Негово Високопреосвещенство за подвига на благочестивия живот
В навечерието на най-големия празник за всички християни – Възкресение Христово, се срещам с Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим. Въпреки голямата си заетост, той отделя време за читателите на ИНФОМРЕЖА.
Ваше Високопреосвещенство, днес е Разпети петък. Да започнем разговора ни от същността на днешното богослужение.
Разпети петък или Велики петък е кулминационният момент в богослуженията на Страстната седмица. Това е денят, в който не просто почитаме, а преживяваме разпятието Христово. Цялото богослужение е съставено така, че ни пренася в Йерусалим и ние заедно с Христос следваме неговия път на страдание. Разбира се, това не става изведнъж, а в поредицата от служби, като започнем от Лазаровден. Църквата ни води стъпка след стъпка чрез сутрешните и вечерните богослужения по целия път на страданието на Спасителя до момента на неговото разпятие, включително снемането от кръста, полагането върху плащеницата и подготовката за погребението. На вечернята в петък се изнася Светата плащеница с изображенията на тялото Христово, на Божията майка, на Йосиф, Никодим и Христовия любим ученик Йоан Богослов, както и на някои от жените, които са били верни последователки на Спасителя.
Ние достигаме до Страстната седмица след 40-дневен пост. Подготовката е дълга. Постът – и телесен, и духовен, е подвигът, чрез който се подготвяме, за да се доближим до Христос и да бъдат душите ни подготвени за неговото следване и приемане. Постът включва и борбата с греховете и страстите, със злото вътре в нас, с неговото превъзмогване до степен, до каквато успеем с Божията подкрепа.
През Страстната седмица ни е необходимо голямо смиреномъдрие, без излишни житейски вълнения, без зловредна похот. През това време ние преживяваме най-святите мигове от нашата вяра. Това са дните, в които става нашето спасение, нашето изкупление чрез саможертвата на кръста, в която самият Христос като Богочовек принася себе си.
В петък вечерта извършваме символично погребението Христово, когато се отслужва неговото опело. С плащеницата се прави шествие около храма, след което храмът придобива онова значение, онзи смисъл, който има самият гроб Господен. Преди да влезем в него след шествието, ние минаваме под плащеницата, която свещенослужителите държат високо при западния вход, така че вярващите да минат под нея. Така влизаме заедно с Христос в гроба. Това е напомняне на нас, православните християни, че със самото си кръщение сме приели да бъдем погребани заедно с Христос. Без да минем по пътя на носене на кръста, без да се погребем заедно с Христос, не можем да очакваме да възкръснем заедно с него. Така че в петък вечерта храмът вече за нас е гробът Господен, в който полагаме Светата плащеница върху Светия олтар и оттам очакваме да възсияе Възкресението, което не закъснява. В първите часове на третия ден, както самият Той казва, възкръсва и това изобразяваме чрез богослужението, което започва в събота преди полунощ. Излизаме с живия, благодатния, огън, който възсиява от гроба Господен и символизира Христовата светлина. С нея запалваме свещите си и излизаме от храма, както Христос е излязъл от гроба, възвестяваме Христовото възкресение, поздравяваме се и връщайки се в храма, празнуваме празника на празниците – Възкресение Христово.
Един от основните въпроси, които вълнуват християните, е как да се подготвят за празника в духовно отношение.
Подготовката за Възкресението започва с началото на Великия пост. Тогава е силно застъпено покаянието като нещо, което трябва да извършим вътре в себе си. То не е само разкаяние за нещо, в което ни изобличава съвестта, като грях. Покаянието е промяна в цялостния ни живот – в делата, мислите, думите. Затова постът е достатъчно дълъг, така че да имаме необходимото време да размислим върху живота си. И всичко това е в тясна връзка с богослужението в църквата, защото е трудно да постигнем необходимата духовна подготовка, ако не присъстваме на богослуженията. Там постоянно звучат псалми, откъси от свещени писания, дават се примери от Стария и Новия завет, примери на покаяния, на чудеса, поучения. Чрез богослуженията Божието слово ни се представя много по-ясно. Всичко това е необходимо, за да открием нашето място спрямо Божиите заповеди. Периодът на поста е време, в което всеки, който желае, може да извърши промяна у себе си.
От голямо значение са благодатните средства на църквата – изповедта и Светото причастие, защото човек само със собствената си сила и желание не може да се освободи от греховете си. Бог е този, който може да ни прости греховете и да ни освободи от тях.
Изповедта е особено уместна през времето на поста. Тук е благодатта Божия, която приемаме като средство за нашето освещаване като човеци и за духовното ни укрепяване. Чрез светите тайни – тялото и кръвта Христови, се причестяваме. Благодатните средства всъщност са онази духовна храна, която е необходима, за да се оздравяваме духовно, онова средство, което ни очиства от греховността и освещавайки ни, ни подготвя да бъдем Божие жилище.
Духовната подготовка за Възкресение Христово е целият Велик пост. Дори и човек да не е могъл по някаква причина да спазва поста от самото начало, няма пречки на по-късен етап да се присъедини към него, защото и малкото труд, който можем да положим, със сигурност ще бъде от полза и по-нататък ще ни помогне още повече да се потрудим над себе си.
Духовната подготовка е работа над себе си, като, разбира се, изучаваме Божието слово. Сравнявайки нашия живот с това, което Христос ни казва, трябва да се стремим искрено към него, без да търсим оправдания за това, което не правим. Неговите заповеди са очертаният път, по който да вървим. Чрез изпълнението им ние се подготвяме за преживяване на празниците и за личната ни среща с Христос.
В богослужебната литература се използва словосъчетанието Пасхална заповед. Бихте ли разяснили смисъла му?
Изразът не трябва да се разглежда буквално. Тук става въпрос за това да простим, да приемем, да обикнем всички. Това не е просто добро пожелание, то има задължителен характер. Без да прегърнем хората, с които общуваме, не можем да преживеем истински радостта от Пасха. От друга страна, не можем да влезем във вечния живот, защото враждата с някого е съществена пречка. Ако се стремим да получим прошка от Бога, има едно задължително условие – да простим на всички. Тази заповед ни се напомня в последната неделя преди началото на Великия пост. Имаме време до Пасха да преодолеем озлобление, омраза, всичко, което е против другия човек, да сме простили на всички за всичко. Ако не сме изпълнили Пасхалната заповед, радостта ни няма да е пълна.
Само в Христос човек може да е истински свободен. Господ ни е дал всички възможни средства, за да постигнем това. И не е трудно. Самият Той е казал: „Моите заповеди не са трудни, времето ми е леко, игото ми е благо.“ Човек, ако живее с неговите заповеди, се освобождава от робството на греха, на страстите, на злобата. Пасхалната заповед ни води към тази свобода в Христос.
В навечерието на Възкресението какво ще пожелаете на нашите читатели?
Живеем във време, което се насити на много изпитания, особено през последните няколко години – болести, разруха, войни, братоубийства… През скърбите в този свят можем да преминем с търпение и твърдост, ако имаме в себе си Христовия мир. Нека да постигнем този мир чрез подвига на благочестивия живот и той да не ни напуска! Това пожелавам на хората в тези дни на Пасха.
Господ да дарява на всички своята милост, за да изживеят радостта, която носи празникът на празниците – неговото славно Възкресение!
