Видео разказът започва с трънливо цвете и завършва със зелен двор!
Той държи в ръката си химикал, скалпел и телефон.
Интервюто ни започна не в уречения час, защото обажданията не спираха, докато стаята просто не притихна и д-р Димитър Димитров не заговори… с амбиция!
Това е правилната дума, която описва цикъла от действия, които той мечтае и влага сили, за да осъществи, така че да пренесе Запада в Югозапада.
МАБЛ-Благоевград нарекохме Благоевградския Пирогов – с право. Изчистваме петното от „некадърните лекари, рушащата се сграда, буренясалите алеи, смъртта“ с разказа на лекаря, който поради лични причини се завръща от Израел у нас и от 90-е години е част от хирургичния колектив на окръжната болница.
Самият той признава, че е искал по-висок таван, затова специализира в чужбина, където медицината се движи с бързи ходове. Прибирайки се, обаче не отрича уроците, професионализма на колегите си и важността на МБАЛ – Благоевград за цялата област – за пациентите, за лекарите, за общините като административни единици.
Д-р Димитров разказа пред камерата ни навръх 1 май за труда, който полага човек, поставил си сам летвата – тя не е висока, а реално постижима, но не с едно щракване на пръсти, защото трябва време, трябва екипна работа, трябват средства, трябват сили и воля… А там, където има воля, има път.
Д-р Димитров сподели за дългоочакваната реновация на кръвния център, за приемането на платен режим на паркиране в болничния терен и освобождаването му от коли, които пречат на линейките, за закупена нова апаратура, за подобрения във вътрешно отделение, за увеличението на заплатите на персонала чрез подписване на колективния трудов договор, за получена акредитация с висока оценка за болницата…. А дори не са изтекли 100 дни откакто е на поста „директор“.
За службата си той признава, че е очаквал по-голяма натовареност, че няма да се откаже от скалпела и да предаде доверието на пациентите си, че иска да постигне и остави след себе си.
Димитър Димитров говори за МБАЛ-Благоевград като за болницата, която заслужава уважение, защото има обществена значимост, и то не малка.
В нея се извършват манипулации, които не се правят на никое друго място. Има лекари, доказали се като имена, които са търсени, казва д-р Димитров.
Най-важното е обаче да бъде успешно приложен цикъла от добра материална база – модерна техника – високоплатен и квалифициран персонал – доволни пациенти.
От д-р Димитров ще чуете още някои нетипични фрази за български лекар – че хирургът не трябва да премахва, а да лекува болната тъкан, както и че лекарят трябва да пише четливо и разбираемо. Д-р Димитров вярва и постига също така, че МБАЛ ще „влезе във форма“ след 20-годишна летаргия, защото както той самият споделя – и лекарите се разболяват понякога, но явно и болниците страдат. Важен е лекът!
Интервюто ми завършва с подарък. За първи път излизам от болница с книга в ръка - описваща кратко и ясно хирургичните алгоритми, пресъздадени от баща и син Димитрови - безплатно за лекарите в страната ни.
Честит ден на труда!
