Научният форум бе открит от декана на Филологическия факултет – доц. д-р Радослав Цонев
В Югозападния университет „Неофит Рилски“ се проведоха XVIII национални филологически четения за студенти и докторанти, организирани от Филологическия факултет, съобщават от пресцентъра на университета.
Научният форум бе открит от декана на Филологическия факултет – доц. д-р Радослав Цонев, който приветства участниците и гостите на събитието и подчерта, че конференцията, посветена на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, е традиционна и се провежда за осемнайсети път.
През тази година Националните филологически четения за студенти и докторанти се осъществиха с партньорството на БНР-Радио Благоевград и като част от дейността на Филологическия факултет по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистката в чужбина“. В конференцията участваха филолози от Югозападния университет „Неофит Рилски“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета в Йорк, Великобритания.
Официални гости на събитието бяха доц. д-р Илия Недин, заместник-ректор по образователни дейности – магистърски програми и продължаващо обучение, който е и преподавател във Филологическия факултет, и доц. д-р Петрана Стойкова, заместник-ректор по научноизследователската дейност и докторантското развитие, която отправи приветствие от името на ректора на Югозападния университет и ректорското ръководство. Доц. Стойкова поздрави организаторите и благодари на преподавателите от Филологическия факултет за неуморната работа и отговорната мисия да отстояват и развиват българския език, литература, култура и национална идентичност.
В журито, оценяващо докторантските и студентските доклади, се включиха проф. д- р Лучия Антонова-Василева – директор на Института за български език към Българската академия на науките, проф. д.ф.н. Красимира Алексова от Софийския университет, проф. д-р Стилиян Стоянов, доц. д-р Бойка Илиева, доц. д-р Елена Азманова-Рударска и доц. д-р Радослав Цонев от Югозападния университет. Сред многото качествени изследвания, посветени на актуални езиковедски и литературоведски проблеми, те отличиха участниците с най-добри доклади.
В секция „Езикознание“ на първо място журито класира Диана Андрова и Патрик Михайлов (СУ „Св. Климент Охридски“) с доклад „Вокативът в съвременния български език – езикови нагласи и речеви употреби“ и Дорина Петкова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) за доклада ѝ „Фразеология и паремиология като проява на езикова игра в публикациите на Кеворк Кеворкян“. Второто място бе за Мирела Дурчова (ЮЗУ „Неофит Рилски“), която участва с доклад на тема „Разговорни синтактични конструкции в книгите „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ на Димитър Талев“, и за Кристиян Начев (Университет в Йорк, Великобритания), който представи „Digital Competence In Teaching English Аs а Foreign Language (TEFL)“. На трето място журито класира Елеонора Тропанкова (ЮЗУ „Неофит Рилски“) с доклад „Структурно-семантична характеристика на фразеологизмите с опорна дума куче“.
В секция „Литературознание“ първо място получи Лиляна Бейлери (СУ „Св. Кл. Охридски“) с доклад на тема „Палеобалканската тематика в разказите на албанския писател в България Тома Кацори (1922 – 2008)“. Второто място бе за Преслава Куртева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), която представи „Критическа рецепция за романа ,,Под игото“ в първото десетилетие след излизането му“, и за Десислава Кузманова-Иванова (ЮЗУ „Неофит Рилски“) за доклада ѝ „Споменът като копнение – поетически и прозаически силуети“. На трето място журито класира Наталия Лютова (ЮЗУ „Неофит Рилски“), която представи доклад на тема „Болград като културен и духовен център“, Вяра Караянева (ЮЗУ „Неофит Рилски“) с доклад „Художествени интерпретации на образите на св. св. Кирил и Методий в творчеството на Иван Вазов“ и Теменужка Михайлова (ЮЗУ „Неофит Рилски“) за доклада ѝ „Приключения между два свята. Фантастика и реалност в романа „Безсмъртният вожд“ от Емил Коралов“.
Сборникът от четенията се издава от Издателския комплекс „Неофит Рилски“ в рамките на същата година, в която се провежда конференцията, и е качен в базите данни на Националния център за информация и документация (НАЦИД).
