Той разказва за образованието и бита на българина
Някога в родопското село Ковачевица живеели будни люде. Имали си килийно училище към голямата и богата църква „Свети Николай“. По-късно в селото било открито едно от първите светски училища по българските земи. Днес то е превърнато в музей.
До края на 50-те години на миналия век, когато и в това село започнала колективизацията, тук живеели около 3 500 души. Училището трудно събирало всички деца от 1. до 7. клас.
83-годишната Гълъбица Жуглева разказва, че в тяхната паралелка са били 80 ученици. И днес възрастната жена обича да седи в музея и да отговаря на въпросите, които посетителите й задават.
Музейната сбирка се състои от многобройни и добре запазени експонати. Ето ги някогашните дървени чинове, мастилниците и перодръжките до тях. Запазени са и ученически чанти, дори и прилежно изписани тетрадки.
В автентичния си вид е и някогашната дирекция. Върху масивно бюро могат да се видят едновремешна пишеща машина и телефон „на преклонна възраст“.
Богатата училищна колекция се допълва от ценна етнографска сбирка. В някои от бившите ученически стаи са изложени предмети от бита. Показано е всичко, което е служело в домакинството – като се започне от масата паралия и дървената бебешка люлка и се стигне до тъкачния стан.
В друга стая са показани пушки и други оръжия, използвани от местните революционери.
Училището, носещо името на тукашния даскал Йордже Димитров, днес служи и за картинна галерия. Между художниците, които излагат тук своите творби, е и Алисия Санча – внучка на писателя академик Людмил Стоянов, най-видния син на Ковачевица.
