Община Кюстендил още от миналата година е заложила като приоритет водния сектор, заяви кметът
Сериозните проблеми с водоснабдяването в Кюстендил и селата от общината бяха във фокуса на заседанието на Общинския съвет, проведено днес. Управителят на „Кюстендилска вода“ инж. Даниел Орманков обяви, че към момента градът и селата се захранват от шест речни водохващания с общ капацитет около 4 млн. куб. м, както и от 24 шахтови кладенеца с разрешени 400 хил. куб. м. Въпреки това реалният приток е едва около 90 литра в секунда при необходимост от поне 250 литра.
„Състоянието на водоподаването в града не е добро и наличните количества не могат да покрият нуждите“, подчерта Орманков. По думите му, през тази пролет всички кладенци са били почистени, а в последните две години са подменени общо 10 помпени агрегата. Очакват се още два за Южната зона. Въпреки предприетите мерки, загубите във водопроводната мрежа остават изключително високи – около 67%.
„Проблемите с маловодието са започнали преди доста години. „Кюстендилска вода“ има бизнес план от 2023 г. До тогава дружеството беше под вода, не можеше да си поеме въздух. Към момента сме обезпечени с техника. Тази пролет всички кладенци са почистени – нещо, което не беше правено“, подчерта управителят на водния оператор.
От своя страна кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов уточни, че се водят постоянни разговори с „Кюстендилска вода“. „Решението на задачата е в шестте водохващания, които трябва да бъдат рехабилитирани заедно със съоръженията при реката и тръбите. Ако те бъдат поправени, водата, която ще се улавя, ще бъде достатъчна за нуждите на община Кюстендил. Трябва да се ремонтират и 24-те шахтови кладенеца. Това би било идеално резервно захранване на града. Смятам, че е удачно да се мисли за връзване на двете системи – Южна и Северна, защото така ще се решат проблемите на половината град. Това ще са трите стъпки – ще се правят проектни проучвания. Имаме уверението на министър-председателя, че има предпоставки да бъдем финансирани“, посочи кметът.
Той цитира решение на Министерски съвет, в което е посочено, че за населените места, които са повече от месец на режим, ще се осигурява приоритетно финансиране.
Към момента повече от месец на режим са Долно село, Граница, Берсин, Слокощица, част от Кюстендил, Катрище и Таваличево. „Това са населени места, за които може да се търси финансиране. За част от тях вече има изготвени проекти. Община Кюстендил още от миналата година е заложила като приоритет водния сектор“, обясни инж. Атанасов.
Общинският съветник Христо Христов засегна и темата с язовир „Кюстендил“, отправяйки въпроси към местната управа.
„Преди две сесии адв. Андрей Миленков предложи целият Общински съвет да протестира в София с цел правителството да ни забележи. Разбрахме, че изграждането на язовира ще отнеме поне 8 години. Тези дни от профила на депутата Белобрадова, след питане до министър Иванов, се оказа, че пари за обследване няма. На 13 септември, след посещение на Борисов в Кюстендил, стана ясно, че има решение след 2 години. Логично е, г-н кмете, да попитам – какво означава „готови следващите 2 години“ – на картинка или на проект?“, попита Христов.
В отговор кметът заяви: „Консултирах се с МРРБ, чиято собственост е язовир „Кюстендил“. За мен реалистичните срокове са тези, които определих миналия път. Средствата са заложени за периода 2025–2028 г. Когато се обяви обществената поръчка под условие, това означава, че няма да се случи по-рано от 1 януари 2027 г. Настоял съм да се включат ПУП-овете като отделна поръчка, а обследването да бъде втора поръчка. Така могат да се спестят срокове от година и половина. Искрено се надявам тези средства да бъдат заложени и апелът ми е чрез народните представители час по-скоро да бъдат пуснати поръчките. Г-н Борисов имаше предвид, че може да бъде оправена документацията за 2 години. Така че това са сроковете, за да се търси инвестиране. Самото изграждане няма как да стане за по-малко от 5 години“, обясни още кметът.
По време на заседанието беше отправено питане и от Йордан Лазаров в качеството му на гражданин и представител на ПП „Пряка демокрация“.
„Вода няма, градът е на режим. Но какво е качеството на водата, която ние ползваме? От името на ПП „Пряка демокрация“ съм подготвил сигнал до председателя на ОбС. Във връзка с извършените груби нарушения на санитарно-хигиенните условия, които граничат с престъпни деяния и кражба на държавна собственост, съм длъжен да ви информирам и да вземете неотложни мерки за следното: във водопреносната мрежа се изливат води от коритото на река Бистрица, която е замърсена с тежки метали – олово, цинк, арсен. Реката минава през бившия оловно-цинков рудник. В същата се изливат отпадни води от съществуващи по-горе рибарници. Ползват се повърхностни води и то замърсени, което е противозаконно.
Второ – няма разрешение от Басейнова дирекция за ползване на тези води от реката. И трето – тези води са замърсени с уран, калий, цинк, олово. Частиците не се улавят от филтрите на пречиствателната станция. За съжаление този сигнал е подаден преди 3–4 месеца, но все още не са взети никакви мерки. Затова от името на „Пряка демокрация“ призовавам незабавно да се прекъсне тази практика, да се премахнат тези съоръжения, да се отстрани управителят от длъжност и случаят да се предаде на прокуратурата“, обяви Лазаров.
В отговор председателят на ОбС – Кюстенди, Димитър Велинов обясни, че няма правомощия да отсранява или назначава управителят на „Кюстендилска вода“, а що се отнася до сигнала, той ще бъде изпратен до всички общински съветници
