Николай Харитонов става третият допуснат до изборите кандидат
Руската Централна избирателна комисия одобри кандидатурата на представител на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) на президентските избори през март. Така вече е ясен основният съперник от системните партии, който ще се изправи срещу Владимир Путин.
Миналия вторник ЦИК регистрира кандидатурата на компартията за мартенския вот за държавен глава, който отсега е ясно, че със сигурност ще бъде спечелен от Путин, отбелязва Асошиейтед прес.
Николай Харитонов става третият допуснат до изборите кандидат, след като седмица по-рано бяха одобрени още двама участници в надпреварата. Харитонов е депутат от долната камара на руския парламент, Държавната дума, и е известен с това, че е противник на някои от елементите на вътрешната политика на Путин, но от друга страна, подкрепя руската военна операция в Украйна.
Макар и КПРФ традиционно да излъчва втория по сила кандидат в президентските надпревари в Русия, Харитонов едва ли може да отправи някакво сериозно предизвикателство към властта на Путин, отбелязва АП. През 2004 г. той отново беше номиниран от партията и събра едва 13,8% от гласовете.
Путин доминира руската политика, откакто за пръв път беше избран за президент през 2000 година.
Преди да утвърди кандидатурата на Харитонов, ЦИК допусна до участие в изборите, които ще бъдат произведени в три дена между 15 и 17 март, претендентите от националистическата Либералдемократическа партия (партията на покойния Владимир Жириновски) Леонид Слуцки и Владислав Даванков от партия „Новите хора“ („Новые люди“).
И двете формации като цяло подкрепят в парламента законодателните инициативи на властовата партия „Единна Русия“ (ЕР).
Миналия месец до участие в изборите не беше допуснат руски политик, призоваващ за мир в Украйна. ЦИК отказа да впише кандидатурата на Екатерина Дунцова, която беше издигната от инициативен комитет, и посочи като основание допуснати грешки в попълването на документите, включително правописни. Върховният съд след това отхвърли жалбата ѝ срещу решението.
Путин се явява като независим кандидат, а предизборният му щаб заедно с местните структури на ЕР и политическа коалиция, наречена „Народен фронт“, събират подписи в подкрепа на кандидатурата му. Според руското законодателство независимите кандидати трябва да бъдат номинирани от най-малко 500 свои привърженици и да съберат поне 300 000 подписа в най-малко 40 региона на Русия.
Харитонов е 75-годишен политик с дългогодишен опит, а кандидатурата му беше издигната на конгреса на комунистите, който се състоя през декември в Подмосковието. Делегатите тогава можеха да избират само една кандидатура – неговата.
„Кандидатурата на Харитонов беше подкрепена с голямо мнозинство при тайното гласуване“, каза неговият съпартиец Александър Юшченко пред агенция Интерфакс.
Харитонов е почитател на бойните изкуства, а по съветско време е бил директор на селскостопанско предприятие (совхоз) в Сибир. След разпадането на СССР става един от основателите и лидерите на Аграрната партия, която по същество е разклонение на комунистите, а след разпускането ѝ преминава в редиците на КПРФ.
На последната партийна конференция Харитонов похвали насилствената колективизация на селското стопанство в СССР „като правилна реформа, позволила на страната да реши продоволствения въпрос в навечерието на голяма война“, отбелязва Франс прес.
„Задачата ни в предстоящата предизборна кампания е да консолидираме хората, за да постигнем победа, победа на всички фронтове“, каза Харитонов.
След разпадането на СССР КПРФ, която е учредена през 1993 г. като наследник на старата Комунистическа партия на Съветския съюз (КПСС), обикновено е втора или трета политическа сила в Думата. Като цяло партията черпи политическата си подкрепа от разочарованието на много от обикновените руснаци от развитието на Русия през 90-те години, оказало се изключително кризисно десетилетие за държавата.
На президентските избори през 1996 г. неизменният лидер на КПРФ Генадий Зюганов постига изключително силен резултат срещу Борис Елцин, събирайки почти 40 процента от гласовете, но все пак оставайки на второ място. Въпреки това именно тогава партията се утвърждава като най-голямата опозиционна политическа сила в руската политика, като печели успехи основно в изборите за местни органи на самоуправление.
КПРФ критикува пазарните реформи на Елцин и възприема като своя доктрина така наречения държавен патриотизъм, предвиждащ социално ориентирани стопански преобразования и ограничаване на западното влияние във вътрешната и външната политика на Русия.
След идването на власт на Путин през 1999 г. КПРФ става по-отстъпчива към Кремъл, като в много от случаите, макар и опозиционна, партията подкрепя политиката на ЕР. От началото на новия век КПРФ отчита непрекъснат спад в подкрепата си сред избирателите, но въпреки това остава най-голямата политическа сила сред системната опозиция. /БТА/
