От Благовещенското чудо и хумора на Чудомир до върховете на Стефка Костадинова
Днес, на Благовещение (Благовец), празнуваме християнския ден на майката. В стр. 66 на книгата „Вяра. Надежда. Любов“, издадена от Църковно-общественоto сдружение „Екзарх Антим I” през 1994 г. се казва:
„Един ден, когато св. Дева Мария била сама вкъщи и четяла пророческите книги, неочаквано застанал пред нея ангел Гавраил и казал: - Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените!
Като видяла ангела, св. Дева Мария се смучила и започнала да размишлява – какъв ли е този поздрав. Ангелът ú рекъл: - Не бой се Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш син и ще го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Вин на Всевишния; и ще му даде Господ Бог престола на Отца Му Давида; и ще царува над дома Иаков до-веки и царството му не ще има край.
А Мариам казала на ангела: - Как ще бъде това, когато аз съм девица и не познавам мъж?
Тогава ангелът ú отговорил: - Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото. Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий…
Вестта на ангела изпълнила с необикновена радост св. Дева Мария. Тая вест е радостна и за всички люде, които жадуват за спасение. Затова и събитието се нарича Благовещение, т.е – добро, радостно известие. Църквата празнува това събитие на 25 март.“
Много поети са вдъхновени от този толкова светъл християнски празник.
Почит към майката и нейната безусловна и безгранична любов откриваме в стиховете на Нели Иванова:
„На 25-и март славим Богородицата свята,
„Дево, радуйся!” пеем с поклон до земята –
празнуваме вестта за онова въплъщение,
с което Бог ни изпрати скъпо спасение.
…
Как да нарисувам сърцето на мама
с любовта всемирна в него побрана,
обезсилващо с обич всяка тревога
и всяко неуверено детско „Не мога!“?
Рисунка невъзможна уж, а от движение едно –
дълбок поклон пред майчиното същество,
дълбок поклон пред Богородицата свята –
закрила и пример за майките на земята.“
Друг български поет, Валентин Йорданов, ни въвежда в темата за празника така:
„Няма дъжд, а нещо пак вали.
Нещо овлажнява тишината.
Блага вест е. Бягайте злини.
Божи син ще дойде на Земята.
Блага вест, че идва светлина,
мрака във душите да убие....“
А един от любимите ни български поети, Пейо Яворов, в няколко стиха ни казва:
„Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.
Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън....“
Посвещението на този свят ден откриваме и в тематичното стихотворение на Христо Смирненски:
„…Господна воля тук изпраща ме,
възрадвай се и се моли!
От тебе Саваот свали
за три години всяко плащане!
О, любовта му няма граница,
над тебе бди днес дух свети
и правдата се въплоти
чрез теб — щастливата избраница…“
Немският поет Райнер Мария Рилке в края на XIX век пише стихотворението „Благовещение“, преведено на български от Стоян Бакърджиев. В избрани строфи откриваме същността на събитието:
„…Помни, че развълнувани
са ангелите там,
че тръпнат от ликуване,
но и от смут голям.
Ще стане нещо, може би,
ще почне нов живот.
Аз те приветствам — не скърби,
защото носиш плод.
Ти си прославена врата
и се разтваряш днес.
Ти си ухо за песента,
която пея — в тебе тя
се губи като в лес…“
На днешния ден, в Истанбул през 1934 г. е бил роден българския поет Христо Фотев, който умира в началото на настоящия век (2002 г.). Посмъртното му признание се състои в учредяването през 2008 г. на Националната награда Христо Фотев за поезия, която е учредена от община Бургас съвместно със Съюза на българските писатели, Сдружението на българските писатели и Министерството на културата. Наградата се връчва през година на 25 март, рождения ден на поета.
Името е нещо свято и предопределя житейския път на човека. Имената, които са пряко свързани с „блага вест“ и „благост“ – централното послание на празника – са Блага, Благой, Благовест/а, Благовеста, Благина, Благовестин.
Празникът символизира радостта и надеждата, че дългоочакваното желание ще се сбъдне. Затова на този ден празнуват всички, чиито имена произлизат от „желание“ или „желан“, например : Желиян/а, Желан/а, Желко, Жела, Жельо.
Името Ева означава „живот“ – символ на началото, което носи радост и надежда. Евгений и Евгения означават „благороден/а“, което също ги свързва с добротата и благата вест. Освен тях Евелина и Еви също празнуват имен ден на Благовещение, както и Радост, Радостин/а, Радко/а.
Поради това, че на гръцки „евангелие“ означава „блага вест“ имената Вангел/ия, Евангелос и Евангелина са директно свързани с празника.
Името „Надежда“ символизира вярата и упованието в доброто, което е ключово послание на Благовещение. Затова имената Надежда, Надя, Нади не само на 17 септември, но и на 25 март празнуват своя имен ден. А имената Добрин/а, Добромир/а, Добрил, Добрена се свързват с добротата и позитивните значения на благата вест.
Днешната дата носи и друго измерение – свързано е с хумора и житейската мъдрост на Чудомир, роден през 1890 г. Неговите творби са огледало на народопсихологията, пресъздаващи с усмивка и тънка ирония човешките слабости. В неговите разкази откриваме непреходния дух на българина, готов да посрещне трудностите с ведро сърце. Чудомир ни учи, че хуморът не е просто забавление, а начин да осмислим света.
Датата 25 март бележи и връх в българския спорт. Преди 60 г. е родена Стефка Костадинова – „крилата“, „високолетяща“ и „недостижима“. Тя е световната рекордьорка в скока на височина, чийто резултат от 2.09 м остава ненадминат 37 години (от 1987 до 2024 г.). Тя е символ на непоколебим дух, труд и устременост към върха, доказвайки, че граници няма, когато човек вярва в себе си. В продължание на 20 години тя бе председател на Български олимпийски комитет. Тя е и носителка на орден „Стара планина“ през 1996 г.
Един от най-практикуваните и задължителни ритуали на този ден е да се гонят змиите и гущерите с димите: „Бягайте, змии и гущери, днес е Благовец.“ Посаденото на този ден дърво ще дава плодове. Пчеларите пускат на този ден пчелите от кошерите, „за да им е благ медът”.
На Благовещение се пробиват ушите на малките момичета за обеци, защото се вярва, че така ще им върви леко в живота.
Вярва се, че на този ден човек трябва да излиза от дома си сит и с пари в джоба си и така да може кукувицата да го „закука“, за да бъде сит и паралия през цялата година. Трябва да се храни с нещо зелено (спанак, коприва или лапад). На този ден се разрешава риба, вино и елей.
На този специален ден, когато възпяваме чудото на Благовещението, нека в сърцата ни да има благодарност и уважение към всички майки, които носят светлината на живота и любовта във всеки един миг. В тяхната сила, в тяхната безкрайна отдаденост, се крие истинската магия на света. Народно читалище „Пробуждане-2022“ поздравява всички майки – символ на живота, на надеждата и на вечната любов.
Автор: Ирина Йовчева
