Днес е патронният празник на Разложката гимназия, сега СУ „Петър и Иван Каназиреви“.
Навлязохме във второто столетие на нашето любимо училище, приветства госпожа Любка Кацарска – заместник-директор.
„Тази година празникът решихме да отбележим по по-различен начин с Втория фестивал на училищната песен „Пей, напей се, ти, на воля“. Едно събитие, с което искаме да популяризираме училищната песен. Трябва да подчертаем, че началото на фестивала ще бъде даден с химна на Разложката гимназия, който един малък ентусиазиран екип подари във връзка със стогодишнината на гимназията. Фестивалът бе поставен по идея на господин Дърпатов – наш дългогодишен учител, но сега живот му вдъхва ентусиазма на госпожа Росица Тумбева и на целя колектив. Надявам се да го популяризираме. Това е вторият фестивал, в който имаме ученици и от Хаджидимово, Белица, Елешница, Добърско и представители от почти всички училища в Разлог.“
А какво е столетницата за Разлог и околията, попитахме Кацарска, която заяви категорично:
Това е храмът на науката. Аз смятам, че както за България е водещото учебно заведение Софийския университет, така, смея да кажа, че за нашата околия, но и за страната – е Разложката гимназия. Ковачница на много будни, умни деца, които се превръщат във велики изтъкнати личности.
Днес 101 години по-късно, Разлог продължава да се гордее със своята гимназия, която до 1980 години е била и единствена в околността. Тя е приютила личности, които имена славим и днес. Началото на гимназията е поставено от братята Петър и Иван Каназиреви, които още във време на робство се изселили в София, а днес освен основатели на разложката учебна светиня, те са и едни от първите химични индустриалци в България.
За хората, преминали прага на гимназията, всеки може да отдели време в стената на славата на втория етаж от училището. На нея са ликовете на Н. Вапцаров, на Ал. Баров – архитектът, изградил центъра на Благоевград, на дейци на културата и науката.
„Разложката гимназия е един неугасващ светилник на знанието. Да пребъде във вековете делото на двамата братя Каназиреви, които ни завещаха „Да бъдем полезни на България!“, гордо изтъква госпожа Кацарка.
Погледите ни се отправят и към директора на гимназията – госпожа Мариана Попадийна, която с умиление поздравява всеки настоящ и минал ученик.
„Както в миналото, и сега ние сме едни от първенците в България. Това, което казвам, не е смело. Аз искам да бъдем символ на знанието, а се опитваме да бъдем и един от символите на талантите, защото днешният празник, който започна като общински, сега вече е областен, надявам се да стане и национален. Избрахме месец май като месец, през който разцъфват всички цветя, да бъде празник на нашето училище, защото децата са най-красивите цветя.“
Какви деца минаха през гимназията и какви личности излязоха от нея?
През гимназията минават трудолюбиви деца. Аз винаги съм казвала, че с малко умствени възможности – няма. Много се радваме, че децата, които желаят да учат идват при нас. Имаме алея на славата, на която е Вапцаров, професори и доценти, гилдията на докторите излиза от нашето училище.
Вие сте дългогодишен директор на гимназията, как се сплотява и ръководи екип, който постига толкова много?
Сплотяването на екипа се дължи на това, че през годините всеки, който е решил да започне работа като учител, си дава сметка, че не работи със случайни деца, а с многостранно развити личности, което не е клише. Може би, затова че децата са много ученолюбиви е един от мотивите на учителската гилдия да знае, че повече от работното време, а и от свободното е посветено на училището.
Вие самата сте посрещали учители в гимназията, които преди това са били нейни възпитаници, какво е чувството да приютите такива ученици след години?
Аз съм също един от възпитаниците на това училище. Има едно чувство на страхопочитание, защото най-напред за да постъпиш на работа, трябва да си дадеш сметка дали можеш да се справиш с всички изисквания. Има чувство на дълг, а и след това идва радостта.
Промени ли се училището заедно с поколенията и новото в тях?
Честно да ви кажа, аз не съм почувствала смяна в поколенията, които минават. И до ден днешен нашите ученици са мотивирани и много възпитани. Дисциплината продължава да бъде на ниво, което личи на фона на всички успехи.
На фона на всички училища, които затварят врати заради демографката криза, гимназията просперира…
Да, ние все още сме убежище на науката! Нашите съграждани и хора от региона имат възможност да изберат едно най-добрите училище в България.
Празникът на Разложката гимназия е своеобразен празник и на града, които радва всички жители на Разлог и околия, които смело и гордо заявяват: „Аз учих в Гимназията!“.
ОЩЕ СНИМКИ ОТ СЪБИТИЕТО МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК
