Красив параклис вече привлича посетители
Много са святите места по българските земи. Едно от тях се намира високо над гърменското село Дъбница, в местността Свети Архангел Михаил. Някога тук е имало не една, а две църкви с името на светеца. Векове по-късно върху основите на първата била построена втора църква, чиито останки и сега се виждат. Така някогашните люде дали заръка – това свято място никога да не остава без Божи храм.
Посланието, оставено от предците, вярно са разчели неколцина будни дъбничани – родолюбиви българи и добри християни. Крайно време било тук да се изгради параклис! Знаели, че трябва да вложат много труд и средства, но се заели.
Първата копка направил лично Неврокопският митрополит Серафим. И така, запустялото църковно място се превърнало в строителна площадка. Всичко било трудно – и качването на материалите по стария римски път, и подравняването на терена, и заличаването на иманярските следи…, но нищо не могло да ги разколебае. Приятели се притекли на помощ, дарения започнали да пристигат… Радвала ги и съпричастността на мюсюлмани, с които винаги са живели в разбирателство.
Днес, след двегодишен упорит труд, резултатът е налице. Параклисът „Свети Архангел Михаил“ удивлява с красотата и изяществото си всеки, който го види. Силно впечатление прави и с архитектурата, и с иконостаса, и със стенописите си…
Възхитен от фината дърворезба, човек неволно си спомня за описанието, което писателят Димитър Талев прави на сътвореното от неговия герой Рафе Клинче. Същата прецизност и изящество! Автор на тази бродерия от дърво е Янка Петачка – Айкова от село Полена. Неин помощник е бил дърводелецът Ахмед Махмуд от Дъбница.
Със сърце и душа е работила и художничката Михаела Михова – Даскалова от Гоце Делчев. Под нейната четка библейските сюжети оживяват, светците въздействат с духовната си сила. Заслуга за сътвореното има и помощникът на художничката Марин Маринов.
Желанието на хората, заели се с това богоугодно дело, е било да създадат най-добри условия за посетителите на святото място. Затова построили в съседство три беседки, създали и помещение с всичко необходимо за престой в студено и дъждовно време. Фантазия и сръчност вложили и при вертикалната планировка на двора. Вниманието привличат красив водоскок, майсторски иззидана чешма с два „орела, кацнали на нея“, създаден по специална технология огромен „пън“. Растителният свят също е интересен. Недалече от запазената дъбова горичка се кипрят кипариси, плачеща върба, магнолия… Разноцветни теменужки се усмихват на слънцето.
Дошъл дотук, човек може да види и зидове от някогашни крепостни стени. На това място в римско време е имало град, чието водохранилище е запазено до днес. Строителите на параклиса са го направили достъпно за посетители. В единия му ъгъл има аязмо, чиято вода, пресъхнала отдавна, се появила след трасиране на пътя, който минава наблизо. Впрочем, грижи са положени за целия път от селото до параклиса. По него са направени отбивки за разминаване, прокопан е дренажен канал, оформен е паркинг за около 20 коли.
Макар че всичко вече е направено, инициативните и трудолюбиви мъже не спират да правят още и още подобрения. Имат идея за детска площадка, продължават да разкрасяват водоскока. След време сигурно и камбана върху пилони ще поставят… Ще стане, защото за тях няма невъзможни неща!
