Според Панайотова в България трябва да има целенасочена и системна политика
Университети в Европа, в които се изучава български език, има немалко, но намаляват. Не знаем цялата истина, няма институт, който да изследва и показва какво се случва с българистиката зад граница. Програмата "Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина" от две години се опитва да запълни тези празноти, каза ръководителят на катедра "Славистика и балканистика" в Югозападния университет проф. Магдалена Панайотова в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR.
Т.нар. "македонски език" настъпва от 90-те години, уточни тя и допълни, че процесът се развива и с помощта на дипломацията на Скопие.
"Невинаги този "македонски език" се преподава под формата на лекторат. Понякога това са семинари, курсове. Там, където се откриват македонски лекторати, обикновено се закриват български", коментира проф. Панайотова.
По думите на проф. Панайотова най-съществената част от преподаването на българския език е свързана с българските лекторати.
"С течение на времето българистиката губи позиции, защото от около 200 лектората преди, в момента имаме 38 лектората, които невинаги се запълват. Това са посланици на българската държава, които преподават в съответните чужди университети", обясни проф. Панайотова.
