„Благословена да бъде традиционната трапеза на Бъдни вечер!“
Българският патриарх Неофит направи традиционното си рождественско послание, публикувано на сайта на Светия Синод. То гласи:
„Отново посрещаме Христовото Рождество и пребъдваме в светлата радост на това истинско тържество на нашата вяра и съкровена надежда – в това единствено по дълбочината на смисъла и съдържанието си събитие от богочовешката история, в което Бог открива Своята безпределна и жертвена любов към човека и цялото творение. Със Своето въплъщение днес Бог се явява в света, в образа на невинен младенец, за да заживее с човеците и да сподели с тях реалността на техния скръбен свят.
Син Божи приема плът и става Син Човешки, за да приведе човеците там, където Сам Той е пожелал да бъде техният вечен дом. Да ги освободи от робството на страстите, тлението и смъртта и да ги въдвори в Царството на Отца: там, където ги очаква живот „в изобилие“ (Иоан 10:10) и където – според личното свидетелство на Христа Спасителя – има „много жилища“ (Иоан 14:2). Където е нашето истинско небесно Отечество, за което се и раждаме, и живеем в света.
Затова и Рождество Христово е толкова съкровен и дълбоко преживяван от всички християни празник. Празник на тихата, но най-дълбока радост, на който съпреживяваме онова, което са преживели Всесветата Божия майка и всички земни и небесни свидетели на Раждането на Богомладенеца. Празник на Божията слава, на мира и благоволението, както е казано в похвалàта на удивените от случващото се във Витлеем небожѝтели (Лука 2:14). Тържество на Божията любов и на свише даруваната на човека свобода.
Традиционно свързваме очакването на Христовото Рождество с топлината на семейното огнище и това е нещо съвсем естествено. Бъдни вечер е вечерта на събирането на семейството. Правим това, защото радостта от посрещането на Божия Син искаме да споделим с нашите най-близки и обични. Същевременно обаче Църквата ни призовава в тази по-светла от деня нощ да не забравяме и за онези, които живеят лишени от дом и семейство, които нямат с кого да споделят тази неземна радост.
Любовта, която Бог ни засвидетелства с Въплъщението на Своя Единороден Син, следва на свой ред да засвидетелстваме и ние. Да нахраним гладния, да напоим жадния, да подпомогнем – според силите и възможностите си – всекиго, който живее в нужда и лишение, в самота и безнадеждност. Защото това е, което иска и което очаква от нас Сам Господ (срв. Мат. 25:35-36). Нашата молитва, вярата ни в Бога и благодарността ни към Него не биха имали никаква стойност, ако не са съпроводени от дела на милосърдие и любов.
В тази свята нощ, в която посрещаме Рождението на Божия Син, мислите и молитвите ни следва да отговарят на високото ни християнско призвание, а плодовете от труда на ръцете ни да свидетелстват, че нашата вяра е дълбоко осъзната и е въплътена в живота, който водим и с който променяме към добро нещата около нас.
В свят на все повече страдание и болка, на все повече и все по-ожесточени военни конфликти, сеещи разрушение и смърт, сме призвани с още повече ревност да свидетелстваме за великата милост, беззаветната любов и мира, които Господ Иисус Христос ни донесе със Своето дивно Рождество по плът, като ни помири с небесата и ни посочи верния път към нашето небесно Отечество. Единственият начин да благодарим истински на Бога за всичко онова, което Той стори за нас и нашето спасение, е да Му подражаваме в божествената Му любов и в Неговата милост към всички човеци, да бъдем верни Негови свидетели и вестители на донесената ни от Него Блага вест.
Благословена да бъде традиционната трапеза на Бъдни вечер!
Благодатта и мирът на Спасителя Христос, Божията любов и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!“
