Скоро един млад поет от Смолян - Симеон Узунов , ще стане на 28 години. Роден е с детска церебрална парализа, претърпял е досега 12 операции и с огромни усилия на волята си, както и с безпределната подкрепа на своето семейство е успял да стане от инвалидната количка, към която дълго време е бил прикован.
Сега се придвижва с т.нар. канадка и за втори път е дошъл на рехабилитация в Миньорския дом в Кюстендил. Минералната вода и добрите човешки ръце правят чудеса, убеден е и той, и неговата баба Нели Узунова, с която навсякъде са заедно.
Тя е напълно незряща, но споделя: Той вижда за мен, аз се движа за него. А внукът добавя: „Ние двамата сме като скачени съдове!“.
Заедно имаме общо 9 години живот в санаториуми, били сме на рехабилитация къде ли не, включително и в чужбина, и макар условията и нивото да са различни, навсякъде сме срещали добри хора.
Минералната вода в Кюстендил е наистина целебна, вниманието на директора на Специализирана болница за рехабилитация /което е официалното наименование на санаториума, известен в цялата страна като Миньорския дом/ д-р Живко Неделчев, който ми е и лекуващ лекар, е изключително, а двамата рехабилитатори Боби и Бисер са наистина вълшебници, които правят чудеса, категоричен е Симеон.
Младият мъж е събрал вълненията на сърцето си в стихосбирката „Сънувана прегръдка“ и се надява стиховете му да намерят своите читатели и в Кюстендил.
Аз няма нещо, което да кажа, че ще го направя, и да не го направя! – категоричен е той. И това не е самонадеяност, а воля да се бори животът му да е като на всеки друг човек, необременен от неговата трудна диагноза.
Той не се чувства различен, има самочувствие, приятелите му го приемат като един от тях и общуват с него напълно нормално, защото той вижда света, какъвто го виждат и те, споделя бабата на Мони.
Тя е много горда от това, че той е успял да се раздели с инвалидната количка, оставил е зад гърба си и периода с проходката, сега се придвижва с канадка и следващата му задача е да започне да се справя с бастун.
Но младият мъж няма намерение да спре и до там – следващата му амбиция ще е да остави всички помощни средства и да тръгне сам!
Издал е книга, подготвя нова, завършил е магистратура по бизнес администрация, получил е работа в Община Смолян, любовта е кацнала вече на рамото му, ще дойде ред и да създаде семейство - живот и здраве да е, и за всичко това той се бори стъпка по стъпка и с много труд.
Ние сме активни граждани, ходим на всички обществени събития в Смолян, пътуваме много – и в чужбина сме били няколко пъти – няма никакъв смисъл д се оплакваш от съдбата си и да я виниш!
Животът си е твой и ти трябва да се бориш той е такъв, какъвто сам го искаш! – единодушни са и бабата, и внукът.
Симеон Узунов ще бъде в Кюстендил още десетина дни и се надява дотогава стиховете от книгата „Сънувана прегръдка“, които са бликнали от изворите на сърцето му, да стигне до повече хора в града на вълшебните извори.
Защото това е съкровено споделяне и преливане на енергии, които дават сили и на тялото, и на духа.