуват топовните гърмежи, на атакуващата границата на чисто тепе българска армия.
Чернопеев нарежда на един отряд да заварди пътя за Мехомия и щом видят турци да влизат или излизат от Банско, да ги обезоръжават и пленят. На 5-ти октомври към 10:30 часа, чуват пукота на първите пушки, убити са двама турчина. Щом чува стрелбата, сборната чета влиза в Банско, огражда конака. Останалите в него турци откриват огън, но не след дълго съпротивата им е сломена.
Населението ги посреща, мислейки, че това е българска армия. На 6-ти четата заема позиции за охрана на Банско откъм Мехомия. Чернопеев наблюдава от кулата, от където се вижда целия регион.
Вечерта в Банско идват четите на Йонко Вапцаров, Пейо Яворов. На 7-ми октомври, заедно с куриерите на четата, пристигат и трима конници, изпратени от командира на 49-ти пехотен полк. Те им дават сведения, че към Разлога е определена да действа втора тракийска девизия и на 9-ти ще атакуват Мехомия. На 7 и 8-ми октомври турците не нападат Банско, а правят укрепления около Мехомия. На 9-ти октомври Чернопеев вика войводите и нарежда следния план.
Два взвода от 70 човека във верига да завардят пътя от Мехомия, с началник Йонко Вапцаров; 70 души подкрепа - с началник Асен Хадживасилев; 20 души - с началник Михаил Чаков, рано сутринта да завземат приготвения от турците окоп на левия фланг, от където може да бъде обстрелвана позицията на четите. И 30 души да завардят пътя откъм Неврокоп, с началник Чавдаров. Противникът в Мехомия бе около 800 души аскер и башибозук. До обяд се водят ожесточени боеве между четите и аскера, но турците не могат да пробият съпротивата. След обяд прекратяват стрелбата, а четите се прибират в Банско.
На 10-ти октомври при пладне в Банско влиза една дружина от 39-ти пехотен полк с майор Каяджиков и заема позиции на юг от Мехомия. На 11-ти пристига и полковник Митов. Те обграждат Мехомия от четници и българска армия. На 13-ти октомври с бой Мехомия е освободена.
Задачата на четите е да се предвижат към Неврокоп и като авангард на армията да разузнават движението на турския аскер, както и да прекъснат телеграфните линии. На 15-ти октомври тържествено е посрещнат в Банско и генерал Ковачев.
След освобождаването на Неврокоп, за кмет на града е избран Пейо Яворов. Вместо да остане да управлява като кмет, Яворов организира общинската администрация и поема с четите си към Кавала.
На 20-ти окомври след постоянни сражения с турците, армията на генерал Ковачев се установява с щаб в Драма. На 25-ти октомври войводите Пейо Яворов, Христо Чернопеев , Михаил Чаков и Йонко Вапцаров се явяват при генерал Ковачев, с искане да се предвижи с войските си към Бяло море и да превземе Кавала.
”Господа, няма по-велик подвиг на саможертва за родината, но аз току-що получих съобщение , че Явер паша с около 50 хиляди щика се движи от Родопите към Драма, а от Серес идват войските на Мехмуд паша. Моят отряд няма сили да се справи с тези палчища. Не мога да изложа на смъртна опасност отряда ми" - каза генерал Ковачев.
- Господин Генерал, имам една молба към Вас. Да заповядате, да ни се даде пропуск пред предните постове, освен това да ни дадете един кат офицерски дрехи и три ката войнишки. Ние сами ще превземем Кавала.-каза Яворов.
Генералът се замисля, после нарежда на адютанта си:
- Капитане, дайте на господата всичко, каквото им трябва.”
Така оборудвани като български войни, четиримата войводи с малък отряд четници поемат към Кавала.
На 27-ми октомври привечер, отрядът стига височината, която обхваща като с клещи красивия град Кавала. Спускайки се към града, достигат каракола (помещение за стражарския пост). Силният тропот на конете на отряда събужда стражата, която изскача с фенери в ръце, но на вратата се спират. Пред тях стоят български кавалеристи, с насочени къси малихери.
- Не мърдайте или ще бъдете разстреляни! – извика на турски Вапцаров.
Вижте, в гората зад нас е пълно с българска войска!”
Обезоръжените 16 стражари, под командата на Чернопеев, се строяват по двама. Охранявани от отряда, те поемат към Кавала. Пленените заптии мислят, че ще бъдат застреляни, но започват да ги благославят, когато българите ги оставят живи.
Вестта, че пред града е българската армия, мигновено се разпростира. Въпреки проливния дъжд, населението набързо излиза с фенери и факли и се отправя към конака, водени от четиримата войводи. В шествието си, тълпата на няколко места помита турската стража. Пред конака турският полицейски началник поканва парламентьорите при каймаканина. В стаята на втория етаж, в която били събрани градските първенци и част от офицерския състав, влизат четиримата парламентьори. Вапцаров и Чернопеев свалят карабините и застават пред вратата.
Яворов и Чаков се изправят пред пребледнелия каймаканин и турския елит. Поздравяват на турски, но никакъв отговор. Яворов се представя пред каймаканина с униформа на капитан, че е изпратен от генерал Ковачев със заповед да се предадат или българската артилерия ще обстрелва града. В това време в стаята се намира още и пълен елегантен човек, който каймаканинът представя като австрийски консул – господин Викс. Консулът вика с висок глас на турски:
- Господа, може ли човешкият разум да побере подобен абсурд, да се предаде един град на четирима души? Къде е войската, от чието име идвате?
- Господин консуле! - извиква със силен глас Чаков.- Кои сме ние, вече съобщихме. Тежко Ви, ако мислите, че сме четирима. Ние очакваме отговор и ако не получиме такъв, вдигаме всякаква отговорност на нашата войска за съдбата на града.
- И на Вас лично, господин консуле -добавя Яворов.
Викс не отговаря нищо. Той сяда при турците и след кратко съвещание, каймаканинът се изправя, покланя се на Яворов, след това на Чаков и с треперещ глас заявява:
- Господа, ние решихме. Предаваме се!
Разпасва се, дава сабята и револвера на Яворов.
Вапцаров и Чаков гледат като ударени от неочаквания обрат. Веднага Чернопеев изпраща двама четници на коне, за да съобщят на генерал Ковачев, че град Кавала е превзет , без да гръмне пушка от четиримс войводи със своя отряд.”*
Едва ли има в световната военна история такъв подвиг. Дълбок поклон пред нашите деди за освобождението на Македония и Беломорска Тракия от турско робство.
* Материалът е подготвен от инж. Асен Тренчев, по спомените на войводите Михаил Чаков, Христо Чернопеев, записани в книгата на Иван Марков – „Свободата изгря над Пирина”.
