Средната възраст надхвърля 45 години, докато през 2002 година, е била под 41 години
Към 31 декември 2023 г. населението на България е 6 445 481 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2022 г. населението на страната намалява с 2 229 души, или с 0.03%.
Мъжете са 3 097 698 (48.1%), а жените - 3 347 783 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 081 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
В края на 2023 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 530 909, или 23.8% от населението на страната. В сравнение с 2022 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.
Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.7%, а на мъжете - 19.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.3%), Габрово (30.3%) и Смолян (28.9%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.5%, и Благоевград - 22.2%.
Общо за ЕС-27 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 21.3%. Най-висок е този дял в Италия (24.0%) и Португалия (24.0%). Общо в седемнадесет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2023 г. децата до 15 години в страната са 911 025, или 14.1% от общия брой на населението.
Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 14.9% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.6%, Видин - 11.5%, и Габрово - 11.7%.
През 2022 г. делът на най-младото население в ЕС-27 е 14.9%, като най-нисък е в Италия - 12.4%, Португалия - 12.9%, и Малта - 12.7%, а най-висок е в Ирландия - 19.3%, Швеция - 17.4%, и Франция - 17.3%.
Към 31.12.2023 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 61.0%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 57.6%, отколкото в селата - 71.3%. Във всички области на страната този показател е над 50.0%. Най-ниска е стойността на коефициента в София (столица) - 51.5%, а най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 74.8%, и Габрово и Ямбол - 72.3% във всяка.
Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.6 години през 2002 г. нараства до 45.2 години в края на 2023 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.4 години, а в селата - 47.5 години.
както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2023 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2023 г. е 3 769 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1 971 хил., а жените - 1 798 хиляди.
Към края на 2023 г. над трудоспособна възраст са 1 698 хил. души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 977 хил. души, или 15.2% от населението на страната.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2023 г. това съотношение е 67.
Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 90, София (столица) - 83, и Варна - 79 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 43, Кърджали - 47, и Силистра, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 53 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Към 31.12.2023 г. в градовете живеят 4 738 461 души, или 73.5 %, а в селата - 1 707 020 души, или 26.5 % от населението на страната.
Към края на 2023 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 201. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново и Габрово - по 67.
В 1 245, или в 23.7% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.
С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.2% от населението на страната.
Към края на 2023 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.
Статистически райони
Половината от населението на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 664 хил. души, или 10.3% от населението на страната.
През 2023 г. в два статистически района населението намалява спрямо 2022 г., като намалението в Северозападния е с 1.1% и в Северния централен район - с 0.9%. В останалите статистически райони населението нараства.
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 71 773 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - с 1 286 965 души (20.0%). Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36.5%).
В сравнение с 2022 г. пет области увеличават населението си. Най-голямо е това увеличение за областите Кърджали и Бургас, съответно с 2.8 и 1.5%. При двадесет и две области има намаление, като най-голямо е за областите Монтана - с 1.4%, Видин и Смолян - с по 1.3%.
Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 81 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.5% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 40.8% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 286 965), следвана от общините Пловдив (325 485) и Варна (323 386). Най-малката община е Трекляно - 470 души.
През 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99.5%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличава с 601 деца, или с 1.1%.
Броят на живородените момчета (29 318) е с 1 439 по-голям от този на живородените момичета (27 879), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета.
В градовете и селата живородени са съответно 42 388 и 14 809 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.9‰ в градовете и 8.7‰ в селата.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица), Ямбол - по 9.9‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Перник - 6.4‰, и Габрово - 6.8‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2022 г. е 8.7‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред държавите - членки на ЕС, има Кипър - 11.2‰, следват Франция - 10.7‰, Ирландия - 10.5‰, и Швеция - 10.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.7‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.
Към 31.12.2023 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 269 хил., като спрямо предходната година намалява с 9 хил., а спрямо 2012 г. - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, намалява от 2 871 през 2022 г. на 2 775 през 2023 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години се увеличават от 2 410 през 2022 г. на 2 654 през 2023 година.
Половината (48.4%) от ражданията през 2023 г. са първи за майката, 37.2% - втори, а 13.5% - трети и от по-висока поредност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2023 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.79, като нараства с 0.01 спрямо 2022 година.
През 2023 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.7 години, в сравнение с 2022 г. се е увеличила с 0.1 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.2 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица).
През 2023 г. са регистрирани 1 047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко отколкото през 2022 година. При 1036 от случаите са родени по две деца, а при 11 - по три.
През 2023 г. броят на извънбрачните раждания е 34 357, или 59.8% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (64.9%) е по-висок отколкото в градовете (58.0%). За 81.1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.
В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (77.8%), Враца (77.6%) и Видин (75.2%). Този дял е под 50.0% в четири области на страната - Кърджали (35.9%), Разград (45.1%), Благоевград (48.8 %) и Силистра (49.4%).
Броят на умрелите лица през 2023 г. е 101 006, а коефициентът на обща смъртност - 15.7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 17 808, или с 15.0%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо.
Смъртността сред мъжете (16.9‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.5‰). През 2023 г. на 1 000 жени умират 1 076 мъже. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.0‰) отколкото в градовете (13.7‰).
В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин - 23.4‰,
Габрово - 21.9‰, и Монтана - 21.6‰. В осем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.4‰.
Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2022 г. е 11.5‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия и Люксембург - по 6.8‰, и Малта и Кипър - по 8.0‰. Освен в България по-висока от средната за ЕС-27 е стойността на този показател само в Латвия - 16.4‰, Литва - 15.1‰, и
Хърватия - 14.8‰,
Показателят за преждевременна смъртност през 2023 г. (20.1%) се увеличава спрямо предходната 2022 година (19.2%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 12.5% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 27.1%.
През 2023 г. в страната са починали 281 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4.9‰. За сравнение, през 2002 г. коефициентът на детска смъртност е бил 13.3‰, а през 2022 г. - 4.8‰.
В регионален аспект през 2023 г. в общо тринадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Кюстендил - 1.3‰, Габрово - 1.5‰, и Велико Търново - 1.9‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Разград (12.8‰), Сливен (10.8‰) и Стара Загора (8.6‰).
През 2023 г. са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4 213 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 3.4‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 105 ) са сред населението в градовете.
През 2023 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.4 и 30.3 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.4 години за мъжете и 0.2 за жените.
За 84.6 % от жените и 84.2% от мъжете, сключеният граждански брак през 2023 г. е бил първи.
Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са София (столица) - 4.1‰, и Разград - 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник - 2.4‰.
Броят на разводите през 2023 г. е 9 088, или с 437 по-малко от регистрираните през 2022 година. От всички прекратени бракове 77.6% се отнасят за населението в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.8%), следват причините „несходство в характерите“ (19.3%) и „фактическа раздяла“ (11.8%).
Разводът не е бил първи за 11.1% от жените и 11.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година.
Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.4 години.
През 2023 г. в преселванията между населените места в страната са участвали
107 836 лица.
От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 47% са мъже и 53% - жени.
Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 15,8%, лицата на възраст 15 - 64 години - 66.3%, а тези на 65 и повече години - 17.9% от мигриралите лица.
Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (36.1%), последвано от направлението „град - село“ (34.3%) и „село - град“ (20.1%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село - село“ - (9.5%) от мигриралите лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали област София (столица) за свое ново местоживеене (15 319), като с най-големи относителни дялове в този миграционен поток са областите София - 10.8%, и Благоевград - 8.7%. Най-малко са преселилите се в столицата от областите
Разград - 0.7%, и Търговище и Силистра - по 0.8%.
През 2023 г. 15 227 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 60.9% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 - 14 г. са 6.2%, тези на възраст 15 - 64 години са 84.1%, а на 65 и повече навършени години - 9.7% от всички емигранти.
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (18.1%), Обединеното кралство (16.9%) и Франция (8.4%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2023 г. 56 807 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 53.7%, а на жените - 46.3%.
Сред дошлите да живеят в страната 14.1 % са във възрастовата група 0 - 14 години, 73.1% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 12.8% от имигрантите.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25.0%), Украйна (17.5%) и Руската Федерация (9.7%).
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2023 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 43 809 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.8 ‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4.8‰, а в селата - минус 12.3‰.
През 2023 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.5‰), Сливен (-3.0‰) и Благоевград (-4.4‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 16.2‰, следвана от областите Габрово - минус 15.1‰, и Монтана, Перник и Кюстендил - по минус 13.8‰. В тринадесет области населението намалява с над 10 на 1 000 души.
Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-27 през 2022 г. е минус 2.9‰.
Шест страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (3.8‰), Кипър (3.2‰) и Люксембург (3.1‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия - минус 7.9‰, и Литва - минус 7.4‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2023 г. е положителен - плюс 41 580 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е 6.4‰.
През 2023 г. най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (34.5‰), Бургас (20.6‰) и Варна (12.3‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (‑1.5‰) и Ямбол (‑0.9‰).
