Храм „Свети пророк Илия“ ще бъде запомнен като „огненият храм“.
През двувековната си история, а може би и повече, святото място е опожарявано два пъти. 1912 г. по време на Балканската война, гръцките войници, преминаващи през Мечкул и цялото тогава още не съществуващо Кресненско дефиле, палят храма. От тогава той тъне в разруха, а до тогава там е съхранявана молитвата на човека.
Не знаем все още дали човешка ръка или друга сила, но вторият огън пламна тази година – на фаталния 24. август. Пожарът в Кресненско тръгна именно над рудниците над с. Мечкул, където се намира храмът. Неговите каменни останки са погълнати от стихията. Учудващо е, че стенописът, на който е изобразен Иисус, все още личи. Огънят сякаш е обгърнал светилището, но не успял да влезе в него. Лошото не се допуска в храма!
Сега под прахта и пепелта почива прахта и пепелта на незнайни местни хора. Около църквата са изникнали като гъби каменни кръстове-възпоменателни за погребаното „тЕло“ на човека.
Най-старата плоча е от началото на 19. век. Надписът ѝ е с глаголически символи. На другите кръстове личат всички етапи на българския език преди реформата от 1945 г.
Изникват ерове, ятова гласна, даже и носовки. Само филолог, етнолог и запален историк биха оценили красотата на подобни находки.
Върху камъка се чете цялата история на България. 1837 г. – даже Възраждането е в своето начало особено в Пиринско. 1912 г. – време на войни и национална криза. 1915 г. – краят на Първата световна ужасяваща война.
Някои паметници са паднали, други вече зарити в пръста, сякаш сами погребали себе си. Има красиви издълбани кръстове и други не толкова сполучливи. Всички са „изядени“ от времето.
В съзнанието изниква една мисъл –ако не беше пожарът, то сега Мечкул щеше да остане все така неизвестно място. А там всъщност е „Свети пророк Илия“, който вижда от високо забравения си храм.
Каменната постройка е граница между огъня и живота. Всичко след храма е черно, изсушено и опожарено. В далечината се вижда Ощава и още по-черното там.
Преди храма започва зеленината. Там пасат кравите, които преди това са имали стопанин Костадин Митев – човекът, обвинен за 20 000 дка мъртва земя.
Храмът над Мечкул не е изоставен от хората, а от времето. Той е ценен именно заради това, че въпреки забравата си е съхранил паметниците.
На тях все още се четат буквите и цифрите. И картината всъщност не е тъжна, а радваща, че всеки желаещ може да отиде и разбере историята на „огнения храм“.
