Серията рисунки “Play it Pink & Yellow”, 2022 ни показва деликатни, танцуващи форми
Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил представя творби на съпружеската двойка Дади Вирц и Красимира Дренска. Дади Вирц е роден в Швейцария като син на Паул Вирц, етнолог и изследовател на изкуствата от земите около Южните морета. Като дете придружава баща си при многобройните му пътувания в Судан, Индия, Япония и Латинска Америка. Впечатленията, свързани с тези пътувания с презокеански параходи, остават запечатани в паметта му завинаги и обагрят цялото му творчество на зрял художник.
Серията рисунки “Play it Pink & Yellow”, 2022 ни показва деликатни, танцуващи форми – с присъщия си хумор художникът казва, че тези знаци може би са езикът на непознато племе, което ни изпраща кодирани послания. Можем евентуално да си ги представим подобни на знаците от интернационалния мореплавателен език.
Тази изложба не е първата изява на художника в България: през 2007 той участва в груповата изложба с арт-книги в галерия Академия София, която е част от редицата обменни изложби на Форума Арт-книга Базел, организирани от Красимира Дренска в България, Германия, Унгария; друга такава проява е изложбата „Моята дума е моята дреха“, 2014, в Градската художествена галерия, Пловдив. През 2019 г. галерия „Сан Стефано“, София представя творби на трима швейцарски автора в изложбата construct/deconstruct – oрганизатор Красимира Дренска.
В рамките на настоящата изложба, наред със сериите “Wings” и “Play it Pink & Yellow”, 2022 ще могат да се видят принтове в голям формат, документиращи другата страна от творчеството на Вирц: “Split Baselbieter Gemeinden 2020”, 86 двойни групи от форми, изрязани с лазер от стомана кортен и месинг, които се разгръщат като панорама върху стена от 14 х 5 м. Във “VIP Portraits 2012” той развива идеята, че най-важните хора в неговия живот са приятелите му. Тези сложни филигранни форми от месинг също са изрязани с лазерна струя. Най-последните му инсталации са „86 реки 2021“, показани в галерия “Maison44 Basel и Forum Baloise“, Basel.
Kрасимира Дренска е родена в София. Завършва Художествената академия, София;
1977-78 получава френска стипендия за специализация в Париж. От 1980 живее и работи в Базел, Щвейцария. Омъжена е за Дади Вирц.
1985 – 2009 преподавател, по-късно доцент в Шуле фюр Гесталтунг, Базел.
Преподава техниките на високия печат и история на изящната графика.
2002 основава Форум Авторска книга Базел (FKB), който ръководи до 2022. Оттогава куратира и участва в 12 международни изложби с авторски книги. Автор е на 17 авторски книги.
2004 пътува в Папуа Нова Гвинея съвместно с филмов екип – проект „Белият Дивак“ (по следите на Паул Вирц).
2015 пътуване в Сенегал – серия фотографии
2016 пътуване в Нова Зеландия – серия фотографии и рисунки
Избрани изложби от последните години:
2023 „Моменти“, Галерия „Контраст“, София и “Intersections”, Галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил (с Дади Вирц).
2022 “Suspended Moments”, Кметство Райнах; “Konstelationen”, групова изложба, Галерия “Maison 44”, Базел.
2020 “Wirziana”, Галерия “Maison 44”, Базел (с Дади и Петер Вирц).
2019 “construct/deconstruct”, групова изложба с швейцарски художници, Галерия „Сан Стефано“, София.
В рамките на настоящата изложба Красимира показва серията акварели “Suspended Moments”, чието заглавие може да бъде разбрано като „Задържани моменти“.
Художничката казва: „В очакване на възникването на едно ново цветово пространство, художникът действа, докато открие скритата структура на елементите, които ще го направят видимо; единствената вярна, действена структура конкретно за тази творба.
Цветовото пространство е подвластно само на собствените си, специфични закони, но те самите са подобни на онези, които наблюдаваме в света на растителността или в този на живите същества: растеж, сила, отмиране – тоест динамика.
Когато художникът сполучи да даде видима форма на тази динамика и светлината започне да струи от картината, творбата се превръща в материално присъствие.
Става и съд, метафорично съдържащ всичките тези негови изживени моменти.“
Тя става прологът на изживяванията, които може би ще се събудят и у зрителя.
Серията рисунки “What’s the story?”, (Каква тук е историята?)
и “Dessins brodés” (Бродирани рисунки), развиват идеята, че рисуването е близко
с писането – със скромните, пестеливи средства на линията и черно-бялото, художникът преследва предпазливо още неясните следи на идеята.
Как абстрактната линия ще се превърне в тяло? Кога от сенките и светлините ще се роди пространство? Кога извезаните със златен конец линии ще подемат едно повествование?
Каква тук е историята?
Тя може би е разказът за ръката, която търси пътеки по белия лист. А може би е тази на четката, потопена в туш. Повествованието може би е тайнствената история на възникването на пространството, скрито в белия лист.
Нека да оставим някои въпроси без отговори.
Една творба остава жива, когато я оставим в полусянката между рационалното и необясненото.
