Всеки месец 30 сирачета получават най-малко по 50 лева
През месец юли ще се отбележи една година, откакто анонимни дарители помагат на 30 сирачета от населените места в Белица и Якоруда.
Точно преди една година приятел на Муса Гагъм от белишкото село Краище решава да дава по 30 лева на 20 сирачета до 18-годишна възраст. Той не иска никой да знае неговата самоличност и заради това решава това дело да го прави чрез Муса Гагъм.
Първоначално кампанията започва тайно и първият месец протича само със знанието на двамата участници. Впоследствие двамата преценяват, че трябва да се даде гласност, защото така може да участват и други хора, което може да доведе и до включване на още сираци в списъка.
Добрият пример вдъхновява и друг човек, който се включва финансово, и така сумата става по 50 лева на 20 сирачета. С течение на времето участниците се увеличават, а това води и до увеличаването на сираците, които ежемесечно получават финансова помощ.
Оттогава всеки месец 30 сирачета получават най-малко по 50 лева. Включват се и много странични хора, като така кампанията постига голям успех. През април, в свещения месец Рамазан, организаторите събират по 250 лева на всяко от 30-те деца, както и много лакомства и други подаръци.
Въпросният списък включва сираци от Бабяк, Краище, Горно Краище, Гълъбово, Белица, Дагоново, Юруково, Якоруда, Конарско, Бунцево, Уручова махала и Кръстава. Еднократно помагат и на сираци в с. Медени поляни.
Организаторите вярват, че доброто, което човек върши на този свят, ще му бъде върнато в следващия живот. Това е нещото, което ги мотивира да застанат зад това дело.
Всеки месец Муса Гагъм и негови приятели обикалят от къща на къща, за да предадат събраните средства и да зарадват децата и семействата им. Да, сумата вероятно не е много голяма за днешните стандарти, но така дарителите показват на тези деца, че не са забравени.
Доброто заразява и се разраства тогава, когато много хора се обединят и го подкрепят. Организаторите се надяват, че делото им ще вдъхнови и други хора, които да поемат такива инициативи по техните населени места.
„Трябва да помним, че ние не притежаваме това, което имаме, а просто го взимаме назаем до определено време. Наше е това, което сме дали на другите, а не това, което пазим за себе си. Времената, в които живеем, изискват повече такива примери за добро и човещина“, коментира Муса Гагъм.
