Признателните граждани се събраха пред паметника „Булаир“
С едноминутно мълчание събралите се пред паметника „Булаир“ в Кюстендил почетоха паметта на героите и мъчениците на Априлската епопея от 1876 година.
Венци и цветя в знак на признателност бяха поднесени от областния управител инж. Александър Пандурски, кмета на община Кюстендил инж. Огнян Атанасов, председателя на Общински съвет Димитър Велинов, зам. – кметовете Кристиян Иванчов и Бойко Клечков, представители на Архиерейско наместничество Кюстендил, депутати, общински съветници, представители на политически партии и организации, граждани.
В тържественото слово бяха припомнени геройските и светли моменти от Априлската епопея.
На 20 април 1876 година по стар стил (1 май по нов стил) преди 148 години гръмва първата пушка на Априлското въстание. Предците ни „вдигат глава“ срещу цяла империя, в името на свободата на България.
Макар и неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. В основата на въстанието е т.н. Гюргевски революционен комитет, в който влизали Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов и други.
Трескавата подготовка правела впечатление на местните османски власти. Сигурна информация за “предприятието” обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.
Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките, Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото “Кърваво писмо”. То е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал петчасовия път от Копривщица до Панагюрище само за два часа.
От 95 въстанали села и градчета, участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои.
С Априлското въстание се сбъдна идеята на Васил Левски и мечтата на Христо Ботев за Освобождението на България. Левски остави завет на нашите деди – да имат култ към свободата! Той постави задача пред революционните комитети да подготвят въоръжено въстание, да се борят за чиста и свята република, в която правата и свободите на всички граждани ще бъдат гарантирани.
Днес ние се прекланяме пред героите, дали своя живот за свободата ни, за самочувствието и гордостта да се смятаме българи.
Трябва да си кажем ясно, просто и по човешки – априлци счупиха оковите и заличиха белезите „по врата ни от хомота стар”… Те ни предадоха най-великия урок по родолюбие, който ни е нужен и днес – как се решават важни исторически задачи.
