Омбудсманът поздрави депутатите, изпрати им топ проблемите на гражданите

Снимка: Омбудсман

Това са въпроси, които не търпят отлагане и са във Вашата компетентност като народни представители, посочва доц. Ковачева

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати писмо до депутатите от 47-ото Народно събрание, в което подробно ги запознава с топ проблемите, които гражданите поставят в своите жалби. През настоящата година близо 60 000 души са потърсили подкрепа във връзка със свой проблем, а над 13 000 са изпратили сигнали до институцията на обществения посредник.

„Това са въпроси, които не търпят отлагане и са във Вашата компетентност като народни представители“, посочва доц. Ковачева.  

„В последните месеци високите цени на природния газ, електрическата и топлинна енергия в условията на пандемична криза, на значителен ръст на общата инфлация и др., предизвикаха лавина от жалби от потребители до институцията на омбудсмана. Не само от социално уязвимите групи, но и за много домакинства, разходите за комунални услуги се оказват непосилни. Основателни тревоги будят и прогнозите за ново, шоково поскъпване на електрическата енергия и на топлинната енергия за бита от 1 януари 2022 г. Тревожни са данните на Евростат - още преди възникването на пандемията, че 51% от населението на България е в невъзможност да осигури адекватно отопление на дома”, пише омбудсманът.

В тази връзка тя настоява за въвеждането на нови мерки чрез Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като например - замразяване на енергийните цени за зимните месеци, удължаване срока на плащане на задълженията към доставчиците на обществените услуги, да не се изключва услугата при неплащане на задължения, включително и възможност за тяхното разсрочване.

Омбудсманът предлага в Закона за енергийната ефективност формулиране на понятието „енергийна бедност“ и създаване на механизми за по-адекватна и навременна енергийна помощ, а в Закона за данък върху добавената стойност - намаляване на ДДС за енергията.

„В защита правата на потребителите на природен газ, електрическа и топлинна енергия се обърнах с конкретни препоръки към доставчиците на тези услуги. Убеждението ми обаче е, че са необходими законови изменения с цел  въвеждане и гарантиране на единен подход“, категоричен е омбудсманът.

Доц. Ковачева подчертава още, че години наред жалбите срещу ВиК операторите и лошото качество на услугата са на първо място сред всички останали в институцията.

„Категорично е становището ми, че регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги се нуждаят от нов Закон за водоснабдяването и канализацията, който да защитава в достатъчна степен правото на потребителите да получават качествена услуга на икономически обоснована цена. Освен това да предвижда мерки за отпускане на целева помощ за водоснабдяване на социално слаби граждани, да регламентира ясна процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато не отговаря на нормативните изисквания за качество, включително да гарантира ефективен контрол върху дейността на ВиК операторите и др.“, пише омбудсманът.

Диана Ковачева настоява и за решения на все по-задълбочаващите се проблеми на гражданите с фирмите за събиране на вземания, т. нар колектори, и на фирмите за бързи кредити.

„В тази връзка е важно да се разгледа и реши законодателно проблемът за въвеждане на правила при дейността на колекторите и засилване на контрола върху тези дружества. Относно фирмите за бързи кредити, за да се предотвратят случаите на свръхзадълженост сред кредитополучателите и да се намали нивото на лошите кредити, е необходимо засилване на превантивния контрол по отношение на неравноправни клаузи в общите условия, както и въвеждането на по-строги изисквания при извършването на оценка на кредитоспособността на потребителите на финансови услуги.  Изискването за такава оценка съществува и сега, но тя очевидно не се изпълнява“, подчертава омбудсманът.

Доц. Диана Ковачева поставя акцент и върху проблемите на гражданите в изпълнителното производство с регламентирането на допълнителни възможности за защита. Подчертава и необходимостта от изричната нормативна уредба на т.нар. личен фалит за разрешаване на проблема с „вечния длъжник”.

„С приемането на Закон за несъстоятелност на физически лица ще има възможност за преценка на добросъвестността на длъжниците и те ще получат втори шанс. В тази връзка бих искала да припомня, че България е единствената европейска държава, която няма такъв приет и действащ закон, а в същото време е на челните места в класацията на лошите кредити в Европа“, допълва общественият защитник.

Омбудсманът посочва, че с повишена острота продължават да се поставят и проблемите за правата на пенсионерите. Тя акцентира на липсата от ефективни мерки за запазване размера на доходите на пенсионерите и възрастните хора от 1 януари 2022 г. Според нея са необходими действия, които да гарантират, че средната и минималната пенсии няма да са по-ниски.

„Възрастните хора ще понесат изключително тежко намалението на дохода им с между 30 и 50 лева. През последната година са постъпили жалби и подписки от повече от 5 000 пенсионери и с искане за преизчисляване на пенсиите на база средноосигурителния доход за предходната година. Приемането на подобна законова норма би помогнало и за преодоляването на неочаквано голямата инфлация в последните месеци, която „стопи“ доходите на работещите българи и пенсионерите“, допълва общественият защитник.

Друг съществен проблем на хората с ниски пенсии, за който сигнализира Диана Ковачева, е необходимостта да се предвиди възможност всички добавки към пенсиите като антикризисна мярка изрично да бъдат законово регламентирани като несеквестируеми.

„В същата насока продължават да стоят на вниманието ми като омбудсман и проблемите с размера на предоставяните социални помощи, които се определят на базата на гарантиран минимален доход и диференциран минимален доход. Гарантираният минимален доход последно е определен през 2018 г. на 75 лв. и не е актуализиран в условията на пандемия от COVID-19. Целта на минималния доход е да създаде увереност, че осигуряването му е достатъчно за задоволяване на основни жизнени потребности. Въпреки това обаче реалността е друга и все още една четвърт от хората в страната живеят с доходи под линията на бедност“, пише доц. Ковачева.

Заради голям брой жалби в сферата на здравеопазването, които имат отношение към реда за изписване и получаване на лекарства в условията на COVID, омбудсманът иска облекчен ред за получаване на лекарствени продукти, включително служебно удължаване от НЗОК на срока на валидност на протоколите за скъпоструващо лечение на хронично болни пациенти. Сред основанията за това предложение е и временно преустановеното провеждане на планов прием в болниците.

„В условията на пандемия, бих искала да отбележа и необходимостта от осигуряване на реален достъп на хората и достатъчно средства за безплатни лекарства за домашно лечение на COVID-19, за времето на цялото лечение, както и за изследвания за доказване на заразяване или прекарана инфекция от COVID-19, в това число PCR тестове, бързи антигенни тестове, количествени тестове за Ig G антитела. Необходимо е също да бъде осигурен достъпа на гражданите, след приключване на активното им лечение, до достатъчни по обем и продължителност продължително лечение, рехабилитация, палиативни и здравни грижи. Жалбите и сигналите показват, че заплащането им е непосилно за голяма част от пациентите и техните близки“, посочва Доц. Ковачева.

В писмото си омбудсманът подчертава, че остават нерешени проблемите в трудовото законодателство, което не регламентира детайлно трудовите правоотношения във времето на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка, а това  налага да се търсят решения за допълване на разпоредбите на Кодекса на труда за създаване на текстове, чието действие да бъде приложимо по време на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка, които да създадат яснота за правата и задълженията на страните по трудовите правоотношения в този период.

Доц. Ковачева настоява за увеличаване размера на неплатения отпуск, който да се зачита за трудов и осигурителен стаж по време на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка, включително за създаване на ред за заплащане от държавата на здравните осигуровки на лицата, ползващи неплатен отпуск поради обявеното извънредно положение.

„Правата на хората с увреждания също са предмет на множество жалби до институцията, като с особена острота се поставят за решаване въпросът за реформа в медицинската експертиза и експертизата на работоспособността, както и проблемите при предоставяне на асистентска подкрепата и финансовата подкрепа на военноинвалидите. Следва също така да бъде законодателно регламентиран и въпросът за признаване на стажа, придобит след датата на инвалидизиране при придобиване на правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване“, пише още омбудсманът.

В писмото си общественият защитник поставя специален акцент върху необходимостта от приемането на законодателните мерки за противодействие на задълбочаващия се проблем с домашното насилие.

„За последните 2 години от началото на пандемията от COVID-19, по данни на гражданския мониторинг, убитите в партньорска връзка жени са близо 50, като две от жертвите са от последните десет дни. Според данни на МВР, през 2020 г. българските съдилища са издали 3057 ограничителни заповеди, като 349 са за насилие, упражнено спрямо мъже и 898 за насилие, упражнено спрямо деца. Тези тревожни данни показват, че всеки човек може да стане жертва на насилие, без значение от неговия пол, икономически статус, образование и обществено положение и точно по тази причина промените в нормативната уредба засягат широка група от хора“, подчертава доц. Ковачева.

Тя посочва още, че през 2020 г. Министерството на правосъдието е изработило проект на ЗИД на Закон за защита от домашно насилие, който отлежава и все още не е внесен за разглеждане в парламента.

„В този законопроект са включени и конкретни предложения на омбудсмана. Настоявам за отпадане на системния характер на домашното насилие в Наказателния кодекс и за законодателни мерки, които да предоставят ефективни възможности за защита на жертвите и превенция на насилието.“, пише Ковачева.

Омбудсманът настоява и за реформа в детското правосъдие чрез отмяна на морално остарелия Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, който действа от 1958 г., и приемането на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица, с който да се създадат адекватни корекционно-възпитателни услуги, съобразени с международните стандарти за защита правата и интересите на детето.

„В ХХI в. е недопустимо в страна-членка на ЕС да има деца, чието детство да преминава зад решетки“, категорична е Диана Ковачева.

Накрая общественият защитник обръща внимание и на факта, че през 2021 г. Конституционният съд се произнесе по пет искания за противоконституционност на омбудсмана като установи противоречие с Основния закон.

„Това следва да се има предвид при бъдещата законодателна дейност на 47-ото Народно събрание в контекста на Решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд. В същото се постанови, че Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие и Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон“, завършва доц. Ковачева.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xa