6 май наближава...
В навечерието на Деня на храбростта бяха показани част от униформите и въоръжението на българската армия и исторически реплики на бойните знамена, покрити с неувяхваща слава, в Благоевград.
В тържественото представяне участват реконструктори от Сдружение „14-ти пехотен Македонски полк“ – Благоевград и регионалните клубове на Национално дружество „Традиция“– Благоевград.
Кметът на Благоевград – Методи Байкушев, пожела на всички участници и зрители здраве, несломим дух и воля.
Той бе награден с плакет и грамота от бригадния командир на Трето бригадно командване.
Членовете на дружествата също получиха отличия.
Вчера с уроци по родолюбие ученици от благоевградски училища се върнаха назад във времето и се докоснаха до факти, облекла и оръжие от Априлското въстание.
В инициативата, организирана от РК „Традиция“, Регионален исторически музей – Благоевград с подкрепата на Община Благоевград, се включиха възпитаници на 9 учебни заведения от I до X клас.
Целта бе да се сформират патриотични ценности у децата и младежите.
При демонстрацията на оръжията бяха предприети всички необходими мерки за безопасност.
В уроците взеха участие V СУ „Георги Измирлиев“, СУ „Иван Вазов“, IX ОУ „Пейо Яворов“, III ОУ „Димитър Талев“, II „Димитър Благоев“, IV „Димчо Дебелянов“, СУИЧЕ "Св. Климент Охридски", ПМГ „Акад. С. Корольов“ и НХГ „Св. св. Кирил и Методий“.
В дефилето днес през РЕгионалния музей бяха показани:
Знамето на четата на Филип Тотю от 1867г.
Първото четническо трицветно знаме в българската история е знамето на четата на Филип Тотю от 1867г.
Знамето е изработено от единичен копринен плат с 3 ивици, разположени хоризонтално, с цветове: червен, бял и зелен, а в средата с боя е изрисуван изправен на дясно коронован лъв в щит с корона, отдясно наляво са изобразени военни символи - брадви, стрели, ножове, боздугани и копия, и надписи, изписани с боя: ''Свобода или смъртъ'', ''войвода Ф. Тотю''.
Четниците полагат клетва пред него и преминават р. Дунав при гр. Свищов на 15 май 1867г. Четата води сражения с турски части при село Върбовка. По време на Сръбско-турската война през юни 1876 г. знамето отново се развява. Филип Тотю предвожда доброволци от Кладово до българска територия.
Реконструкторите са облечени с униформи на Първата българска легия от 1862 г. Това е първообразът на бойното облекло на българската войска. Куртката е пряка заемка от унгарската хусарска униформа. По идея на Георги Раковски се налага цветовата комбинация от бяло и зелено, която се превръща в характерна за българските революционери през следващото десетилетие. Подобни вариации на униформата са използвани по време на Априлското въстание и от българските доброволци по време на Сръбско-турската война от 1876 г.
Втори бе блокът на въстаниците от героичния Април 1876 г., предвождан от знамето на копривщенските въстаници. Униформите са подобни на тези на българската легия на Георги Раковски. Въоръжението е предимно с капсулно и кремъчно огнестрелно оръжие и различни образци на хладно балканско оръжие. При въстаниците от Априлската епопея вече се утвръждава идеята за приближаване на характеристиките на бойното облекло, което постепенно го превръща в една от първите български униформи. Групата на априлските въстаници е предвождана от емблематичното знаме на Копривщенските въстаници. То е изработено от Евлампия Векилова, и е едно от главните знамена на Априлското въстание. То е изработено от двоен копринен плат със свещените думи „Свобода или смърт“ под който е извезан разгневен коронован лъв, стъпил върху полумесец. Под лъва са изписани думите „люби България, смърт или свобода“.
Преминаха реконструкори с униформите и въоръжението на българското опълчение от Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. Военното облекло на българското опълчение заляга в основата на първите официални униформи на Българската земска войска от 1879 г. Първите образци са в тъмнозелен цвят, който по-късно постепенно преминава в черен. Пагоните и петлиците са в червен цвят. Калпаците са от черна агнешка кожа. Декорирани са с осмоконечен православен кръст. Въоръжението на българското опълчение е представено от пушка „Шаспо“ с ятагановиден нож, пушка „Крънка“ и пушка „Бердан - 2“ с иглен байонет. Опълченците са предвождани от Самарското знаме. Първото българско официално бойно знаме. То е български боен флаг, национална светиня, един от най-важните военни символи на Българската армия. Създадено е от монахини от град Самара (Русия) и е дарено на Българското опълчение по време на неговото сформиране през 1877 г.. Единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“. Покрито с неувяхваща слава в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и др.
Дефилираха реконструктори с четнически униформи и оръжие от времето на Революционната борба на българите от Македония и Одринско от края на 19 и началото на 20 век. Въоръжението и облеклото са разнообразни и са съобразени с потребностите на партизанската и четническата борба. Огнестрелните и хладните оръжия покриват широк спектър от системи и калибри, дори и отпаднали за използване в модерните по това време армии кремъчни и капсулни пушки и пистолети. Четниците са предвождани от знамето на четата на генерал Цончев от Четническата акция на Върховния Македонски комитет от 1895 г. Знамето участва последователно в Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание от 1902 – 1903 г. В боевете при Разлог и Белица на 14, 15 и 18 септември 1903 г. се превръща в символ на себеотрицание, смелост и безрезервна любов към родината.
Знамето на охридските въстаници от Илинденско-Преображенското въстание е покрито с неувяхваща слава. Извезано е от охридските учителки Василка Размова, Константина Бояджиева, Славка Чакърова и Поликсена Мосинова. Ушито е от двоен червен копринен плат. На лицевата страна е изобразена девойка – персонификация на Македония, която държи в ръце меч и знаме с цветовете на българския национален флаг с надпис „Свобода или смърт“. До девойката стои разярен лъв, който тъпче османския флаг. В краката на девойката има счупени окови, оръжия и победени турски войници. Отстрани на композицията се четат надписите Македония и 2-ри окръг, 6-а околия. На гърба на знамето отново е изобразен разярения български лъв, около който са изписани безсмъртните стихове на Ботев от стихотворението „Хаджи Димитър“.
Знамето на 8-ми Стоиловски революционен окръг е изработено в навечерието на избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Участъковият войвода Дико Джелебов възлага на Петър Горов да го изработи. На знамето със златна боя са изписани стиховете на ботевото стихотворение „Хаджи Димитър“. Знамето участва на конгреса на Петрова нива, където е взето решение за избухване на въстанието в Одринско. То е едно от малкото оцелели знамена след погрома на Илинденско-Преображенското въстание.
Реконструктори бяха облечени в униформи на българската армия от Балканската война. Войниците са облечени в панталони и куртки с характерен землисто-кафяв цвят, изработени от здрав вълнен плат. На главата си носят фуражки с тъмносиня периферия и червена околожка и пагони, които означават принадлежността им към пехотата. Въоръжени са с пушка „Манлихер“ и боен нож. Знамето е на 14 пехотен Македонски полк. Полкът участва във войните за национално обединение от 1912 – 1918 г. и заключителния етап на втората световна война 1944 – 1945 г. и се покрива с неувяхваща слава в боевете при: Царево село, Станимир, Кочани, Градец, Райчани, Върбица, Доленци, Каменица, Габрово, Калиманско поле, Чеган, Удово, Висок камък, Фурка, Ени кьой, Джумая, Червените сипеи и много други.
Пред публиката преминаха няколко блока от представители на Македоно-Одринското опълчение, облечени в униформи на различните дружини. Новината за обявяването на Балканската война е посрещната с небивал ентусиазъм сред българското население. За много кратко време в мобилизационните пунктове на българската армия се явяват многократно надвишаващи планирания брой доброволци. С решение на българското правителство се създава обособен корпус към българската армия, който е съставен от българи, които не са граждани на Царство България. Уставната униформа наподобява тази на редовната армия като цвета на приборното сукно е зелен. Тъй като не достигат голям брой униформи, бойците от Македоно-одринското опълчение получават в повечето случаи само характерния за тази войскова част черен калпак със зелено дъно и кокарда, които са директна препратка към калпаците на Българското опълчение от Руско-Турската война. Македоно-Одринското опълчение е бойна единица, която се покрива с неувяхваща слава в боевете на Балканската и Междусъюзническата война. Първо пред вас преминава знамето на 11-та Серска дружинна на Македоно-Одринското опълчение. То се превръща в главното знаме на целия доброволчески корпус по време на Балканските войни. Създадена е в края на септември 1912 г. от доброволци от Серското, Драмското, Солунското и Воденското македонски братства. Знамето е дарено лично от царица Елеонора и е направено по проект на професор Иван Мърквичка. Изработено е от копринен плат с две лица. За задната страна е изобразен българския национален трикольор. На лицевата страна във вътрешността на бял кръст е изобразена иконата на българските просветители св. Св. Кирил и Методий. В четирита ъгъла са разположени кръгли медальони с изовражения на вензела на царицата, разярен лъв, православен кръст и монограмът на Македоно-Одринското опълчение. Имена на славата: Узун Химитлер, Балкан Тореси, Кота 768, Мерхамлъ, Картал, Гюмурджина, Фере, Кешан, Ангиста, Каменица, Емирица, Султан тепе, Повиен камък, Пашаджиково, връх Говедар и др.
Последваха възстановчиците със знамето на 1-а Дебърска дружина. Тя е създадена само 2 часа след обявяването на мобилизацията на 17 септември 1912 г. Личният и състав е от 1200 доброволци от Дебърско, Галичко и Реканско в Западна Македония под командването на подполковник Стефан Николов. Лицевата страна на знамето е с изображение на българският национален трицвет с разположен по средата православен кръст, стъпил върху полумесец. Около кръста е изписано името на дружината. Обратната страна е изцяло зелена с извезан със сърма коронован лъв, стъпил върху две лаврови клонки. Над него се чете надписът „С нами Богъ“. Имена на славата: Кадъ кьой, Малгара, Булаир, Шаркьой, Одрин, Брегалница, връх Повиен, Орлов камък, Костадинци и много други.
2-а Скопска дружина е създадена в края на септември 1912 г. и е попълнена с доброволци от Скопско, Кривопаланешко, Кратовско и Кумановско. Общата численост на дружината е от 1079 души под командването на подпоручик Иван Минков. Знамето е изработено от двоен червен копринен плат. В средата на лицевата страна е извезан осмоконечен кръст с надпис „Боже, пази Македония!“. В средата на обратната страна е изобразен коронован лъв с надпис „Свобода или смърт“. Имена на славата: Малгара, Фере, Дедеагач, Шаркьой, Индже Борун, Каменица, Повиен, Драмча и други.
3-а Солунска дружина е съставена от доброволци от Солунско, Драмско, Щипско, Кукушко и Серско. Бойното знаме на дружината е връчено на 4 октомври 1912 г. в София. То е изработено от Злата Думбалакова, сестра на командира на Солунската дружина ротмистър Димитър Думбалаков. Ушито е от двоен копринен плат. Бродирано е със сърма и разноцветни копринени конци. В средата на лицевата му страна са извезани образите на Св. Св. Кирил и Методий. Над тях с жълта сърма е бродиран съкратен надпис „СВ. КИРИЛ. СВ. МЕТОДИЙ.”. Фигурите на светците са заобиколени с жълт сърмен галун, който оформя икона под формата на правоъгълник. В горния край на плата във вид на дъга е поместен текстът: „ТОЗЪ КОЙТО ПАДНЕ ВЪ БОЙ” а в долния му край – „ТОЙ НЕ УМИРА”. Имена на славата: Малгара, Щерна, Мерефте, Хайдарлъ, Булаир, Шаркьой, Кочан, Калиманци, Дулица, Каменица, Говедарник, Повиен…
4-а Битолска дружина на Македоно-Одринското опълчение е създадена в София в края на септември 1912 г. от доброволци от Битолско, Серско, Прилепско и Тетовско с командир капитан Владимир Каназирев. Знамето е изработено от двоен копринен плат. Лицевата му част е с обърнат български трицвет с надпис „Битолска опълченска дружина“ на обратната страна е изобразен изправен коронован лъв, стъпил върху счупен полумесец. Имена на славата: Фере, Софлу, Шаркьой, Емирица, Лопен, Парадли, река Каменица, връх Повиен…
5-а Одринска дружина на Македоно-Одринското опълчение е сформирана от доброволци от Одринско, Разложко, Горноджумайско и Петричко. Командир на дружината е подполковник Антон Пчеларов. Знамето е изработено от двоен червен копринен плат. В средата на лицевата страна е избродиран надписът: „Одринска опълченска дружина“. На обратната страна е поставен коронован лъв, стъпил върху османския полумесец. Около лъва са изписани имената на градовете, от които са опълченците. Имена на славата: Саранлъ, Фере, Софлу, Дедеагач, Тека, Булгаркьой, Шаркьой, Емирица, Лопен, Повиен и Каменица.
9-а Велешка дружина е формирана в началото на октомври 1912 г. в Русе. Бойното знаме на дружината е изработено от Димитър Салабашев от Лозенград. Изработено е от двоен червен плат. На лицевата страна е изобразен изправен коронован лъв, стъпил върху османския полумесец и звезда. Над него се чете надпис: „Свобода за Македония и Одринско“. На задната страна на знамето е разположен надпис „Долно тракийски легион“. Имена на славата: Балкан Тореси, Узунхимитлер, Гюмурджина, Фере, Кешан, Каменица, Повиен, Драмча, Брегалница, Орлов камък, Чатал чешме и др.
Поредният блок бе от възстановчици, които са облечени в български военни униформи от времето на Първата световна война. Въоръжени са с пушка Манлихер М 95 – прославила българския боен дух по бойните полета от Дойран и Охрид до Добруджа. Предвожда ги знамето на бойното знаме на 34-ти пехотен Троянски полк. Този боен флаг участва в обсадата на Одринската крепост, при атаката на Чаталджанската позиция и още няколко значими сражения на Балканската война. В огъня на Междусъюзническата война се покрива с неувяхваща слава в битките срещу сръбските и гръцки войски. По време на Първата световна война участва в разгрома на сръбската армия и освобождаването на Македония. По време на величествената Дойранска епопея то е символ на българското мъжество и героизъм. Знамето участва и в заключителната част на Втората световна война в боевете по време на Косовската и Нишката настъпателни операции.
