Историята наистина познава такава дата
Много интересна инициатива поде НЧ „Пробуждане-2022“ - с. Шипочано, която ангажира широка публика – слушатели на Радио Благоевград, зрители на ТВ „Запад“ и читатели на ИНФОМРЕЖА. Тя е едно предизвикателство към хората, да се откъснат от забързаното си ежедневие и да помислят какво биха правили, ако в календара има още един ден повече?
„Никой не знае колко години му е отредено да живее на този свят. Всеки прави плановете си до последно. Често се случва така, че животът е по-кратък отколкото сме го планирали“, споделя д-р Ирина Йовчева, председател на читалището, и допълва: „Моето любопитство ме отведе в историята и се изненадах много приятно. Така, следващия път, когато саркастично някой ни каже „ще се видим на 30 февруари“, можем да му отговорим с радост, че историята наистина познава такава дата, а на многовековни надгробни плочи археолози са забелязвали даже и 31-ви.
До момента са известни няколко случая, в които 30 февруари се е появявал в календара, за което черпим информация от публикации в световната електронна енциклопедия, на страниците на в. „Дума“ отпреди няколко години и в сп. „Мениджър“.
„Изразявам своята благодарност на г-н Пламък Занев за изчерпателната статия, която ме вдъхнови да направя такова събитие, чрез което да споделя тази любопитна информация, като включа регионални и национални електронни медии“, допълни тя.
През 1699 г. в Кралство Швеция, тогава и Финландия е била включена в него, решили да преминат от Юлианския към Григорианския календар. Шведите не желаели да направят скока с 11 дни напред изведнъж и предложили този преход да стане постепенно, в продължение на 40 години, като пропускат високосните. По този начин през всички тези години след 28 число на месец февруари щял да следва 1 март. Така те на всеки четири години биха се приближавали с по един ден към Григорианския календар.
Първата високосна година била 1700, в която спазили взетото решение и пропуснали да я отбележат като високосна. През следващите две високосни години - 1704 и 1708 - това решение не било спазено. По този начин в продължение на 11 години шведският календар изпреварил Юлиянския само с един ден.
В 1711 г. крал Карл ХІІ решил да се откаже от реформата на календара и да се върне към Юлианския. Затова през 1712 г. в месец февруари били добавени два дни и по този начин в Швеция месец февруари станал с 30 дни. Окончателно Швеция преминала към Григориансия календар в 1753 г. по приетия за всички страни начин - деня след 17 февруари да бъде 1 март. Това не се харесало на жителите на страната, защото имали чувството, че са им отнели 11 дни от живота.
Втората страна в света, която удължила месец февруари до 30 дни, е Съветският съюз. На 26 август 1929 г. Съветът на народните комисари на СССР приел постановлението "За преход към непрекъснат производствен цикъл в предприятията и учрежденията на СССР". За тази цел годината била разделена на 72 петдневки. Новият революционен календар предвиждал годината да има 12 месеца от по 30 дни и останалите "5 некалендарни" дни да бъдат ваканционни. По този начин през 1930 и през 1931 г. в Съветския съюз месец февруари имал по 30 дни. Независимо от това, че този непрекъснат график на производство предвиждал всеки пети ден да е почивен, той просъществувал кратко и през 1932 г. в СССР отново била възстановена седемдневната седмица.
По непотвърдени данни ученият от ХІІІ век Сакробски споменава, че в Юлианския календар в периода от 44 година пр.н.е. до 8 година от н.е. месец февруари бил с 30 дни. В 8 година от н.е. император Август съкратил месец февруари с един ден и прибавил този ден към месец август, месеца, наречен на негово име. Той не можел да допусне месец юли, наречен на името на неговия предшественик Юлий Цезар, да съдържа 31 дни, а този на негово име - само 30.
Според статията с автор г-н Занев няма никакви исторически доказателства за това, че е било точно така, но фактът, че два последователни месеца са с по 31 дни, докато при останалите месеци в годината се редуват 30 и 31 дни, ни навежда на мисълта, че може да е истина.
Независимо че Григорианският календар е съставен с голяма точност, според специалисти грешката при изчисление по Григорианския календар ще се натрупва и ако в 3328 г. все още съществуват човечеството и Григорианският календар, тя ще стане равна на един ден. В резултат на това може да бъде взето решение през тази високосна година от 367 дни, при запазване на съвременните методи на изчисление, към месец февруари да бъде добавен един ден. Така той ще има 30 дни, при положение, че този ден не бъде прибавен към някой от другите месеци.
Ако обаче се използват различни методи за пресмятане, за 4000 години грешката при изчислението на Григорианския календар ще бъде положителна, а това значи, че този ден ще трябва да бъде изваден от някой месец, а не прибавен.
Древният български календар също заслужава внимание. Предполага се, че е създаден в периода между 10 000 и 2750 година преди н.е. (според Ал. Лудколев). Той също е съдържал 12 месеца. Как е била разпределена годината по дни в тези месеци не е известно, но се знае, че продължителността й е била равна на 365,2421875 дни (П. Петров).
Изчислена с тази точност, годината в продължение на 88 496 години ще натрупа грешка от един ден и е много вероятно той да бъде прибавен към втория месец от годината. Така, ако той се нарича февруари, ще бъде с 30 дни.
И нещо напръв поглед забавно (към днешна дата), но в края на миналия век е създало проблем. Става дума за чиновническа грешка. И така на Земята се е родил в Сургут (Ханти-Мансийска автономна област) човек на 30 февруари! Рождението му на тази дата се дължало на служителката от паспортния отдел, която вместо да запише реалната дата 03 февруари, написва 30 февруари. Почти 20 години човекът живее спокойно с тази рождена дата, но проблемът се явява, когато трябва да си смени паспорта. След дълги проучвания и справки грешката е коригирана през 2003 г. и на човека са издадени действителни документи за самоличност.
Интересна е и още една история, свързана с месец февруари. В Горен Египет, близо до границата със Судан, в Абу Симбел, фараонът Рамзес ІІ построява два храма. Единият, посветен на самия него и боговете Амон Ра, Хор и Птах. Другият, по-малък - на съпругата му Нефертити. Големият храм е проектиран така, че на 19 февруари и на 21 октомври (61 дни преди и 61 дни след зимното слънцестоене) при изгрев слънце лъчите да огряват лицата на Рамзес ІІ, Амон Ра и Хор, като лицето на Птах, бога на Подземното царство, да остава винаги на тъмно. Предполагам, че в древните манускрипти може да се намерят и други интересни факти за втория месец от годината и неговата продължителност.
Защо в календара липсва 30 февруари? Своята версия на това дава певецът Иван Радуловски в песента "Не си до мен", написана през 2011 година. Чрез своята лична история певецът обръща внимание на това, че 30 февруари е олицетворение на този кофти ден, който всички сме изпитвали след тежка раздяла. Той решава от тъга и болка да изтрие този ден.
С песента "Не си до мен" на певеца Иван Радуловски читалището поздравява любителите на българската музика и им пожелава да има с кого да споделят щастието си.
Автор: д-р Ирина Йовчева
