Културната програма бе водена от председателя на читалището – д-р Ирина Йовчева
Читалище „Пробуждане-2022“ в село Шипочано отбеляза световния ден на културното разнообразие и диалог, както и църковния празник „Св. Св. Константин и Елена“. Събитието бе озаглавено „Хубостта на Елена“ и започна с празничен водосвет, отслужен от отец Васил в храм „Св. Петка“, с принесени и осветени питки и вино. На него присъстваха три поколения миряни, а малкият Христо, който е само на 3 г. за първи път се научи правилно да се кръсти.
Културната програма бе водена от председателя на читалището – д-р Ирина Йовчева и се проведе в парка пред храма. Тематично тя бе свързана с легендата за Елена, по известна като Хубавата Елена - дъщеря на Зевс и Леда и съпруга на Меналай, царя на Спарта. Нейното бягство с Парис, станало причина за Троянската война и описано в Илиада от Омир. Бе подбрана интересна информация за културното разнообразие от образи, свързани с красотата на Елена.
Тя често се появява в атинските комедии от V век пр.н.е. като карикатура на Аспазия, любовницата на Перикъл. В елинистическата епоха тя е свързвана с луната поради сходството на името ѝ с гръцката дума за луна и наименованието на богинята на Луната (Селена).
Още от Античността изобразяването на Елена е предизвикателство за артистите.
Елена често е изобразявана на атинските вази, бягайки от заплашителния Менелай. Отвличането от Парис е друг популярен мотив в древногръцкото грънчарство.
В ренесансовата живопис заминаването на Елена от Спарта обикновено се изобразява като сцена на отвличане (изнасилване) от Парис. Това обаче не е така с някои светски средновековни илюстрации. Художниците от 1460-те и 1470-те са повлияни от Historia destructionis Troiae на Гуидо деле Колон, където отвличането на Елена е изобразено като сцена на съблазняване.
В „Доктор Фауст“ на Кристофър Марлоу (1604 г.), както и във Гьотевия „Фауст“ Фауст призовава сянката на Елена.
В изкуството на прерафаелитите Елена често е изобразявана с блестяща къдрава коса. Други художници от същия период я изобразяват върху крепостните стени на Троя и се фокусират върху нейното изражение: лицето ѝ е безизразно, празно, непроницаемо.
През 1881 г. Оскар Уайлд публикува стихотворение, озаглавено „Новата Елена“, в което обявява приятелката си Лили Лангтри за преродената Елена от Троя. Уайлд изобразява тази нова Елена като антитеза на Дева Мария, но ѝ приписва черти от характера на самия Исус Христос.
Гостите участваха в музикалните загадки, свързани с произведения, наречени на „Хубавата Елена“ като: арията на Елена от операта на Жак Офенбах, песни от народното ни творчество в изпълненията на запис на младите певици Петя Панева, Димана и Виолета Калинова и голямото име в българския фолклор – Гуна Иванова. С тези изпълнения бяха поздравени всички именици днес.
Викторината продължи на географска тема, отново тематично свързана с празника, като бе обърнато внимание на селището край Варна, носещо името „Св. Св. Константин и Елена, както и красивия ни град в Централен Балкан, носещ името Елена.
Както на повечето празници и на този звуча емблематичната песен на Славка Калечва – „Бяла роза“, а хорото бе водено от Христина Вучкова – волейболната ни националка, в което се включи и нейния син Христо. А хорото към песента „Елено, моме“ не затрудни дори дамите над 70 г. възраст, които са част и от дамския клуб към читалището.
Празникът завърши с пожелания за много здраве и благодатна година, отправени от водещата на събитието.
