ЮЗУ като "Титаник": Дебели портмонета на потъващия кораб

Снимка: Infomreja.bg

Позицията на преподаватели и студенти, както и на министър Вълчев

Новината, че ректорът на Югозападния университетр проф. Борислав Юруков, взима над 16 000 лв. заплата на месец е новост и за министъра на образованието.

След справка с данните в КПКОНПИ, се оказва, че Юруков е ректорът с най-голямо възнаграждение сред колегите си в страната на фона за буквално западащ ВУЗ и липса на студенти в него – твърдение, подкрепяно от самите преподаватели.

Припомняме, че главният прокурор Иван Гешев стана докторант в Правно-историческия факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, както информира „Струма“.

Научен ръководител на главния прокурор, който е зачислен в самостоятелна форма на обучение, е деканът на факултета доц. д-р Николай Марин, преподавател в катедра „Международно право и международни отношения“.

Възпитаник на ЮЗУ е и един от заместниците на Гешев.

Десислава Пиронева е завършила Юридическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски” през 2003 г. и е правоспособен юрист от 14.10.2003 г.

На 11.11.2019 година Гешев като главен прокурор на ВКП присъства на Национална научно-практическа конференция на тема „Системно-структурни подходи за подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България“ в Университетския център „Бачиново“.

Справката на КПКОНПИ показва, че ректорът на Югозападния университет в Благоевград е спестил 302 858 лв. от заплати, към тях се прибавят и 74 британски лири – всички средства се съхраняват в български банки. Ректорът на ЮЗУ дължи обаче на банка 563 454 лв. – заем взет като ипотечен кредит, и овърдрафт за 4000 лв.

Съпругата на ректора – д-р Христина Юрукова, стоматолог с дългогодишна практика, също има спестявания, но по-малко от съпруга си. Тя е успяла да вложи в банките 29013 лв. и още 135 000 лв., спестени от заплати, тоест общо 164013 лв. заделени пари.

Погасяването на заема на ректора, както и влоговете в банките, се попълват от месечната му заплата от 18 798, 66 лв. или 225 584 лв. годишно, както е декларирал пред Сметната палата.

В справката се вижда още, че нито ректорът, нито съпругата му са собственици на автомобил или земи.

Заместникът на проф. Юруков – Николай Тахов, за разлика от шефа си, кара лек автомобил „БМВ Е79“, закупен през 2019 г. за 6300 лв.

Тахов получава заплата от 7345,25 лв.

Декларациите за 2017 и 2018 година показват още, че проф. Юруков се радва на увеличение на заплатата си всяка година.

През 2018, например, тя е била 13 292.25 лв., но тогава и спестяванията му са били 272 524 лв.

В допълнение, като представителни разходи Академичния съвет на ЮЗУ е гласувал в началото на 2020 г. 150 000 лв., с които ректорът може да разполага при приеми на лица в университета, както и посещения на самия ректор извън ВУЗ-а.

За сравнение:

Друг ректор – този на НМА "Проф. П. Владигеров", е декларирал, че получава месечна заплата от 4 351,75 лв.

Димитър Цанев има и спестявания основно в долари и евро, които възлизат на 188 571 лв. – всички, спестени от заплата и съхранявани в български банки.

Цанев е собственик на апартамент в София с площ 81 кв. м, а съпругата му Антонина Неделчева – Цанева има къща с двор в столицата. И двата имота са придобити като дарение.

И този ръководител на университет не е декларирал, че притежава кола, нито земи.

За разлика от управляващите ВУЗ-овете в страната, министър-председателят и президентът са далеч по-скромни по отношение на месечните им заплати.

Румен Радев и съпругата му Десислава не притежават семеен автомобил, но спестяванията им общо са за 57 500 лв., от които само 2000 – притежание на първата дама.

Радев е направил и влог в пенсионен фонд от 5 190 лв.

Неговата заплата е 11 317,50 лв. месечно или 135 810 лв. на година, а на съпругата му – 1006,50 лв. на месец.

Премиерът Борисов получава далеч по-малко заплата от президента. Борисов разполага с 7 650,75 лв. на месец. Той е успял за спести от заплатите си 312 886 лв., съхранявани в български банки. Въпреки това премиерът не е инвестирал в кола или имоти.

Темата с ректорската заплата, която е по-голяма и от тази на министъра, коментира пред бТВ самият Красимир Вълчев.

„Още в началото на 90-те години на миналия век е избран един краен модел на академично самоуправление, при който ректорът се избира вътре от академичната общност – ректорът трябва да държи преподавателите отговорни, съответно те трябва да държат него отговорен… В крайна сметка често се получава дефицит на лична отговорност, едно капсулиране на висшите училища. Тези възнаграждения на ректорите са изцяло функция на академичната автономия, функция са на това колко взима един професор в съответното учебно заведение, но и функция на чувството за благоприличие на съответните ректори. Нямахме единни правила досега. Това са възнаграждения, гласувани на академичните съвети или на базата на вътрешните правила за сформиране на работната заплата. С последните промени в Закона за висшето образование се опитахме да сменим тази философия като сме част от „правилата“ на университета“, каза в „Тази сутрин“ министърът на образованието.

Досега не е имало регулация на заплатите на ректорите, но министърът е предложил нова наредба за обществено обсъждане, с която ще бъдат регулирани ректорските заплати и ще зависят от „изпълнението на стратегическите цели и задачи“.

След влизането в сила на тази наредба, която вероятно ще бъде гласувана следващата седмица ректорът на Югозападния университет няма да взима по-висока заплата от този на СУ, допълни министърът.

Оказва се, че високите заплати на ректорите са ефект от пълната автономия на всеки университет, а парите са за сметка на ВУЗ-овете, които се финансират от държавните субсидии и студентските такси.

Министър Вълчев сподели, че годишно печели 60 000 лв. от заплата или по 5000 лв. месечно.

Вълчев каза, че е бил наясно с „проблеми“ в ЮЗУ и не е знаел, че заплата на ректора е била в този размер. Във ВУЗ-а са правени одити и са открити различни нарушения, сред които и „деформация в дизайна на заплащане на ректорите“, както и начисляване на процент прослужено време.

Възнаграждението е част от правилата за вътрешно гласуване в университета, а заплатата се „разписва“ от председателя на Академични съвет – съответно проф. Мирчев, който коментира, че такива действия не е извършвал.

Министърът обсъди и темата с избора на ректора на ЮЗУ или по-точно легитимността на избора.

„Това не е вярно. Ние сме давали становище, според което Нормативната уредба, действаща тогава, позволяваше той да бъде избран. Към днешна дата от февруари 2020 е въведено ограничението, че лица над 65 години не могат да са на този пост“, каза министърът.

„Подобна заплата не е целесъобразна, но е законосъобразна“, допълни Вълчев.

Част от информация за заплахи от страна на ректора към преподаватели е позната на министъра.

Автономията във ВУЗ-овете е довела до деформации, но е въведена през 90-те заради страх, че ще възцари тоталитарно управление в университетите.

А относно разликата между заплатите на учителите и тези на академичните преподаватели, министърът каза, че това отново е част от автономността.

„Това възнаграждение не е справедливо“, заключи министърът с обещание, че следващата седмица наредба ще „ореже“ хилядите на Юруков.

Студенти също пожелаха да изразят позицията си пред ИНФОМРЕЖА по темата с ректорската заплата, но се страхуват да застанат с имената и лицата си, защото все още следват в ЮЗУ като бакалаври.

„Студентските такси се увеличават, а се оказа, че те са частта, която формира заплата на проф. Юруков. И сега аз искам да зная дали човекът, който виждам само на откриването на учебната година в ЮЗУ, знае, че издръжката ми за 4 години бакалавър е над 50 000 лв. – за такси, квартира, разходи?! Е, това не съм само аз, но моите уши и тези на колегите ми са чули за таблетите – подарък на определени преподаватели преди избор на ректор, за бонуси, за конкурси за придобиване на академична степен и за това, че външната облицовка с плочки пред ЮЗУ продължава вече година…“.

Според студента има страх в преподавателите и деканите да изкажат мнението си пред ръководството, което е изцяло затворено за диалог, а основната база, на която се подчиняват всички решения, е авторитаризмът.

Декани са гласували на предните избори за Юруков отново заради оказан натиск, сподели член на студентската квота към Общото събрание.

„Причината 90% от нас да избираме ЮЗУ не е качеството на образование, въпреки добрите специалисти, които работят тук. В Благоевград студентите пристигат заради „по-близо“ и много по-лесния начин за придобиване на каквато и да е диплома. Да, това е факт, който всеки знае, щом на дневен ред не стоят присъствията на студентите в кабинетите. Ако един курс се състои от 5 души – то значи приемът наистина е критичен! Ние по толкова ходим на лекции“, споделя възпитаникът, който е на прага на дипломирането си.

В заключение част от будните студенти споделят, че все повече са кандидатите над 40 години, които се записват да учат именно заради бързото и лесно придобиване на диплома, а от друга страна ролята на Студентския съвет начело с председателя Али Мисанков е „тотално неактивен“ и зависим от ректора.

ИНФОМРЕЖА се свърза и с един от кандидатите за ректорския пост на изминалите избори – проф. д-р Антони Стоилов, който изпълняваше един мандат в длъжността на зам.-ректор по образователните дейности в екипа на първия мандат на Юруков.

Проф. Стоилов бе единственият от кандидатите, който откликна на нашите въпроси.

Как се оформя месечната заплата на един ректор, на каква нормативна база и кой гласува това решение? Защо досега е тайна заплатата на лице, заемащо висша публична длъжност?

Не съм заемал длъжността ректор и не ми е известен начинът, по който се оформя размерът на заплатата, която получава заемащият тази длъжност. По време на четиригодишния ми заместник-ректорски мандат точка с такова съдържание не е включвана в дневния ред и затова не е обсъждана на ректорски и академически съвети, не е включвана такава точка и в заседанията на провежданите годишни общи събрания на университета. Вероятно въпросът е решен във вътрешните правила за организиране на работната заплата в ЮЗУ „Неофит Рилски“, но достъп до този документ, дори и в битността ми на заместник-ректор, ми е отказван.

Един единствен път на господин ректора поставих в писмен вид въпрос, звързан с работната заплата – защо не се осигурява нормален достъп на работещите в университета до фишовете им за работна заплата. Известно е на работещите в университета, че всеки преподавател и служител в него има право да получи месечния си фиш от първо до пето число на месеца. Нито преди това, нито след това. За минал месец – отговорът също е не. Абсурдно е това изискване, тъй като по време на отпуск никой не е на работа, въпросните дни може да се комбинират със събота и неделя плюс официални почовни дни поради национални празници и т.н. Господин ректорът ме попита защо задавам такива въпроси в писмен вид. Не съм усетил да е настъпила промяна в начина на получаване на фишовете за работната заплата след този разговор, а доколкото ми е известно, не толкова право на работника, колкото задължение на работодателя е този фиш да бъде връчен лично. И с подпис от връчващия и получаващия.

Вие като зам.-ректор получавали ли сте подобно възнаграждение?

Не, разбира се. За заместник-ректорската си длъжност получавах хиляда лева над длъжността си на преподавател, която и тогава, и сега, е професор доктор. За работно време от осем сутринта до осем вечерта и без годишен отпуск през лятото заради кандидатстудентската кампания. Май само последното лято ползвах десетина дена.

Защо според Вас именно ректорът на ЮЗУ е „най-нуждаещия“ се от подобна заплата за разлика от колегите си в Алма матер в София, ПУ, ВТУ, Медицинска академия, например?

Нямам отговор. Вероятно правилата за организиране на работната заплата го позволяват. Друг е въпросът доколко истинският академизъм може да позволи такъв подход при формирането на работна заплата на управленец. Примерът със заплатата на ректора на СУ „Климент Охридски“ е красноречив. По правило подобни аномалии съществуват в среда на липсващ академизъм.

Какви са проблемите в ЮЗУ – като материална база, брой студенти?

Като заместник-ректор имах възможност да посетя и други държавни университети. Като битова среда, т.е. семинарни зали, стоим добре, но по отношение на оборудването им с техника за осъществяване на съвременен научно-образователен процес изоставаме дори от редица училища - и в региона, и в страната. Наши студенти, които придобиват учителска правоспособност, провеждат стажовете си в училище. Там на доста от тях се налага да работят с интерактивни дъски, които дори в училищата вече се приемат за отживелица. Ние обаче в университета, с изключение на един факултет, нямахме такива. По мое предложение ректорът разпореди да се монтира по една за всеки факултет през последната година от мандата, т.е. преди изборите за ректор, но сега пък на дневен ред идва въпросът за обучаването на преподавателите да работят с тях. За по-съвременна техника за преподаване, каквато например видях в Русенския университет, не желая дори да говоря. Факт е обаче, че често се налага служители и преподаватели сами да купуват консумативи за работа, за да изпълнят качествено служебните си задължения – най-често маркери, хартия. Поставял съм въпроса, отговорът винаги е бил, че тече търг за снабдяване на университета с такива консумативи. Отсъствието на тоалетна хартия и други санитарни материали в нула-нула помещенията не коментирам, обидно е.     

Защо броят на студентите в университета рязко намалява според Вас?

Процесът се наблюдава във всички университети в страната, не само в ЮЗУ „Неофит Рилски“. До голяма степен се дължи и на „изтичането“ на желаещи да учат в чужбина. От друга страна най-силната реклама/антиреклама на университета я правят завършващите конкретния университет. Така че в много висока степен как ще бъде представян нашият университет в очите на бъдещите кандидати, зависи от отношението на преподавателския и административния състав към обучаваните от нас студенти. Не говоря за сервилно отношение, а за стремеж да им се представи качествена образователна услуга.

Защо и на какво основание се увеличават студентските такси в университета?

Въпросът е към сегашното ръководство на университета. При последното увеличаване на студентските такси през последната година от мандата си бях против таксите да се увеличават, а през предишните години ръководеният от мене отдел представяше проект от три варианта за такси. Академическият съвет налагаше по правило варианта с най-високи такси. Последния път бях единственият в Академическия съвет, който беше против увеличаването им. Спомням си, че на едно от тези заседания доц. д-р Филипова беше против. Дори представителят на студентската организация не каза дума против това увеличаване. Винаги на такива заседания на Академическия съвет исках от главния счетоводител да представи икономическа обосновка за искането му таксите да бъдат увеличавани, но такава до края на мандата ми така и не получих – нито лично, нито такава бе изложена от него или от ректора на заседанията на Академическия съвет. Например колко е бюджетната издръжка за годината на университета, колко са приходите от държавната субсидия за всеки от факултетите и за университета като цяло, колко са приходите от студентските такси, колко са приходите от стопанска дейност и т.н.; колко са разходите на конкретния факултет и на университета като цяло за календарната година, колко са разходите за битово-комунална издръжка на университета, колко са разходите за заплати, колко са разходите за осигуровки и на тази основа да се намери оптимален и аргументиран вариант за решаване на въпроса за размера на студентските такси. Това за четирите години на мандата не стана.

Защо влязохте в съдебна битка в ректора и до какъв етап е стигнало делото?

Според мене и колегите, с които заведохме дело, а и не само според нас, имаше редица нарушения и при избора на ректор, и при избора на членове на Академическия съвет. Въпросът ще се реши в съда, дано да се реши в духа на изискванията на закона.

Получават ли определени служители на ЮЗУ, в това число и преподаватели, бонуси над заплата и Вие получавали ли сте такъв по време на зам.-ректорския Ви пост и след това?

Всеки може да отговори единствено за себе си, тъй като този въпрос в университета винаги е бил конфиденциален. На един от ректорските съвети, когато се постави въпросът за раздаване на бонуси, един единствен път поставих въпроса по какви критерии ще се определи кой преподавател и служител каква сума ще получи. След очерталото се неловко мълчание попитах пак, тогава ректорът каза, че той ще ги определя и повече не поставих такъв въпрос. Нямаше смисъл. В духа на академизма си мислех, че ще има публичност, че ще се ръководим от принципи за личен принос, правила за определянето му и т.н.

Да, получавал съм бонуси по време на заместникректорския си мандат по разяснената току-що схема.     

Има ли реваншизъм от страна на ректора след битката за поста към Вас и останалите кандидати?

Не е изминала година още от ректорските избори, предстои да видим. Зная само, че на проф. д-р Георги Апостолов бяха отнети някакви занятия с аргумент, че нямал право да ги води. След негова среща с министъра, господин Красимир Вълчев изпрати в писмен вид следната препоръка до господин ректора: „По наказателните марки за отстраняването на проф. Апостолов от университета – налице е обективна възможност работодателят да осигури изпълнението на преподавателската дейност на проф. Г. Апостолов“. И по-нататък: „Ректорът, в качеството си на работодател, да предприеме необходимите действия за осигуряване на преподавателска заетост на проф. Г. Апостолов с оглед запазване на трудовото му правоотношение и избягване на трудови спорове“. Текстът не се нуждае от коментар. 

Защо според Вас главният прокурор е „добре дошъл“ в ЮЗУ още преди да поеме поста, а след което ЮЗУ първи лобира за него?

Въпросът си трябва да отправите към господин ректора и към господин главния прокурор. Единственото сигурно е, че всеки сам избира къде да продължи образованието си. Всичко друго е въпрос на догадки, предположения и наличие или отсъствие на академизъм при интерпретирането и употребата на този факт.

Защо според Вас академици от БАН излязоха с официално становище, че подкрепят протестите, а студентската и академична общност на ЮЗУ няма позиция?

Протестите, доколкото ги има, се случиха във времето на годишния отпуск на преподавателите и служителите в университета и на почивката между двете учебни години на студентите. Доколкото зная, една част от БАН излезе с декларация, че подкрепя протестите. Вчера прочетох, че друга част от БАН е излязла с обратните искания. Очевидно – въпрос на личен избор. И в БАН, и в университета. 

Вие получавали ли сте заплахи от приближени на ректора?

Заплахите винаги се отправят насаме, т.е. да не може да бъдат доказани. 

Какъв е статута на проф. д-р Петър Миланов в ЮЗУ, който е неотлъчно до ректора?

Преди навършването на възрастта за пенсиониране беше преподавател и изпълняваше някаква длъжност в ректората. След пенсионирането му – не зная. Въпросът Ви е към работодателя, не към мене.

ИНФОМРЕЖА потърси многократно за коментар ръководството на ЮЗУ, но такъв към момента не получихме. Въпреки това сме готови да публикуваме и позицията на ВУЗ-а и в частност тази на ректора.

 

КОМЕНТАРИ

Преподавател16:33 - 22.08.2020
Браво "Инфомрежа". Търсете истината и я защитавайте. ЮЗУ и Благоевград имат нужда от това.
Код за сигурност, въведете кода sj2