Социолози и политолози определиха Председателството ни като успешно

Снимка: Председателство

По време на Председателството проведохме 284 събития, 35 хиляди делегати посетиха страната, а очаквахме 20 000 гости. 2000 души се грижиха за сигурността и логистиката. 1550 експерти ръководиха заседанията у нас и в Брюксел. Тези данни представи министърът за Българското председателство Лиляна Павлова по време на отчетната дискусия по повод края на шестте месеца, през които България ръководи работата на Съвета на ЕС.

Темата на дебата „Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 – резултатите“ събра в сградата на председателството НДК  социолози, политолози, икономисти, представители на академичните среди, на неправителствени организации, на бизнеса, медии. Те обсъдиха темите и приоритетите, политическите постижения и икономическия ефект от провеждането на председателството в България.

„Работихме динамично, активно и прогресивно. Всички бяхме резултатно ориентирани“, изтъкна министър Лиляна Павлова. Тя благодари на всички, работили за успеха на председателството . „Освен темите и приоритетите, които подбрахме коректно и правилно, девизът ни беше адекватен и релевантен на всичко, което се случва у нас и в Европа“, добави тя.

„България е една дълго пазена тайна за Европа. Бяхме заклеймени като корумпирана и бедна държава. Медиите обаче ни преоткриваха с всяко следващо идване“, добави министър Павлова. Близо 4 000 чуждестранни медии отразяваха дейността на Българското председателство и изпращаха кореспонденти за различните събития. „Повечето медии бяха планирали да дойдат веднъж и да ни отразяват онлайн, но повечето от тях се върнаха не два, а шест пъти да отразяват заседанията от първо лице“, разказа министърът.

От приетите от Естония 105 досиета, България е затворила 78, а по другите постигнахме напредък, отчете още министърът за Българското председателство. Като най-голямата гордост на екипите Лиляна Павлова отбеляза пробивът в социалната сфера, с приемането на директивата за командироването на работниците и единното заплащане. „Завършихме 9 от общо 13 досиета в тази сфера, а по някои от тях нямаше съгласие повече от 2 години“, посочи тя. В презентацията си министърът посочи конкретните постижения по всички четири приоритета на Българското председателство.

"Българите са оптимисти по отношение на усилията и направеното от политиците. Страната е получила международен престиж. Българите са реалисти по отношение на напредъка на страната. Темата „Западни Балкани“ е оценена като успех, но по останалите приоритети има още работа“. Това каза управляващият партньор на агенция „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова като извод от направеното социологическо проучване по повод края на председателството и представено от нея по време на дискусията. Българите са оценили като „много добра“ и „по-скоро добра“ подготовката на страната ни (60 %) и начина, по който се справя с председателството (62 %). Като важни ползи от председателството анкетираните са изтъкнати придобиването на международен престиж, признание и интерес към страната ни. 

„Оценките на българите за председателството е положителна. Администрацията се справи дори по-добре от политиците“. Около това  мнение на социолога Първан Симеонов се обединиха и неговите колеги. „Като европеец го оценявам много добре, като българин – отлично“, каза той.

„Летвата, която вдигна администрацията по време на председателството, може да се сравни с тази на Стефка Костадинова – ще остане в музея и всички ще й се радват и гордеят с нея, или ще повиши изискванията и ще накара и другите институции да работят“, каза доц. Татяна Буруджиева. Според нея нагнетеното очакване за провел не се е случило.

„Подборът на теми за Председателството беше изключително сполучлив и удачен. И не неочаквано българските администрации се справиха отлично, дори фантастично“. Тази оценка даде вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев. Той допълни, че страната ни получава ласкави оценки и отвън, но истинският ефект от нашата работа ще дойде след няколко месеца когато се види ефекта от нея. „Въпросът на следващите десет председателства ще бъде какъв ремонт на демокрацията ще ни е нужен, защото напрежението ще продължи да се трупа“, каза още Томислав Дончев по отношение на мигранската и бюджетната кризи.

„Ако не вземем общоевропейско решение за миграцията или ще се блокираме до толкова, че ще се саморазпаднем, или ще разрушим това, което сме изградили“, каза в изказването си вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева. Според нея сме свидетели на най-високата миграционна вълна в историята на човечеството- 68,5 милиона имигрантит световен мащаб. Тя обърна внимание на това, че не трябва действията да бъдат блокирани под натиска на страх и популизъм. „Искрено се надявам на разум и смелост“, каза тя.

Участие в дебата взе и Румяна Бъчварова, началник на кабинета на министър-председателя на Република България. Тя сподели, че се обсъждат идеи в каква насока да се насочи придобития опит и капацитет от председателството.

Сред присъстващите на дискусията бяха още: доц. Даниел Смилов, гл.ас. Първан Симеонов, Димитър Ганев, доц. Антоний Гълъбов и др. Модераторът на събитието г-жа Гергана Паси, президент на „ПанЕвропа“ България.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 8as