Таксите в държавна поръчка остават фиксирани и средно възлизат на около 1050 лева годишно
Значителен ръст на семестриалните такси за обучение в ЮЗУ регистрират обучаващите се.
За пример – семестър в Стопанския факултет е струвал 520 лв., а сега е 1400 лв.
Увеличението в дадени специалности е над 100%.
От университета обявиха на официалната си страница в интернет:
Размерът на таксите за студентите, обучаващи се срещу заплащане, се определя по реда на чл. 95 от Закона за висшето образование и не може да бъде по-нисък от сбора на държавната субсидия за един студент в съответното професионално направление и размера на редовната семестриална такса, заплащана от студентите, приети по субсидирано от държавата обучение.
От ВУЗ-а добавят, че актуализирането на таксите за обучение в платена форма не е резултат от решение на Югозападния университет „Неофит Рилски“, а е в съответствие с изискванията на закона.
Таксите за платено обучение във висшите учебни заведения ще продължат да се увеличават, като основната причина за това са законови изисквания, а не решение на отделни университети. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на среща със синдикални организации и ректорски ръководства в Национална спортна академия "Васил Левски" в София.
По думите на образователния министър, много от висшите училища са изправени пред сериозен финансов натиск, който се задълбочава в резултат на инфлационните процеси, увеличените енергийни и административни разходи, както и необходимостта от по-добро възнаграждение на преподавателския състав. Затова и темата за таксите стои на дневен ред.
Вълчев подчерта, че увеличението на таксите в платената форма на обучение не е резултат от желание на университетите да печелят повече, а е пряко последствие от разпоредбите в Закона за висшето образование. Той изисква размерът на таксите в платената форма да не бъде по-нисък от сбора на субсидията за държавна поръчка и редовната такса на студентите.
"Когато държавата увеличи субсидията за обучение на студент в държавна поръчка, това автоматично повлича нагоре и минимално допустимата такса за платеното обучение. Законът не позволява университетът да я намали под този праг", обясни министърът.
От министерството признават, че част от ВУЗ-овете години наред са избягвали ежегодно повишение на таксите, което е довело до т.нар. "скокообразно" увеличение - рязко вдигане на таксите след дълъг застой. Това създава негативно обществено усещане, въпреки че реално покачването компенсира инфлационни ефекти.
"По-добре таксите да се увеличават с малко всяка година, отколкото да скочат внезапно след години застой. Това е по-честно и предвидимо за студентите и техните семейства", посочи Вълчев.
Министърът обаче подчерта, че въпреки номиналното увеличение, висшето образование в България реално става все по-достъпно. Според официални данни, за последното десетилетие таксите са се увеличили средно с 40%, докато средната работна заплата в страната се е повишила над 2,5 пъти.
"Преди 10 години студентската такса за една година беше равна на една средна заплата. Днес тя е около 45% от нея. Това означава, че в реално изражение висшето образование е станало по-достъпно, а не по-скъпо", каза още той.
В момента се обсъжда въвеждането на нов модел, който ще позволи на университетите по-голяма автономия при определяне на таксите за платено обучение. Според предложението, ВУЗ-овете ще могат сами да определят в рамките на диапазон от 75 до 100% от базовата стойност на издръжка за обучение. Това ще позволи гъвкаво управление спрямо конкретните нужди на всяко учебно заведение.
В същото време, таксите в държавна поръчка остават фиксирани и средно възлизат на около 1050 лева годишно.
На въпрос дали предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. ще окаже влияние върху размера на студентските такси, Вълчев бе категоричен: "Няма никаква пряка връзка между присъединяването към еврозоната и увеличението на таксите. Те се повишават, защото субсидията за студентите расте, а с нея и законовото изискване за минималната такса в платената форма."
