През 2020 г. беше обявено, че е диагностициран с Алцхаймер
Тони Бенет, американският поп и джаз певец, който сe превърна във факлоносеца на Great American Songbook по време на кариерата си, продължила седем десетилетия, почина на 96 години, съобщи неговият публицист, цитиран от The Guardian.
Бенет беше може би най-известен със своята знакова песен от 1962 г. I Left My Heart in San Francisco, както и с организирането на удивителното си завръщане през 80-те и 90-те години, което му осигури устойчива популярност до дълбока старост. Той е спечелил 19 награди Грами, включително награда за цялостно творчество през 2001 г., и е продал повече от 50 милиона записи по целия свят.
През 2020 г. беше обявено, че е диагностициран с Алцхаймер през 2016 г. Тогава той написа в Twitter: "Животът е дар – дори и с Алцхаймер."
По-късно стана ясно, че макар когнитивната му функция да е нарушена, той все още може да пее цяла гама от репертоара си.
Способността на Бенет да изпълнява различни жанрове като поп, биг бенд и джаз му спечели похвали и конвейер от музиканти, които искаха да изпълняват музика с него. Той доказа своето величи през 2014 г., като си сътрудничи с Лейди Гага в албума Cheek to Cheek. Той се превърна в запис номер 1 в САЩ, а Бенет - в най-възрастният жив изпълнител достигналал първото място, рекорд, който той вече държеше благодарение на албума си от 2011 г. Duets II.
Роден като Антъни Доминик Бенедето през 1926 г. в семейството на италиански имигранти, Бенет е израснал в бедност в Куинс, Ню Йорк. Баща му умира, когато той е на 10 години, въпреки че по това време той вече пее професионално. Като тийнейджър той става пеещ сервитьор, печелейки пари за семейството си, преди да се запише да учи музика и рисуване в училището за индустриални изкуства в Ню Йорк.
Бенет е призован в американската армия през 1944 г., за да се бие във Франция и Германия през последната година от Втората световна война. Това е преживяване, което го белязва дълбоко: "Това е легализирано убийство", казва той по време на интервю за Guardian през 2013 г.
Но той продължава да пее, дори докато е в Германия като част от окупационните сили, а през 1949 г., след завръщането си у дома, неговата певческа кариера може да започне правилно, първо под името Джо Бари, а след това като Тони Бенет.
Неговият пробив идва през 1951 г. с първия му номер 1, "Заради теб". Хитовете продължават през цялото десетилетие с песни като Blue Velvet, Rags to Riches, както и с работата му заедно с неговия герой от детството Франк Синатра. Бенет се превръща в идол на тийнейджърите и когато се жени за първата си съпруга, Патриша Бийч, през 1952 г., 2000 фенки се обличат в черно, за да "оплачат" събитието извън церемонията в Ню Йорк.
През 1962 г. той достига статут на суперзвезда благодарение на своята версия на песента от 1953 г. I Left My Heart in San Francisco. Песента спечели на Бенет две награди Грами и се превърна в поп стандарт на 20-ти век.
Стилът на Бенет обаче вече изглеждаше остарял, когато британската инвазия помете американските класации и той се бореше за място през 60-те години. През следващото десетилетие той се изправя пред редица лични проблеми, включително края на втория си брак и сериозна наркотична зависимост. И все пак два албума, записани с пианиста Бил Еванс, ще бъдат ключови за по-късното му повторно появяване като централна фигура в американската музика.
Повратната точка в живота му идва, когато Бенет наема сина си Дани за мениджър. Неговият албум от 1986 г., The Art of Excellence, с който се завръща, беше хит, от който той никога не поглеждаше назад. Perfectly Frank (1992) – почит към неговия идол Синатра – оглави джаз класациите на Billboard в САЩ, докато MTV Unplugged от 1994 г. донесе на Бенет "Грами" за албум на годината.
Бенет се превърна в неизменна част от вечерната телевизионна верига и си сътрудничи с множество изпълнители като Eйми Уайнхаус и Куит Латифа, което му помогна да запази своята значимост сред по-младите артисти. Неговият албум от 2006 г., Duets: An American Classic, включва изяви на Пол Маккартни, Елтън Джон и Джордж Майкъл.
Пеенето не беше единственото артистично занимание на Бенет. Негови картини, произведени под рожденото му име, са изложени в института Смитсониън и Института за американско изкуство Бътлър. През 2001 г. той основава училището по изкуства Франк Синатра в Куинс, Ню Йорк, което предлага квалификации по изобразително изкуство, танци, вокална и инструментална музика, драма и филми.
Демократ през целия живот, Бенет също беше поддръжник на движението за граждански права, който участва в маршовете от Селма до Монтгомъри през 1965 г. и отказа да свири в Южна Африка по времето на апартейда.
Бенет остана решен да пее до края на живота си. Скоро след 90-ия си рожден ден той каза пред New York Times: "Можех да се пенсионирам преди 16 години, но просто обичам това, което правя."/ www.dnes.bg
