Общ транспортен център създават в курорта
Автогара в Банско ще има, и то по европейски модел.
Общината предвижда да създаде транспортен център или иначе казано обща транспортна точка за всички пътуващи.
Тя ще съчетава гара, автогара, стоянка за таксита и микробуси, обслужващи линиите в общината и към хижа „Вихрен“.
За проекта потвърди пред ИНФОМРЕЖА Иван Докторов – секретар на Община Банско.
Вече са проведени срещи с представители на Държавното предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, който са собственици на гарата. Тя е обновена – с налични чакалня, тоалетни и всичко, необходимо за пътниците и самите превозвачи, каза Докторов.
Локацията на гарата също е подходяща за подобен проект, тъй като трасето има отделни вход и изход – в посока Добринище и към Разлог. Това позволява автобусите да поемат пътници в един и същи час в две различни посоки, а за ползващите услугите на БДЖ – перонът е от другата страна на сградата.
До казуса с автогарата в Банско се стигна след като през 2020 година за първи път се заговори за това, че сградата ще бъде продадена на инвеститор. Но продажбата не се осъществява от Общината, а от бившия ДАП-Разлог, който след 1989 г. е придобит от акционери в дружество и те са взели решение да „се отърват“ от обекта.
Още с изграждането си сградата става собственост на Министерство на транспорта в лицето на бившето държавно предприятие ДАП, а през 90-те години тя се приватизира и се прехвърля на транспортната компания „Транс Пирин“ ООД. В началото на 2020-та година дружеството продава сградата на частен собственик. Като причина е отбелязана невъзможността дружеството да стопанисва и поддържа сградата.
Тогава нов притежател на имота и сградата на автогарата става собственикът на хотела, разположен в съседство. Инвестиционното намерение за локацията е изграждането на паркинг и спортна инфраструктура, във връзка с което в общината в Банско през 2020 г. е внесен ПУП за изменение предназначението на територията.
След промените държавните автомобилни предприятия, каквото имало в Разлог, попадат в схемата за придобиването им от управителите на довчера държавната собственост.
Продавачът – тоест държавата, избира между шест предвидени в закона начина на продажба – търг, конкурс, преговори с потенциални купувачи, публично предлагане на акции, централизирани публични търгове, продажба на вътрешни лица (работници и управители) без търг или конкурс. На новите собственици са вменени пет типа задължения (поддържане на средносписъчна численост на персонала, обем инвестиции, запазване предмета на дейност на предприятието, запазване дяловото участие на новия собственик и опазване на околната среда). Следприватизационните задължения са поне една дузина: изплащане на дългове, запазване на дейността, марката, поддържане на минимална заплата в предприятието, принос към държавния резерв и военно-временните запаси, забрана за увеличаване на капитала, забрани за ликвидация, продажба на дяловете на купувача, продажба на дълготрайни материални активи и пр., и пр. Допълнително от 1995 г. има данъчни стимули за съсобственост с държавата, но почти никой частник не се хваща на въдицата.
Така и автогарата в Банско след известно време е продадена на собственика на хотела, построен до нея. Той обаче дава отсрочка – до реализирането на замисления от него проект, автогарата може да бъде използвана, за което от Общината му благодарят.
Сега обаче обектът в голяма част е разкопан и ограден, но все още функциониращ. Очаква се до края на годината НКЖИ и Общината да стигнат до развръзка по темата за гарата.
Автогарата в Банско обаче не е ценна само заради пътникопотока, но и има архитектурна стойност.
Сградата на автогарата е проектирана от местните бански архитекти – арх. Янчовичин и арх. Даутов, за да отговори на нуждите на развиващия се град. През 1976 г. от арх. Янчовичин е изготвен идейният проект, а през 1980-та е доразвит в работен от страна на арх. Даутов с участието и на арх. Парасков. Проектът е съгласуван и одобрен от действалия тогава Архитектурно-художествения съвет на Банско, ръководен от арх. Любомир Шинков – именит архитект от периода и бивш заместник директор на НИНКН.
Входът на сградата. Интересен момент е изнасянето на козирката. Тук ясно се вижда изнасянето на конструкцията, както и използването на камък и дърво.
Сградата на автогарата в Банско притежава специфични за времето и мястото си архитектурни характеристики. Заедно с това тя е съхранена в оригиналния си вид с високо ниво автентичност, което все по рядко се наблюдава при обществени сгради от следвоенния период в България.
В сградата ясно можем да прочетем влиянията от стила на брутализма, примесен с вдъхновения от традиционната архитектура.
Белези от архитектурата на брутализма четем в начина, по който конструкцията на сградата е изнесена от обема и отчетливо проявена като основна характеристика на фасадата. Яснотата и честността при прочитане на конструкцията и материалите в сградите са едни от основните похвати на стила.
В българските проявления на брутализма рядко се прилага така известния архитектурен похват на стила – използването на видимия бетон. Често по нашите ширини наблюдаваме по-приглушени вариации на този принцип, например в много случаи мястото на бетона е заето от някакъв вид облицовъчен камък. Такъв избор прави и арх. Даутев при оформянето на облика на автогарата.
Съдбата на сградата в Разлог, която от години не функционира като автогара, също е подобна. Продадена е на инвеститор, а гарата вероятно ще стане отправна точка за всички пътници, научи ИНФОМРЕЖА.
