Една корица, един монумент, един паметник...
"Патриотизмът в действие."
С рухването на МОЧА се възродиха бляновете по миналото. Това е оксиморонът – докато хората вървят напред, ние тичаме обратно. Докато всички говорят за еволюция, ние искаме революция. Докато останалите решават проблеми, ние създаваме такива. Докато всички се обединяват, ние се разделяме. Докато всеки се моли за мир, ние искаме война. Докато човечеството се бори за живот, ние искаме умрелите да възкръстнат. Докато движението е в една посока, ние влизаме в насрещното... с 200!
Българският народ е уникален в способността си да се връща назад, а не да еволюира. След като бе свалена и последната глава на съветския войник, сълзи се лееха не само за разфасованото социзкуство, но отново милиони българи от старо време си спомниха за великия, чутовен, огромен мавзолей на Георги Димѝтров. Колко бил важен, непоклатим, нужен за развитието на обществото ни, което върви поне век назад след събитията в света.
И ако днес всички купуват безкабелни прахосмукачки на Бош, произведени в Ловеч, то Фреди отдавна изсмука килима си и пожела да се освободи от лъжите! Докато българите и днес живеят в така търсеното лъжовно минало, че всичко е безплатно и спокойно.
Альоша пък е още един символ на това как никой не се замисля кой стърчи над главата му и защо издялани камъни във формата на получовек – полуробот властва по-силно от герои, българи, дали живота си за небето, земята и хората в България. Димитър Списаревски!
Това е онзи млад, млад, млад мъж, надраснал времето и съотечествениците си, който е положен под черен мрамор на Алеята на летците в Централните софийски. Там, едно момче заедно с баща си, всеки път гледало орела над изгнилите кости и запомнило Списаревски. Може и да звучи като метафоричен разказ, но той е истински, защото спомени за великите имат само онези, които по случайност са ги забелязали.
Но нека продължа…
Поредната тема, която силно вълнува задномислещите, е защо на корицата на издание на книга от 2006 година е илюстрирано момче с пуловер в жълто и синьо. Корицата е по-стара и от събитията в Украйна през 2014.
А защо по-голяма част от санираните през 2012 година блокове са в същите краски?! А защо оградите на училища и градини също са така боядисани?!
Пред NOVA говори художникът и илюстратор на корицата Борис Стоилов.
„Дали има кампания – не знам. Има по-страшна опасност от това – пандемия от неразбирателство и непровокирани злоба и омраза в цялото ни общество. Това, което преживях вчера, всичко, което получих в социалните мрежи, не пожелавам на никого да го чете. Отрази се и на семейството ми, и на приятелите ми, които помислиха, че вече съм си заминал”, каза художникът.
„Пандемия от неразбирателство“ – казва Стоилов! Но България всъщност е безкрайна, защото глупостта няма граници, следователно ние сме в Шенген от векове!
