Проследен беше неговият жизнен и творчески път
Днес в читалището на Гоце Делчев се събраха „колеги по перо“, съученици, приятели и почитатели на творчеството на поета Димитър Нанчев, който стана една от многобройните жертви на Ковид -19. С уважение и признателност те си спомниха за него, за човека с голямо сърце, влюбен в хората, живота и природата.
Поетичният талант на Димитър Нанчев е безспорен. Той пише от дете и с времето творбите му стават все по-силни и въздействащи. От тях струи любов и доброта, оптимизъм и красота. Непринуден в контактуването си с хората, той естествено общува и с читателите, споделя с тях житейските истини, до които е стигнал:
Каквото е написано отгоре,
такава ще е нашата съдба.
Безсмислено е с Господ да се спори!
Затова се радвай на мига!
Герой на неговите творби е и родната природа. Образът на Пирин присъства в почти всички творби от тази пантеистична поезия:
Месец май билата на Пирина
са гушнати в зелена пелена.
Само на върха в небето синьо
късче сняг се пази за мая.
В Нанчевото творчество природата ликува! Поезията му е химн, прослава, преклонение пред това Божие чудо. И благодарност към Твореца!
За да нарисува този пъстър свят, майсторът на словото си служи с изобилие от оригинални олицетворения и метафори:
На изток слънцето, възседнало Родопа,
плете камшик от огнени лъчи.
А над Пирина облаци потропват
с копита по настръхнали скали.
Всеки, който иска да усети красотата на една жизнелюбива, свежа и зареждаща с позитивизъм поезия, трябва да прочете стихосбирката „Ако любовта не съществува“, за съжаление останала единствена от този самобитен талант. Ще я намери в книжарниците „Милена“ и „Хеми“ в Гоце Делчев.
