Туристи от ТД „Осогово“ – Кюстендил, се пуснаха по каньона на река Шега

Снимки: ТД "Осогово" - Кюстендил

Спазиха традицията да разкрият ново парче от магическия пъзел на име България

И тази година навръх националния празник 3 март членове на туристическо дружество „Осогово” гр. Кюстендил спазиха традицията да разкрият ново парче от магическия пъзел на име България. Те се пуснаха по може би малко известния в национален мащаб каньон на река Шегава, който ги дари с чудни гледки и емоции. Всичко започна от местността Стражата между селата Цървеняно и Драгомирово на основния път за София. Тук групата слезе от автобуса, снима блеещите овце и красивите им агънца край пътя и пое към близкото село Буново. Там ни очакваше нова среща с млекодайни животни – крави, които също впечатлиха най-малките участници в похода.

Възрастните пък съзряхме красиви жълти минзухари току преди да навлезем в каньона. В него вече поехме по самото корито на реката, която има повърхностен отток само при обилни валежи или снеготопене. Случаят не бе такъв и това ни позволи да избираме свободно своя маршрут. Релефът на каньона обаче не навсякъде позволяваше това – множество високи прагове, скални блокове, улеи и котли едновременно препречваха пътя и доставяха наслада на природолюбителите. В течение на хиляди години реката е „изгладила” скалните късове в своето корито, а пухкавият мъх придава още по-мистична форма на заобикалящата среда и сякаш превръща обикновените хора в главни герои на някоя Андерсенова приказка.

Филмови мотиви на авантюрата пък придаде присъединилото се към туристите голямо куче, което се извиси на една скала над събралото се под нея множество досущ като в най-популярната сцена от „Цар Лъв”... Улисани в това да внимаваме къде стъпваме и същевременно да се предпазваме от стърчащите клони, излязохме на чудна панорамна площадка. Сякаш преминахме от увода към кулминацията в рамките на една крачка. Пред нас се разкри цялата прелест, сътворена от хилядолетното въздействие на природните стихии – живописни релефни форми, скални игли и зъбери, ниши и пещери... В този миг човек сякаш изпада в безтегловност и просто вдишва наслада от живота... За да съзерцаваме по-дълго този красив декор, единодушно решихме да обядваме на това магично място. ...Заситени тялом и духом, някак естествено подехме „Мила Родино”.

Меките звуци на женския хор, подкрепен плахо и от два-три баса, отекваха в отсрещния 200-метров отвес и се разливаха из цялата долина. Ах, Отечество любезно, как хубаво си ти! Някой подхвана „Хубава си, моя горо”, а останалите го последвахме. Както следвахме водачите надолу по каньона. Лишеи покриваха дърветата, но останалите им без листа корони ни позволяваха да видим резултатите от ерозията, породена от действието на водата и вятъра. Някои от нас съзираха насреща войници и принцеси, други - слонове и жаби, трети - комини... Загадъчна огромна скална маска пък ни съпровождаше до излизането на коларския път между селата Гърбино и Раждавица. Именно тук, до пътя, тайнствената река Шегава се показва на бял свят чрез кристално чист извор, който се оттича към близката река Струма.

Навременното придвижване ни позволи да се насладим и на още една панорамна гледка от кръста над Раждавица. Впоследствие оживихме селото с нашите хора и бодро настроение. А веселбата не секна и във влака... За хубавите преживявания и емоции на участниците в излета голяма заслуга имаше доказаната добра спойка между водачката Антонина Шипарова и секретаря на туристическо дружество "Осогово" Силвия Михова. Домакините за пореден път проявиха и голямо гостоприемство, като приеха с отворени обятия гости и приятели от София, Самоков и Благоевград.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 8as