СБЖ събра колеги от Благоевград на дискусия
Първата от серия срещи в цяла България бе осъществена именно в Благоевград. На нея присъстваха журналисти и медийни работници от града, а водещи в дискусията бяха Снежана Тодорова – председател на СБЖ, и доц. Светлана Божилова - преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет.
Срещата се провежда като акт на защитата на журналистите и свободата на медиите, затова бе представен и европейския регламент, изготвен именно, за да сплоти и защити медиите и техните работници.
Има документ за защита на правата на журналистите, изготвен от СБЖ още през 2016 г. От 2017 г. предложенията на СБЖ са разглеждани в НС след като е направена юридическа обосновка на точките, включени в документа. Сагата продължава и до днес. Едно от предложенията е именно въвеждането на колективен трудов договор, признаването на 2-ра категория на труд на журналистите; изготвяне на регламент за собствеността на медиите, както и изсветляване на процеса по държавната издръжка на обществените медии и финансирането на търговските. Документът съдържа още и искане за приемане на Етичен кодекс на българските журналисти, който е изготвен и представен още през 2004 г. Ще бъде предложено и по-сериозно наказание за посегателствата над журналисти и декриминализирането на обидата и клеветата над журналисти.
Това обяви Снежана Тодорова, а на свой ред доц. Божилова заяви, че европейският регламент ще има функцията на регулатор, както е евопрокуратурата. В него са записани всички проблеми на журналистиката.
Доц. Божилова засегна и темата за Софиоцентризмът – или ситуирането на медиите в столицата, както и произвеждането на новини в насока политика и само политика.
„Има значими теми за гражданите, които не са засягани и всеки регионален проблем е в пъти по-значим за обществото отколкото непрестанното политическо говорене и канене на събеседници в многочасови сутрешни и следобедни студиа. Обществените медии също следват този модел и така зрителите са задължени да следят блокове с много говорене и малко дълбочина“, каза Божилова.
Тя изрази съмнение, че връзката на олигарсите и властта ще бъде прекъсната, така че да не засяга журналистиката и тя да се оздрави.
„Търговските медии се превръщат в PR пощенски кутии на институции, партии и фирми. Европейският регламент е революционен акт именно защото търси друго равнище на създаване на единен медиен пазар, а целта е независимостта на медиите, тайната на източниците, прозрачност на собствеността и липса на цензура за важни теми, засягащи „неудобни“, овластени или финансово заможни лица“, каза доц. Божилова.
За съжаление обаче е дълбоко забравена и неспазвана изначалната същината на думата „журналистика“, а именно професия, в която имаш свобода и право на предаването на обективно съдържание, а не задаването на поредица въпроси.
В срещата се включи и д-р Александра Димитрова като представител на ИНФОМРЕЖА.
„Нека първо дефинираме какво е журналист – дали това е лице, което не познава етичния кодекс на обществото, дали това е лице, което с наличността на телефон в ръка се превръща в репортер, оператор, редактор. Журналистика в България няма, защото прогниването на плътта започва от самото тяло, а не от внесена извън него отрова. Гилдията е съставена от хора, които използват трибуната за печелене на пари, за рекет, за обслужване на интереси – на фирми, на политици, на партии. Стотици са електронните издания, които живеят чрез финансиране от дадено овластено лице. И тези, които дават парите, и тези, които ги получават нямат полза от промяна на медийната среда, от въвеждането на единен стандарт кой да бъде журналист – така както има правило кой да бъде лекар, адвокат, инженер. Загубата на капитала означава, че масово ще бъдат погребани множество медии. Друг, огромен фактор за разпада на истината в света на журналистиката и премахването на основните правила за морал, език, способи за предаване на новина, са социалните мрежи, станали трибуна за всички – там се произвеждат новините, там се коментират темите, там се създават конфликтите. Така ролята на медиите става все по-малка и незначима на фона на огромна виртуална трибуна, в която всеки може да бъде значим и „герой за ден“. Издръжката на медиите – именно чрез сключването на договори за обслужване на институции или физически лица е най-големият крах за създаването на обективност в свят, в който всичко е изцяло зависимо от средствата. Моралната спирачка у всеки журналист съществува, при положение, че всеки знае кой плаща заплатата му. Така журналистиката спира там, където започва работата „за едната заплата“, това бе част от мнението, изразено от репортерът на ИНФОМРЕЖА пред колегите от СБЖ.
Цялото изявление на Александра Димитрова вижте тук:
