Животът на една банскалийка, преплетен с Вапцаров вече безброй години

Снимка: Infomreja.bg

Вече сме разказвали за нея, но тя е лице с различни форми - все усмихнати и добри. Лице, посветено на Никола Вапцаров. Незнайно от кога тя работи в музея на Никола Вапцаров в родното му Банско. Знае повече от учените литературоведи от БАН. Нея я познават всички, защото косата ѝ е руса, а сърцето ѝ топло. Тя чуватва Вапцаров като свое второ Аз и едновременно с това го боготвори. Най-отдадените хора, са най-истинските хора. Такава е и Гълъбица Тодева. Разказ за МОЯ НИКОЛА ВАПЦАРОВ-108 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО:

Последният рожден ден на Никола Вапцаров ме връща далече назад, във времето на моето детство...Настъпи ли месец декември в Банско започват рецитали, викторини, състезания в училище. Най-добрите продължават напред и нагоре. От това време са моите спомени на сцената с участници самодейци или професионалисти от Държавните театри...с нас е Вапцаров. В детския ученически кръжок "Млад творец" с нас е Вапцаров...Гимназиалният проучвателски отряд "По стъпките на Вапцаров" ни води до всички краища на страната, където е пребивавал поета, до всички негови съвременници, с които е общувал. Радиовъзелът в училище "Никола Вапцаров" в Банско беше трибуна на обичащи го и желаещи да знаят повече за патрона...За добрия старт на любовта ми към поета дължа благодарност на моята преподавателка по литература Митка Черганова, един от най-добрите Вапцароведи у нас, на която никога няма да мога да й се издължа... А темата за канидатстудентския ми изпит по български език и литература в Софийския университет беше "Традиции и новаторство в поезията на Никола Вапцаров"...Съдба или случайност, много години от живота ми съм заедно с Никола Вапцаров...Хубаво е да боравиш с такава материя, културно-историческото наследство...

Защо толкова близко до себе си съм поставила Никола Вапцаров? Навярно защото имам слабост към добротата, към хуманността, към поезията...,а какво е тя-поезията, с римата и нейния ритъм? Не я ли усещаме още в майчината утроба с Ритъма на майчиното сърце? Защо я търсиме в Люлчината песен на майката, за да я продължим след това в магията на Танца. А какво е танцът без вълшебството на Словото... Навярно всичко това го притежават великите творци, за които обич и човечност са несъизмерими с измеренията на времето-минало, настояще и бъдеще. Те са вечни, като Земята ни...Лесно е да обичаш личности като Вапцаров. Толкова велик и толкова земен. Четеш го и разбираш ординерността му и си щастлив, че се докосваш до него. Поставяш го на пиетдестал и същевременно отново го чувстваш близък като най-добър приятел, който ти помага в трудни моменти...на който доверяваш свидни и съкровени тайни...или горчиви истини...Близък и същевременно дистанциран...Не мога да си позволя да застана редом до него...знам, че съм една микроскопична частица от същия свят, в който живеем заедно...Но ми е нужен, както ми е нужно всеки ден утрото, носещо ми надежда, вяра и любов!

От детството ми, през целия ми живот до днес, а и след това... Кой е за мен Н. Вапцаров? Познатият със зрялото творчество или непознатият Вапцаров с ранните стихове за роден край, роден дом и майка, най-свидните и мили на сърцето, със спомен от детството с „песни прозвънили в душата!“ Къде си бащин дом, къде си рай долино, където аз прекарах мойте младини. Къде сте, вий другари и китна ти, градино, там дето аз прекарах най-хубавите дни? Ни в съне грях, ни сянка от измама. От буря не останал ек. И сякаш всичко-близен и далек. Се слива в мене с образа на мама. Ний тръгнахме. Огасваше денят. Прегърнах мама. В белите коси целунах я и казах й „Прости!“ А тя едва продума „Добър път!“ Майката и семейството...Роден в Банско, в пределите на Отечество българско. Роден българин и написал гениалните си стихове на родния български език.

Кой казва, че Вапцаров не е българин? Има ли някъде поет, написал стиховете си най-напред на чужд език /визирам българския/, та после да му ги превеждат на роден език???? Нелепи твърдения на чужди интереси, на чужди политики...Такова беше мнението по този въпрос на познатата на всички негова майка Елена Вапцарова, запомнена с мъдростта си и безспорния респект, предизвикващ почитта в хората при появата й на публични места...Тържество за рожден ден на поета в голям читалищен салон...При влизането на майката всички стават на крак и бурно я аплодират...в началото и след това , след трогателния, интересен разказ...

На 7. декември 1909 година на Елена Везьова и Иван Проданичин от Банско се ражда отроче от мъжки пол. Наречен е на дядото по бащина линия - Никола. По-късно, след настаняването на семейството в къщата, с Вапцарницата /бояджийница за текстил и прежда на дядо Никола/, намираща се на стария централен площад, всички вече ги наричат Вапцаровите. Години по-късно, на същата дата, при едно от големите юбилейни тържества майката в унес многократно ще мълви "Слънчев Никола-слънчев рожден ден!". Сред мрачните, неприветливи дни на декември, на 7. Слънцето винаги щедро погалва бронзовата фигура на поета и неговия дом в родно Банско! За този Слънчев Никола не можах да забравя и до днес. Не съм престанала да му се възхищавам и да го обичам... Познавате ли стиховете му, писани под влияние на неговия кумир Пейо Яворов? Различни теми търсят израз в словото му. Иска му се да сподели с някой, за хубостта на момичето от село, от хармана. Въпреки мизерния живот, подложил на изнурителен труд младите, хубостта на девойката разцъфтява и тя се превръща в мома за чудо и приказ. И какво по-подходящо име да й сложи! Диляна разбира се! Диляно магеснице, болест в селото- набулки чернило и млади жени, Диляно магеснице, зло си над злото- подбивка на всичките селски моми Ей Богу сеир починете по жетва, коне ще подкара:, разкърши ще стан. Жените заредят щат клетва след клетва, мъжете забравят и труд и харман. Седенки? Седенки без нея не стават. Момите се сбират в селото поред. Но щом кат Диляна забравят да канят, момците не стъпват от прага напред. Диляно, Диляно! Раздори сал сееш. Магия ще правят на тебе моми. Тя тръсне си къдрите и само се смее: „Магия магесница – кай не лови!“ Чели ли сте писмата му до любимата? Те не са просто писма. Те са галеща музика за сетивата. Те са докосната струна в съзвучие с хармонията на поетовата душевност. „Мила Бойя! Отвънка е звездна нощ. Сигурно сега в полето има много аромат, много злак и младост.... ... Искам щастието ни да бъде опустошително като пожар...Искам мигновения! Помисли за любовта на Лаура и Петрарка, Колко щастлива и нещастна е била тази любов! Помисли за Едгар По и Нели, помисли за Лора и Яворов. Така искам аз, Бойя. Ще вървиш ли подире ми? Ще вървиш ли, Бойя, или се плашиш? Вярвай ми и никога няма да се разкайваш. А любовта, Бойя, не може да се анализира... не може да се разбере, тя се чувствува! Ето цялото ми същество е изпълнено с някакви ефирни вълни. Леко ми е. Струва ми се- да разперя ръце, ще литна. Може би това е проекция на моето въображение, но горе чувствувам, че душите ни се сливат със симфонията на красотата, обкръжени с ореола на безброй светлини. Целувам те тихо, за да не прокудя усмивката ти- Кольо. 1933 г. Кочериново“ Любовта на Лаура и Петрарка, на Нели и Едгар По, на Лора и Яворов! Едва ли посвещенията на тези велики творци са по-силни от лиричния шепот на Вапцаров! „Мила, Бойя! Мое внезапно щастие! Моя песен прозвънила в душата ми!...“ Моят Вапцаров... Като бистър ручей утоляващ жаждата ми за живот, като мъдър съветник, помогнал да разбера по-добре света, като подадена приятелска ръка, за да се вдигна и да продължа живота си, след смазващия пореден удар на съдбата...

Велик Никола Вапцаров, с великата му майка Елена Вапцарова. Няма по-страшно наказание за една майка, да дочака смъртта на своя син, да остане жива след него...и да разказва спомени...Тук беше отговора на въпроса ми "Защо, Господи ми взе детето? А как да живея без него?" Та той е бил с мен през цялото време...И сега е с мен моя син Георги... За Любовта между нас няма граници на измеренията ...Любовта е Тук на Земята и Там в нашите сънища... в синевата на простора, които възпя Вапцаров. Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенинн. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида. Тези песни ни остави Вапцаров. Песни, прозвънили в душата на всички ! Навярно по същия начин се е почувствал и друг един голям български поет! Преди доста години след разглеждането на музея в Банско спонтанно написа в една от книгите за впечатления: "В душата ми погребан за мен си свята памет. Освен поклон пред тебе, аз друга дума нямам!" Дамян Дамянов.

Честит рожден ден, поете!

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xa