Д-р Ирина Йовчева създава там НЧ „Пробуждане 2021“ и се опитва да възражда родното си място
Денят на християнското семейство, който води началото си от незапомнени времена, бе отбелязан от някои от малкото жители, останали в това древно село - Шипочано, Кюстендилско.
За с. Шипочано, за което се носят легенди и предания /от Рилската Света обител/, още от времето на цар Иван Шишман и Крали Марко, може да се споделят хубави неща не само за неговата плодородна земя и трудолюбивите му хора, но и за историческото му минало.
Прочути са шипоченските череши не само в България, но и в чужбина. А развалините от старинната крепост и манастирската черква, които са кацнали на хълма на Конявската планина, говорят още за опожаряването на селото през турското робство.
А за големите дялани камъни там легендите разказват, че върху тях е отпечатана стъпка на коня на Крали Марко Страховити.
Селото в тази плодородна Кюстендилска долина носи името от шипката, която в изобилие я има и до днес. Обезлюдяването през годините на този китен Кюстендилски край е причиина д-р Ирина Йовчева – университетски преподавател по икономика, да създаде НЧ „Пробуждане 2021“ и да възроди родното си място.
Какво по-хубаво от това? Дело, достойно за възраждане, за пробуждане и да бъде последвано и от други българи. И този процес вече върви и се случва не само тук, а и на други места в България, където българите от чужбина се завръщат.
И след учредяването на читалището се започва работа, без да се губи време. Д-р Ирина Йовчева след празника на шипката, вчера организира празник и за Деня на християнското семейство с лектор Станил Грозев, също с корени от Кюстендилския край.
Бяха припомнени събития как още от 715 г. в храмове и църкви се създава идеята за християнското семейство и се разказа пред присъстващите как Ана се молила на Бог, ако ѝ даде рожба, тя ще я посвети на Бога в името на хората. И чудото се случва, на Ана и Йоаким им се ражда дъщеря Мария, която е бъдещата майка на Спасителя – Исус Христос.
От 1929 г. в една малка свята църква започва тържественото празнуване на християнското семейство. Д-р Ирина Йовчева след като запозна с историческите факти за християнското семейство, прочете стихчета на деца, посветени на този свят празник, който крепи българските традиции. Тя подари на присъстващите по една детска творба.
Ето как децата изразяват почитта си към семейството: ”Мама питка меси днес, тати носи блага вест - светъл празник е голям, никой днес не ще е сам. Цялото семейство се събира у дома, усмивки греят върху нашите лица, с любов са ни изпълнени сърцата – и радост най-голяма за децата”. Това стихотворение е написано от 7-годишния първокласник Емилиян Стойнов от ОУ „В. Левски” - Пловдив.
А Станислава Тодорова от седми клас от СУ „Черноризец Храбър“ - също от Пловдив, казва в своето стихотворение: „В нашта къща сме събрани, само добри християни. От стената иконата бди и за нашите стъпки следи. С нетърпение ще чакам аз да се съберем роднините у нас. Щастливо празникът да мине, ще помним хубавите мигове с години”.
Даде се дума на гостите на тържеството за разискване, след което заедно в хор присъстващите декламираха неувяхващото стихотворение на Ран Босилек „Бяла спретната къщурка с две липи отпред, тука майчина милувка сетих най-напред. Тука под липите стари не веднъж играх, тука с весели другари скачах и се смях. Къщичке на дните златни, дом свиден и мил и за царските палати не бих те сменил...”.
Тържеството завърши с почерпка, приготвена от възрастните жени на Шипочано. Имаше зелници, баници, качамак с пръжки, сладкиши и вино, разбира се, което символизира христовата кръв. Най-важна беше питката, за която се говори от миналото, каквато майката на Мария е омесила и с нея е почерпила, че Бог е изпълнил молитвите ѝ.
Нека не забравяме, че семейството е най-важната обществена единица, където винаги можете да бъдете разбрани, да бъдете подкрепяни, да бъдете обичани и винаги да получите подкрепа - морална, хуманна и каква ли още не...!
