Той е сътворил и мелодия за химна
Роден на 15 км от границата със Северна Македония – в с. Ваксево, както и на датата, която съвпада с Освобождението на град Кюстендил – 17.01.1878 г., Иван Падинарски пише химн за легендарния Дядо Ильо войвода, прославил не само България с борбите си за свобода като хайдутин и революционер.
С това си стихотворение той напомня, че идват дати, по които трябва да си спомним за неуморимия борец за свобода Ильо Марков Попгеоргиев.
Вече 84-годишен, Падинарски не може да се примири с неправдите в съвременното ни общество, за неуважаваните история и минало на Отечеството ни, като ежедневно пише стихотворения и статии относно унизителното положение, в което са поставени българите, притиснати от наши и от чужди, от подмяната на родната ни история, и то неистово – пред най-светлите празници.
Написал е истини, които не са за подминаване, изразени в стихотворна и други писмени форми, но неговото най-силно желание е да се приеме за химн на гр. Кюстендил песен, сътворена от него, за героизма на Дядо Ильо войвода – легендарния борец за свободата ни.
Капитан Ильо войвода заслужава да продължи българският народ да пее за него и да предава героичното му дело на младите хора, защото той активно участва със своите заслуги за възстановяването на българската власт след 5 века робия.
Той активно участва и в Сръбско-българската война през 1885 г. , както и в Кресненско-Разложкото въстание. Награден е в Сан-Стефано с руски орден за храброст, сражава се на Шипка, до Брезник, Сливница, Враня, Краище, Нов извор, имал е революционна връзка с четата и четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, с Апостола на свободата – Васил Левски.
Сърбите го награждават с орден за храброст „Татковски”. Неизлекуван от раните си, заминава за Свищов, където е произведен в чин капитан от руското командване. Неизброими са битките му не само в България, но и в Македония, Сърбия, Италия, неизброими са и неговите бойни награди.
Участва в освобождението на София, на Радомир, на Дупница, на Кюстендил, на родния Малешевски край, в превземането на Коняво и много други.
Води сражения в Орешак, където охранява Троянския манастир с четите на Белградската легия от башибозуците. За да няма благодарност за неговите победи за свободата на Отечеството му, за което той се е борил през целия си съзнателен живот, както обикновено се случва – и той е бил принуден на 93 г. да пише своето „кърваво“ писмо към тези, които му отнемат пенсията, или както се изразява той – „кървавия залък от устата от неговата кървава пенсия“.
Ето го и текста за дядо Ильо на 84-годишния Иван Падинарски, който е измислил дори и мелодия, но очаква в проекта му да се включи и композитор:
Песен за дядо Ильо войвода
Хайде, прочул се е войводата Ильо
Кара капитана от Берово
в нашата Осоговска планина
със своята вярна дружина.
Припев:
Де гиди Ильо, български войводо,
дал си живота си за нашата свобода.
Гордо ми върви Ильо Малешевски,
боен другар на Васил Левски ,
на рамо вдигнал пушка бойлия
на пояс запасал сабя френгия.
Люта борба води много години
с османци върли наши душмани,
дом и семейство остави
народа смело да брани.
Славен юнак беше Ильо войвода
в боя безстрашен за свобода,
османските орди той победи
и Кюстендил града освободи
Автор: Иван Христов Падинарски
По-нататък Иван Падинарски разказва за съдбата си, преминала в Кюстендил. На 6 г. остава сирак без баща, убит за пари, но успява в живота си да се изучи и да даде на дъщеря си юридическо образование, която е прокурор. Той казва и твърдо поддържа: „Аз считам, че социалистическият държавен обществен строй е най-хуманен и справедлив досега, който отговаря на съвременното ни общество“.
Завършил съм техникум по обществено хранене със специалност „Технология на храната”. През 1964 г. откривам представителен хотел ресторант „Пауталия” в туристическия град, за съжаление в миналото. На 30 г. завърших Икономическия стопански институт „Д. Благоев” във Варна, специалност „Икономика на вътрешна търговия”, и няколко години работех като специалист по образуване и контрол на цените към бившия Окръжен народен съвет.
Няколко години след това специализирах във ВИИ „Карл Маркс” – София, със специалност „Икономика, планиране и организация на вътрешната търговия“, и съм защитил дипломна работа, равностойна на докторат. Сътрудничил съм на вестник „Звезда” в Кюстендил по въпросите на икономиката на окръга до неговото затваряне, а по-късно на останалите вестници след Деветосептемврийския фашистки преврат през 1989 г.
През последните години публикувам няколко статии и стихотворения в сатирико-политическия вестник „Минаха години“. Като музикант самоук имам написани песни с народни мотиви. Имам готовност за издаване на стихосбирка и обмислям със семейството ми да намерим издател.
Иван Падинарски поднася още написани от авторската му ръка стихотворения:
ЩО Е ДЕМОРАЦИЯ
Демокрацията е мъдрост свята
дума, с която навред спекулират,
като дъвка се мята и премята
от уста в уста с нея слово жонглират.
С държавен стандарт да е закрепена,
да включва ред, правила и закони,
свободата да е осигурена
с равни човешки права достойно родена.
Не е празнословен популизъм,
политическа измама или мираж,
а е висок идеал на хуманизъм,
мечта на народите на шир и длъж.
Демокрацията на живот и смърт
на всяка власт със закон да се вмени,
без авторитарни режими е зовът
диктатурата да се изкорени.
Тя носи радост и благоденствие,
сплотеност и единство помежду ни,
общество без пороци е следствие
справедливост и обич по между ни.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Радваме се по волята на съдбата
покорно да приемем вината
че тук сме на земята да живеем
осъдени през прехода да минем,
да изплатим пред Бог греховете
извършила душата ни в световете,
да понесем всяко изпитание,
до края на нашето изгнание.
Не приспивай в разкош и лукс душата
тя не ще материална отплата,
радостта с лъжичка се дава
с мъка и болка се отстоява,
длъжни сме да живеем в МИР по братски,
да няма омраза и войни адски.
Научили урока на земята,
ще литнем отново в небесата
и вечни ще бъдем във времето
там горе при Господ в пространството.
Амин!
