В Алианса членуват 32 страни
Военният пакт НАТО отбелязва днес 75-годишнината от основополагащия си договор във Вашингтон.
АФП представя някои факти и данни за организацията, изкована в годините на Студената война и придобила нови сили от войната на Русия в Украйна.
Едва 12 страни са основателките на Северноатлантическия алианс през 1949 г., когато САЩ, Канада и голяма част от Западна Европа се събират заедно, за да се изправят пред заплахата от бившия си съюзник във Втората световна война - СССР.
Както иронично заяви първият генерален секретар на НАТО лорд Исмей, "целта е да се държи Съветския съюз навън, американците вътре, а германците долу".
През 1952 г. често неудобните съседи Турция и Гърция се присъединяват, 3 години по-късно това прави и Западна Германия.
След края на Студената война НАТО преминава през няколко вълни на разширяване на изток, като границата с Русия се увеличава с присъединяването на Полша и бившите съветски балтийски републики.
След като Москва напада Украйна през 2022 г., скандинавските съседи Швеция и Финландия променят дългогодишната си политика на необвързаност и Алиансът нараства до 32 членки.
Общо страните от НАТО са близо 1 млрд. души и представляват около 50% от световния БВП.
Заедно те имат 3,2 млн. мъже и жени в армиите си.
Исландия е единствената членка без собствена армия.
Един-единствен път НАТО е задействала своя чл. 5 за колективна отбрана, според който атака срещу един от членовете е атака срещу всички – след терористичните удари на 11 септември 2001 г. в САЩ.
Решението е да се демонстрира подкрепа за водещата военна сила в пакта и доста се различава от първоначално предвидената от основателите заплаха в Европа.
След 11 септември НАТО е въвлечена в Афганистан, където остава до 2021 г., а след катастрофалното ръководено от САЩ изтегляне талибаните си връщат властта.
В отговор на руското анексиране на Крим от Украйна през 2014 г. съюзниците в НАТО съгласуват обща цел да отделят за отбрана по 2% от своя БВП.
Целта се повишава, когато Москва започва пълномащабна офанзива срещу съседката си през 2022 г. и двата процента стават минимум.
Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп е критикувал страни от НАТО, че не отделят достатъчно средства, предупреждавайки, че би насърчил Русия "да прави каквото си иска" срещу тези, които не изпълняват задълженията си.
През 2024 г. 20 страни от НАТО се очаква да достигнат 2% в сравнение с едва 3 държави през 2014 г.
Юни 2024 г. ще отбележи 25 г. от разполагането на войници на НАТО в Косово през 1999 г., приключвайки изтеглянето на сръбските сили след 77-дневна въздушна кампания. Това се случва след участието на пакта в Босна в средата на 90-те г.
Четвърт век по-късно силите на НАТО КФОР все още остават на място – те са най-продължителната мисия на Алианса.
След ръст на напрежението миналата година, при който са ранени 93 войници на НАТО, съюзниците изпращат 1000 допълнителни военни в КФОР, които достигат около 4500.
Отвъд Балканите другите големи отвъдморски мисии на НАТО включват бомбена кампания в Либия през 2011 г.
Нито една страна не е напускала НАТО след присъединяването си, макар че Франция прекарва близо 43 г. извън военната командна структура, след като тогавашният президент Шарл дьо Гол се изтегля през 1966 г., оплаквайки се от американска доминация.
Решението, при което НАТО мести щабквартирата си от Париж в Брюксел, е променено едва при бившия президент Никола Саркози през 2009 г.
Въпреки това Франция понякога има обтегнати отношения със страни от НАТО. През 2019 г. президентът Еманюел Макрон обвини Алианса в "мозъчна смърт".
По-късно Макрон заяви, че руската инвазия в Украйна е събудила НАТО с "най-лошия електрошок". /БНР/
