Историята на един преподавател, изграждащ хора на науката
Всеки иска да бъде обичан!
Така Стефан Михалков – преподавател по физика, откривател на млади таланти и педагог по душа, си обяснява света отвъд цифрите и движението на Вселената.
Физиката, позната от училището като онази неприятна наука, трудна дори недостъпна за някои, се е превърнала в любов за други и живот за г-н Михалков.
Да, той е човекът, който е отдал своя свят на физиката още от ученик, когато неговата преподавателка „не се справяла добре“. Той решавал задачите в учебника преди нея, за да докаже, че човек трябва да се старае повече. Е, г-н Михалков може би се е заклел пред себе си, че няма да повтаря чуждите грешки и така поема по пътя на хуманизма – на педагога, който не просто влиза в час, а който обича.
Тази любов е различна – тя себеотдаване, уважение, ласка и признателност на другия, така че да заработи неговото сърце в тон с твоето и да поемете по един път – този на денонощното учение и разбиране как функционира светът.
Г-н Михалков не скрива сълзите си, когато говори за признанието, отдадено му от вече порасналите ученици, които са поели към работата с науката, които създават, изучават, развиват и обединяват. Те са в чужбина, която им дава по-голям хоризонт, но тяхното начало от Школата по физика в Благоевград и онзи господин, който 40 години показва лесния път по трудния живот.
Децата, както ги нарича г-н Михалков, имат невероятни умения, които чакат да бъдат отключени – най-напред с разбиране, след това с усъвършенстване, добиване на организация и поемане към собствените си цели – сами, но с примера на педагога.
Аз посещавам школата от едва пет месеца, но за това кратко време успях да науча много и да опресня знанията си по много теми. За мен школата е едно прекрасно място, където мога да науча нещо и да си поговоря с някого. Пътуването до ЦЕРН беше чудесно. Гледките, които видяхме и местата, които посетихме бяха наистина забележителни. Посещението ни в ЦЕРН беше невероятно. Българските учени в ЦЕРН бяха изключително любезни и обясненията им бяха лесни за разбиране. Те ни показаха презентации за това как е ЦЕРН е била основана, какво се изучава там и какви са бъдещите им цели. Разполагаха и с анимации които отблизо показват как се ускоряват частиците в ускорителя. Цялото пътуване беше изключително интересно и се наистина радвам, че имах възможността да посетя толкова много невероятни места, споделя пред ИНФОМРЕЖА Георги Велков.
Посещението на школата по физика помогна в моето развитие, като подобри аналитичното ми мислене и уменията ми за решаване на проблеми. Ровенето в сложни теории и математически концепции подхрани моите способности за логическо разсъждение и критичен анализ. Сътрудничеството с връстници подобри моите комуникационни умения. Ангажирането с практически експерименти разпали любопитството ми и вдъхна внимание към детайлите. Като цяло, школата по физика не само обогати научните ми познания, но и насърчи дисциплината, любознателността и адаптивността, давайки ми сили както за академични, така и за реални предизвикателства. Миналия месец имах невероятната възможност да посетя CERN, (Европейската организация за ядрени изследвания). Бях обгърнат от научно любопитство и иновация. Най-силно ме впечатли LHC (Големият адронен колайдер) - вдъхващо благоговение чудо на инженерството и науката. Самият му мащаб и сложност ме оставиха изумен, като си представях безбройните експерименти и открития, които беше улеснил. По време на посещението си обърнах специално внимание на международното сътрудничество, което CERN олицетворява. Учени и изследователи от всички краища на земното кълбо работиха ръка за ръка, надхвърляйки граници и езици, за да разгадаят мистериите на Вселената. Атмосферата на интелектуален обмен беше осезаема, тъй като дискусиите отекнаха на различни езици, подчертавайки важността на работата в екип за разширяване на границите на човешкото познание. Лабораторията за разширена визуализация също привлече вниманието ми. Завладяващите визуализации на сблъсъци на частици и сложните структури на субатомните частици вдъхнаха живот на абстрактни концепции, правейки невидимия свят на частиците осезаем и разбираем. Като цяло посещението ми в CERN беше уникално преживяване. Да видя отдадеността на учените, технологичните чудеса и духа на сътрудничество оставиха незаличима следа в мен. То подчерта значението на стремежа ни да разберем фундаменталната природа на космоса и забележителните постижения, които възникват, когато човечеството се обедини. Без школата по физика нямаше да посетя CERN, нямаше да имам възможността да се запозная и да общувам с хора учещи и завършили в едни от най-престижните университети в света, разказва Димитър Войводов.
Престоят ми в школата по физика е периодът, в който осъзнах с какво искам да се занимавам и към какво наистина изпитвам интерес. Там се научих на много неща, които не са свързани само с науката, но и с това как лесно да разрешавам реални проблеми от ежедневието си. С помощта на школата успях да оценя по-обективно себе си и какви умения и знания съм придобил до този момент. Там всеки има възможност за допълнителни консултации с учител. Ако имам трудности или въпроси, не се колебая да поискам помощ от г-н Михалков. Той винаги е готов да помогне в разрешаването на проблемите и да усвоя материала по-добре. Едно от най-важните неща е работата в екип, обсъждането на трудности и споделянето на идеи при решаване на различни задачи, което спомага по-лесно разбирането на материала. Участваме в различни олимпиади и състезания. Това ни помага да развием допълнителни умения и да покажем своите знания. След всичко това мога да кажа, че престоят ми в школата е изпълнен с положително влияние за мен и моето бъдеще, казва Костадин Граматиков.
От 3 години насам посещавам школата на г-н Михалков и мога да кажа, че тя има огромно влияние върху моя живот. В началото нямах голям интерес към физиката и посетих школата от чисто любопитство. Постепенно моят малък интерес прерастена в желание един ден да се занимавам с нещо, което включва физика. Школата ми показа, че има и интересни методи на преподаване. Господин Михалков винаги помага когато някой има трудности с дадена задача или има въпрос, колкото и той да е нелогичен. Средата в школата предразполага хората да задават въпроси и често се получават дискусии. Фактът, че има ученици от различни класове, позволява обмяната на знания и опит. С времето установих, че имам трудности с възприемането на някои теоретични части от физиката. Благодарение на решаването на всякакви задачи в школата - от лесни до трудни, успешно усвоим неразбрания материал. Господин Михалков също ни показва по-практичната част от физиката - донасял ни е да разгледаме резистори и кондензатори с цел онагледяване на наученото. Господинът също ни е показвал интересни експерименти, един от които бе Камера на Уилсън за улавяне на елементарни частици. Пътуването до ЦЕРН беше едно невероятно преживяване. Господин Михалков ни е разказвал и обяснявал многократно как функционира ЦЕРН и за мен беше голям интерес да го видя на живо. Въпреки че бяхме за кратко време там, успяхме да видим едно от чудесата в днешния научен свят, в което и българи имат голям принос. Учените, с които се запознахме и които водеха лекции, успяха да разширят знанията ми за ЦЕРН и да задълбочат интереса ми към физиката. Комуникацията с тези хора ми напомни и потвърди, че и аз като тях искам да се занимавам с тази наука. Благодарна съм на господин Михалков за това, че чрез школата по физика той помага и дава възможност на днешното поколение да преоткрие физиката, казва Александра Димова.
И завършваме с думите на Елена Цушко:
Аз съм искрено щастлива, че посещавам съботните занятия на г-н Михалков. Там ние – учениците - хем си попълваме умствения багаж със знания, хем с опит, който обменяме помежду си. Безкрайно оценявам и харесвам приятелската обстановка, която се изгради сред нас, и добрите ни отношения с г-н Михалков, защото за всеки от нас той е авторитет, пред когото на човек поне не му се иска да се изложи. Честно казано далеч не към всеки учител изпитвам такова уважение. Най-трудното в школата ни, разбира се, е постоянството. Доста често се случва на другите ученици да им писва, да ги мързи или просто да не искат да стават в почивния ден рано. Това според мен не е изключение и за нас, но въпреки това се опитваме поне в посещенията си да сме редовни. Много се радвам, че започнах да ходя на школата, въпреки че първия път дори не предполагах, че това ще окаже влияние върху избора на професия, с която бих искала да се занимавам в бъдеще. Сега аз осъзнавам, че бих искала да опозная физиката още повече и да я изучавам в университета. Школата за мен се оказа двигателят на интереса. Освен това г-н Михалков е винаги насреща да споделя с учениците многобройните учебници и сборници, които притежава. Той винаги иска да дава знания и го прави с удоволствие! За мое голямо съжаления бяхме в ЦЕНР само един ден и това време, разбира се, не беше достатъчно за нас. Въведоха ни в същността на работата на центъра, като повечето факти вече сме чували от господина и фактически ние знаехме какво представлява ЦЕРН. Екскурзията ме мотивира, защото видях хората, които се занимават ежедневно с физика и изпитват абсолютно неравнодушие към науката. Именно такива хора неволно ми придават тласък да бъда знаеща като тях.
Това не е школа на „странните физици“, които не общуват с другите ученици, на аутсайдери. Тук се събират хора, които истински се вълнуват от науката и я развиват в себе си. Имат силно изградени взаимоотношения с учителя си, разчитайки на него за житейски съвет, за нравственото и моралното си израстване в свят на материализъм и студенина. Така, както спортистите, в школата по физика тренират мозъците си.
Г-н Михалков пък е онзи учител, за когото може да се каже, че има „остарял морал“, но той е твърде полезен за подрастващите, когато се лутат в пошлия свят.
Неговите гордости днес имат семейства, изграждат приятелства и работят в свръх интелигентни колективи. Те признават, че Михалков им е дал основата, а той казва: Никога не съм се прибирал от училище ядосан от някой ученик. Аз работя с любов, а работата ми е прекрасна. Колеги са ме питали „Как пък един път не ти докривя“, а „криво ли ми е“, то значи мястото ми не е сред децата.
Именно тази философия на човек, отдаден на призванието си, води до изписването със златни букви в историята на педагогиката хора като г-н Михалков.
Защото всеки човек иска да бъде обичан!
