Тя съдържа документална проза, откъси от исторически съчинения, литературни творби
Книгата „Страшна следа в паметта на…“ представлява сборник от различни по жанр творби, обединени от един исторически факт – опита да бъде обезглавено прогресивното движение в Неврокопския край през пролетта на 1925 година чрез кървавите Дъбнишки събития. Наред с откъси от „Кавалите свирят“ на Георги Караславов, „Черешова задушница“ на Валентин Караманчев, „Кръвта вода не става“ на Стефан Папалезов и „Къщата на ужасите“ от Борис Ботушев, тук можем да прочетем посветени на същата тема стихотворения от Евтим Евтимов, Илия Крантев и Борис Зайков.
Със силен емоционален заряд е разказът на Стефан Папалезов за задържането на неговия баща Георги Папалезов. Тогава момчето е било на 7 години и ясно помни всичко – и сълзите на майка си, и това, как тя се е мъчела да успокои другите жени, чиито мъже са били в неизвестност, и подигравките на полицаите, когато са ги питали за безследно изчезналите.
А за общото положение в града и селата той пише: „Населението от града и селата е изтръпнало. Не може да си обясни какво става, в каква държава живее, каква власт го управлява, каква е тази власт, която позволява на михайловистките разбойници така безотговорно и безнаказано да вилнеят. Та това и в турско не е било!“
Поместените в книгата части от исторически изследвания също хвърлят светлина върху тези мрачни страници от летописа на България – „Македонското освободително движение, 1924 – 1934“ от Костадин Палешутски и „ Вътрешната македонска революционна организация между убийствата на Тодор Александров и Александър Протогеров“ от Димитър Тюлеков.
Най-силно въздействащи, разбира се, са разказите на преживелите ужаса, спомените на оцелелите – Кръстьо Андонов, Владимир Хаджимаринов, Васил Урдев, Кирил Кемалов, Никола Менов, Костадин Шабанов.
За зверствата, които е трябвало да изтърпят, Кръстьо Андонов пише: „ужасни мъчения, каквито хората от средните векове не помнят“. На тях са били подложени повече от 300 души не само от Неврокопско, но и от вътрешността на страната. Отнет е животът на над 100 мъченици!
В свой спомен от 1945 година Васил Урдев разказва как са били открити общи гробове на умъртвените в Дъбница. Било е при честването на 20-годишнината от тези събития. Ученици от горните класове на Неврокопската гимназия, начело с директора Иван Бухлев , снабдени с кирки и лопати, са заминали за печално известното село. След разказа на човек от Хвостяне, който е бил заставен да оре нивата си посред нощ, за да бъдат заличени следите от прясно изкопаните там масови гробове, те извадили от посочените места тленните останки на 78 души. „Черепите и костите бяха измити и положени в 78 отделни ковчежета. Траурната процесия започна от село Дъбница и завърши в град Неврокоп, следвана от хиляди хора. Костите са положени в Братската могила на Площада на свободата“, завършва той.
В реквиема за героите от Дъбница звучи гласът и на неврокопския поет Илия Крантев. Негови са стиховете:
Аз пазя в душата си спомени много,
но този за Дъбница грее над всички!
„Такова геройство не зная, не помня“ –
разказваше нявга моят учител.
О, Дъбница, село на кръв и разстрели,
ти паметник слънчев ще бъдеш навеки,
а твойте герои, за правда умрели,
и утре в живота ни ярко ще светят.
