С водосвет и шествие отбелязват празника на чудотворната икона в Роженския манастир

Снимка: Неврокопска епархия

С водосвет и литийно шествие отбелязват празника на чудотворната икона в Роженския манастир, позната като икона на света Богородица Портаитиса (Вратарница ).

През 1762 г. Роженският манастир става метох на светогорския манастир Ивирон (метох е манастир, подчинен на друг манастир, т. е. негово поделение). Светогорските манастири на Атон имат традиция във всеки метох на своите манастири да имат копие на най-известната чудотворна икона. Затова през 1790 г. е направено копие на чудотворната Иверска икона – св. Богородица Портаитиса. То е изографисано от монах Яков. Отстрани на иконата са добавени 10 малки сцени, които показват чудното пристигане на иконата на Св. Гора Атон и първите чудеса в Иверския манастир.

Историята на тази икона започва още от І век. По предание тя е нарисувана от св. апостол Лука. Той е първият, който започва да рисува икони. През ІХ век един от най-големите гонители на иконопочитанието – Византийският император Теофил, издава поредния указ за унищожаването на иконите. По силата на тази разпоредба войници са обикаляли и претърсвали навсякъде, църкви, манастири, дори и частните домове на хората. В дома на една вдовица от град Никея (сега южно от гр. Истанбул) един отряд войници намерил иконата.

Войниците искали да я вземат, но понеже било привечер вдовицата успяла да ги убеди да оставят иконата за последно да пренощува в дома й. През нощта жената заедно със сина си взели иконата и я занесли на брега на морето. Там те се помолили св. Богородица да запази иконата от унищожаване, да запази и тях от гнева иконоборците. След това пуснали иконата в морските вълни.

Но иконата изправена върху морските вълни се отправила в западна посока. Като видяла това, майката дала съвет на сина си и той да тръгне след иконата. Момчето тръгнало на запад, стигнало до Св. Гора Атон и станало монах там. В края на Х век иконата се явила в огнен стълб сред морето пред Иверския манастир. Монасите като видели това чудо се качили на лодки и се отправили към иконата, за да я вземат, но колкото те се доближавали до иконата, толкова тя през същото време се отдалечавала от тях. Тогава те се върнали обратно в манастира и направили молебен св. Богородица да подари тази чудотворна икона на манастира.

През нощта Божията Майка се явила на един от тях – монах Гавриил и му казала, че ще подари иконата на манастира, но иска той сам да дойде да я вземе. На другия ден монах Гавриил разказал на монасите желанието на св. Богородица, прекръстил се и тръгнал по морските вълни като по суша, стигнал до иконата и я изнесъл на брега. Иконата била поставена в главната манастирска църква. На следващата сутрин клисарят отишъл да пали кандилата и не видял иконата в църквата. Започнали да я търсят. Намерили я над вратата на манастира.

Монасите върнали иконата обратно в църквата, но на следващата сутрин тя отново била над вратата на манастира. Това се повторило няколко дни поред. Св. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му казала: „не ме изкушавайте повече, не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя”.

Тогава монасите напривили един параклис до вратите на манастира, където поставили иконата. Понеже св. Богородица сама си избрала място до портите на манастира започнали да наричат иконата Портаитиса (Вратарница). Известна е още и като Иверска икона на св. Богородица по името на манастира.
Празникът на чудотворната икона е на третия ден на Великден.

 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2cn
loading...